О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50434
гр. София, 07.11.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1738 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 115 от 30.11.2021г. по гр.д.№ 422/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 947 от 21.05.2021г. по гр.д. № 2577/2020г. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК 831160078, против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, установителен иск за собственост на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ на въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Kv „Крояч” с обща дължина 11875 м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение, от основното трасе на който се захранват и снабдяват с електрическа енергия 1247 битови и небитови потребители.
Касационната жалба е подадена от ищеца „Напоителни системи” ЕАД Претендира се допускане на касационно обжалване, без конкретизиране на основанието, при формулирани няколко въпроса, които според жалбоподателя „изникват” от фактическата обстановка.
Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север” АД оспорва наличието на основание за достъп до касационно обжалване. Счита, че формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на въздушен електропровод. Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост при преобразуване през 1993г. на Държавно предприятие „Хидромелиоративни системи”-София в „Напоителни системи” ЕАД, при което е придобил всички активи и пасиви на държавната фирма, сред които процесният ВЕЛ „Крояч“, заведен като ДМА на държавното предприятие през 1976г. Електропроводът се използва от ответника за електрозахранване на ПС Крояч и на с. Крояч. През 2012г е стартирана процедура по изкупуване на ВЕЛ „Крояч“ от ответника, но впоследствие през 2019г. „Електроразпределение Север“АД отказало да изкупи ВЕЛ „Крояч“, считайки че същият е негова собственост. Горното обуславя интереса на ищеца от водене на иска.
Ответникът оспорва иска с твърдение, че от момента на изграждането на спорният ВЕЛ преди 1976г. с него се е осъществявало захранването на множество обекти, вкл. и помпени станции и според действащата тогава нормативна уредба е представлявал държавна общонародна собственост, част от държавната електроразпределителна система. ВЕЛ не е могъл да бъде предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищеца, доколкото предметът му на дейност е бил свързан с напояване и промишлено водоснабдяване. Поради това не е могъл да бъде придобит от ищцовото дружество при преобразуването по реда на чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Аргумент за това са разпоредбите на §67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ и § 4, т.11 от ПЗР на ЗЕ, недопускащи такива обекти да са предмет на приватизация, с изключение на случаите, когато снабдяват с ел.енергия само един потребител, какъвто настоящият не е.
За да разреши спора, съдът е посочил елементите, включени във фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./, отчитайки разясненията в Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК. Проследил е извършените преобразувания на страната на ищеца. Установил е, че с Разпореждане на МС №82/23.08.1993г. ДФ „Хидромелиоративни системи“-София е преобразувана в ЕАД с държавно имущество „Напоителни системи“ЕАД, което дружество поема всички активи и пасиви на държавната фирма. От своя страна, ДФ „Хидромелиоративни системи“ е образувана по реда на чл.11, ал.3, т.1, б.“а“ от Указ №56 за стопанската дейност/отм./ и е правоприемник на участвалите в Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и хидромелиорации“ експлоатационни предприятия „Хидромелиорации“. В състава на това стопанско обединение, създадено 1986г., се включва и Комбинат „Водно стопанство“ София; той пък е образуван във основа на ДСО „Водно стопанство“, което обединява държавните напоителни системи към съответните градове.
Според представените строителни книжа от 1962г. относно приемането за експлоатация на подобекти от обект Напоителна система „Бели Лом“ обект на приемане са и далекопроводи 20 kV, захранващи помпените станции Бели Лом, Гороцвет 1, Лозница и Дуран. Инвеститор е ОНС-Разград, отдел „Водно стопанство“. Приетите електропроводи са предадени за стопанисване на Енергоснабдяване-Разград. В началната част на протокола за предаване е посочени ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Крояч, но при описанието на завършените и предадените обекти този обект не е посочен. Представени са и строителни книжа от периода 1972г.-1975г., съставени от Институт на проучване и проектиране на хидромелиоративни обекти по поръчка на ДСО „Напоителни системи“ относно подобект ел.провод 20 kV, захранващ помпена станция Крояч 1, включена в състава на напоителна система „Бели Лом“. В обяснителната записка е посочено конкретно откъде и по какъв начин ще се осъществи електрозахранването на помпена станция Крояч 1, както и че при завършване на строителството електропроводът ще бъде приет от комисия и предаден на енергоснабдителното предприятие за редовна експлоатация.
Приетата техническа ексепртиза установява, че Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV с наименование ВЕЛ „Крояч“, се захранва от подстанция „Търговище север“, дължината на трасето до тази подстанция е 11875 м., а до п.с. Крояч 2 Лозница е 15 900 м. Трасето е изградено 1971г. до стълб 166, а за захранването до п.с. Крояч 1 и Крояч 2 продължава от стълб 166 до помпените станции. Електропроводът има отклонения за захранване на помпени станции на „Напоителни системи“ЕАД (Съединение 1, Съединение 2, Каменна чешма, Ловско-1, Ловско-2, Крояч-1, Крояч-2), както и за с. Съединение, с. Бистра, гр. Лозница. Общо захранваните абонати от този ВЕЛ са 1 247, от които 1 056 битови и 241 небитови.
Установено е също, че процесният въздушен електропровод е оценен през 1993г. като ДМА на ДФ „Хидромелиоративни системи“ като част от стопанисвано от ПЕ „Хидромелиорации“ гр. Търговище държавно имущество и е заведен по баланса на държавната фирма, преобразувана впоследствие в „Напоителни системи“ЕАД.
Констатирайки горното, съдът е посочил, че то не е достатъчно да обоснове извод за придобиване правото на собственост от ищцовото дружество. Първо, приложената строителна документация не налага извод, че ВЕЛ е предоставен за стопанисване и управление на държавните предприятия, чиито активи и пасиви поема впоследствие образуваната 1991г. ДФ „Хидромелиоративни състеми”, преобразувана в „Напоителни системи” ЕАД. Липсват актове, в които да е записано, че определено имущество е предоставено за стопанисване и управление на определено държавно предприятие. Напротив, макар и косвено представените доказателства обосновават обратен извод - предвидено е в строителната документация, че след изграждането и приемането им електропроводите следва да се предадат за стопанисване и експлоатация на съответното енергоснабдително предприятие. Второ, според съда, дори и да е установено, че процесният електропровод е бил предаден за стопанисване и управление на държавните предприятия, осъществяващи горепосочените дейности по хидромелиорация, то следва да бъде съобразен видът на това съоръжение и правната уредба на електропреносните състеми към този момент и понастоящем. Според Закона за електростопанството от 1948г., в сила до 1976г., съоръженията за пренос на електроенергия са държавна общонародна собственост. Следващият Закон за електростопанството /в сила от 01.07.1976г./ електропроводът, като част от електрическата мрежа, също е държавна собственост. Допустимо е съгласно чл.2, ал.2 от ЗЕ/отм./ и §4 от ПЗР на ЗЕ/отм./ субекти извън държавата /кооперации и обществени организации/ да притежават собственост върху отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените им нужди от ел.енергия. В случая праводателите на ищеца не са били такива субекти. Съгласно чл.12 от ЗЕ/отм./ производството, преносът, разпределението и пласментът на електрическа енергия се извършва от държавните електропроизводствени и електроснабдителни организации, които се явяват лица, стопанисващи и управляващи тези обекти. От значение е, че в случая електропроводът е част не от вътрешна, а от общодържавната енергийна система, чрез която държавното енергоснабдително предприятие е изпълнявало възложената му дейност за доставка на електроенергия на съответното предприятие като потребител. Последващият закон е Закон за енергетиката и енергийната ефективност /обн.ДВ, бр.64/1999г., отм.ДВ, бр.18/2004г./.При действието му процесният електропровод отново съставлява част от електроразпределителната мрежа. Залегналият в този закон и в сега действащия Закон за енергетиката, обн.ДВ, бр.107/2003г. принцип е енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. С оглед на това съдът е заключил, че съществуващата нормативна уредба към момента на преобразуването на държавното предприятие не е позволявала електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия да бъдат включени в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия с електроенергия; те са оставали държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от ЗЕ/отм./ и не е можело да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество при условията на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ ния способ.
По изложените съображения Варненски апелативен съд е отхвърлил иска.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват.
При дадени изрични указания от въззивния съд за представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът отново е изложил оплакванията си, че постановеното решение е неправилно, че не са преценени обосновано представените доказателства и искът е отхвърлен без мотиви. Посочено е, че от установената фактическа обстановка „резонно изникват” следните въпроси: 1/ от изложеното в решенията на двете инстанции по никакъв начин не става ясно на какво основание е отхвърлена исковата молба; 2/ посочените преобразувания и на двете дружества какъв способ се явяват за определяне кой е собственик на спорния ВЕЛ; 3/ при положение, че и двете решения, нямат никакви мотиви относно собствеността (не са изследвани представените документи, определящи ищеца първо като строител, а след това като собственик) как е възможно съдът да постанови решение в ущърб на „Напоителни систеви” ЕАД, само защото то не е ЕРП.
Тези въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а формулирането на правен въпрос съставлява общото основание за допускане на касационно обжалване. Не са посочени и допълнителни основания сред визираните в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Горното е достатъчно, за да бъде отказано допускане на касационен контрол - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1.
В отговор на повдигнатите от касатора неясноти във връзка с мотивите на въззивния съд, може да се допълни, че искът не е отхвърлен без мотиви. Напротив, изложения са обстойни и ясни съображения, обсъдени са събраните доказателства. Вярно е, че в крайна сметка искът е отхвърлен, защото ищцовото дружество не е енергоразпределително дружество /ЕРП/ и понеже не е такова няма право да е собственик на енергийно съобръжение, което не обслужва само неговите нужди (независимо, че бившето държавно предприятие е участвало в изграждането му). Този извод произтича от съществуващата правна уредба в тази област и това е ясно посочено в обжалвания акт.
Предвид изложеното следва да бъде отказано достъп до касационен контрол.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, които са 9876 лв. с ДДС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 30.11.2021г. по гр.д.№ 422/2021г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК 831160078.
ОСЪЖДА „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК 831160078 да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 сумата 9876 /девет хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |