Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60126
гр. София, 19.11.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1999 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на А. И. А., срещу решение №66 от 22.06.2020г. по в.гр.д.№122/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено решение №154/20.11.2019г. по гр.д.№318/2018г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.09.2017г., за разликата над 50 000 лева до размера от 80 000 лева. Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е частично неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалата е неправилен, предвид всички събрани в процеса доказателства, че получените от нея травматични увреждания не биха били напълно изключени и при поставен предпазен колан. Счита, че размерът на съпричиняването възлиза на 20%, поради което следва да й бъдат присъдени още 30 000 лева.
Ответникът "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД оспорва жалбата, Поддържа, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и при правилна определена правна квалификация. Твърди, че изводите на съда са формирани коректно съгласно установените факти и при законосъобразна преценка на доказателствата, ангажирани в хода на производството. Счита, че при определяне на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид всички установени факти и обстоятелства, като е съобразил, че единствена причина за настъпване на травмите на ищцата е неизползването на предпазен колан, с оглед на което правилно е определил принос от 50%. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение №60349 от 08.06.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 29.09.2017 год на главния път Добрич-Варна е настъпило ПТП между микробус „Мерцедес Спринтер” с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Пежо” 406 с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Т. М.. Произшествието е настъпило на около 500 м след Т-образното кръстовище за [населено място] (в посока от Варна към Добрич), като лекият автомобил „Пежо” се е движил със скорост около 99,29 км/ч, а микробусът се е движил по същото време в срещуположна посока със скорост около 90 км/ч. След кръстовището и двата автомобила са навлезли едновременно в завоя, при което лекият автомобил пресякъл на около 0,80 м. непрекъснатата осева линия в лентата за насрещно движение, а в същото време левите колела на микробуса са били върху самата осева линия. Всеки от двамата водачи е имал зона на пряка видимост един към друг от около 50 м при движение на къси светлини, като при скоростта, с която са се движили двата автомобила, опасната зона за спиране на микробуса е била около 83,90 м, а на лекия автомобил – около 74,19 м. С оглед на тези данни, въззивният съд е направил извод, че и двамата водачи са се движили с несъобразена скорост с оглед конкретните условия на времето и мястото (в тъмната част на денонощието и на завой), което представлява нарушение на изискването на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. По тези съображения е приел за установена вината за пътно-транспортното произшествие на водача М. Т. М., управлявал л.а. „Пежо”, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, валидна към датата на произшествието.
При анализа на събраните доказателства съдът е установил, че вследствие на процесното ПТП, ищцата като пътник в микробуса е получила множество травматични увреждания – контузия на главата, счупване на носните костици, счупване на предните дъги на първи шиен прешлен в ляво и дясно, счупване на тяло на трети шиен прешлен със стеснение на гръбначно-мозъчен канал, счупване на гръдна кост, счупване на ребра от трето до седмо в дясно и девето ребро в дясно, счупване на ребра от трето до шесто в ляво с формиране на т.нар. „гръден капак”, излив в сърдечната торбичка, остра кръвозагуба – наличие на около 1500 мл кръв в коремната кухина, множествени пукнатини в лява и дясна чернодробни половини, счупване на напречен израстък на трети поясен прешлен, счупване на костите на предмишницата на лява ръка. Отчел е, че съчетаната травма е довела до тежък травматичен шок, както и проведеното оперативно лечение, включващо животоспасяваща операция – зашиване на черен дроб и спиране на животозастрашаващото кръвотечение, както и операции на счупените кости и неврохирургична операция по стабилизиране на счупените шийни прешлени.
При тези фактически констатации съдът е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 100 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими претърпените от ищцата множество травматични увреждания, довели до тежък травматичен шок и създали временна опасност за живота й, преодоляна единствено в резултат на временната и адекватна медицинска помощ, а също и проведените оперативни интервенции и продължителния период от време, през който ищцата е търпяла болки и страдания. Приел е за доказано възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувала без поставен предпазен колан, като е определил този принос в размер на 50% .
Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая решаващият състав на Варненски апелативен съд не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на двамата виновни за инцидента водачи, от една страна, и това на ищцата, пътуваща в микробуса. Решаващият извод за приноса на пострадалата е мотивиран с данните от заключенията на съдебно – медицинската и автотехническата експертиза относно възможността за намаляване на травмите при поставен предпазен колан, без да се отчетат заключенията на експертизите в цялост и по – специално данните относно механизма на процесното ПТП, поради което не е обосновано определеното от съда съотношение на приноса на ищцата и този на виновните водачи за настъпилите увреждания. Изразеното от вещото лице, изпълнило съдебно – медицинската експертиза, становище, че при челен удар коланът има възможността да намали тежестта на травмите, не отразява специфичните травматични увреждания, претърпени от ищцата, нито обема на вредите, които биха настъпили при поставяне на предпазния колан в конкретния случай. Въззивният съд не е взел предвид това, като същевременно не е оценил в достатъчна степен и заключението на съдебно - техническата експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил „Пежо” 406, управляван от М. Т. М. и микробуса „Мерцедес Спринтер“, управляван от Б. Тефук О. в резултат на частичното навлизане на микробуса в лентата за движение по посока [населено място] и преобладаващото навлизане на лекия автомобил в лентата за движение по посока [населено място]. Въпреки категоричния извод на вещото лице, че поведението и на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, въпреки безспорния факт, че лекият автомобил е навлязъл с около 0,80 м. в насрещната пътна лента, както и направената от съда констатация, че двамата водачи са се движили с несъобразена с пътните условия скорост, необосновано е прието съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50%. При тези фактически данни приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат не може да бъде приравнен на приноса на предизвикалите ПТП двама водачи, поради различната тежест на техните нарушения. При преценка на поведението на водача М. Т. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, множеството нарушени от него правила за движение по пътищата: чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“, чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“; чл.44, ал.1 от ЗДвП „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“, налагат извода, че приносът на пострадалата за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е значително по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 20%, а не на 50%.
С оглед така определения принос на пострадалата в размер на 20%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, поради което присъденото обезщетение от 50 000 лева следва да се завиши с още 30 000 лева.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД следва да бъде осъден да заплати на А. И. А. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по претенцията - 26.04.2018г. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 80 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационната жалбоподателка част от направените разноски за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 7294, 80 лева, от които 2560,80 лева за първоинстанционното производство, 2100 лева за въззивното производство и 2634 лева за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №66 от 22.06.2020г. по в.гр.д.№122/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено решение №154/20.11.2019г. по гр.д.№318/2018г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.09.2017г., за разликата над присъдения размер от 50000 лева до размера от 80000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДАЗастрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.432 от КЗ на А. И. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], допълнително сумата 30000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7294,80 лева /седем хиляди двеста деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, разноски за производството в трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.