Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 14 юни 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 332 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по подаден касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу потвърдително решение № 532/27.12.2018г. по ВНОХД № 1062/2018г. на Софийски апелативен съд, н.о.,4-ти състав. Касаторът – прокурорът от САП, ангажира касационните основания, свързани с нарушение на закона и на процесуалните правила.В основни линии се акцентира на оспорването на възприемането на деянието на двамата подсъдими като шега, тъй като то би могло да окаже отрицателно влияние върху съзнанието на гражданите. На второ място се твърди липса на обсъждане на всички доказателства по делото- особеното състояние на подсъдимите следствие у,потребата на алкохол, известността на подсъдимите в селото с буйния си нрав, поради което то би могло да възпира свидетелите да подадат сигнал, както и пострадалия да подаде такъв. Степента на обществена опасност на деянието била такава, че го правела престъпно. Според прокурора неправилната и непълна оценка на установените по делото факти е довела до неправилно прилагане на закона с потвърждаване на оправдателната присъда на Софийски окръжен съд. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Прокурорът от ВКС в съдебното заседание не поддържа така подаденият протест, тъй като според него въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон. Според него оценката на доказателствата е правилна, като законосъобразно е прието, че деянието на двамата подсъдими само формално осъществява признаците на престъпление по чл.142, ал.2, т.3, вр.ал.1 от НК. Посочва фактите по делото, това, че пострадалият е бил отведен на съвсем близко разстояние на познато нему място, сред познати нему хора и че не е бил уплашен от действията на подсъдимите, а е започнал да пее, танцува и да се весели, като бил и почерпен с алкохол от подсъдимите. Прокурорът се позовава и на обстоятелството, че на следващия ден постр.Ф. е контактувал по своя воля с двамата подсъдими, което означавало че няма вредни последици за него. Присъстващите също възприели действията на двамата подсъдими на шега, осъществена от употребили алкохол лица. Според него всичко това сочело на далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията по чл.142, ал.2 от НК Тази опасност е незначителна, деянието носи признаците на чл.9, ал.2 от НК, поради което и решението е правилно и законосъобразно. Подсъдимият Д., редовно призован, явява се лично и се представлява от служебен защитник. Подс.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който от негово име представя желанието на подсъдимия делото да се разгледа без негово участие. Защитата на подс.Д. заявява, че протестът е неоснователен, тъй като били изложени подробни съображения за мотивите на взетото решение, анализът бил подробен, като са отстранени противоречията в свидетелските показания и са обсъдени всички доказателства, включително писмените, както и експертните заключения. Защитата заявява, че поддържа относно приложението на чл.9 ал.2 от НК извода на въззивната инстанция като законосъобразен, като се позовава и на съдебна практика. Подс.Д.Д., уведомен, не се явява, представлява се от защитник, който заявява, че подсъдимият е пожелал делото да се разгледа и в негово отсъствие. Пледира по протеста, като моли да се остави без уважение. Позовава се на показанията на пострадалия и малкото разстояние, на което е придвижен, което можело да се приеме за съставомерност по квалификацията. Моли да се потвърди въззивното решение. Подс.Д. при правото си да се изказва последен заявява, че поддържа становището от предходните инстанции. При последната си дума този подсъдим моли да се потвърди решението апелативния съд. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 6/01.03.2018т. състав на Софийски окръжен съд по НОХД № 588/2016г. е признал подсъдимите С. А. Д. и Д. Г. Д. за невиновни и ги е оправдал по обвинението да са извършили престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК на 15.07.2013г. в [населено място]. С атакуваното въззивно решение № 532/27.12.2018г. по ВНОХД № 1062/2018г. на Софийски апелативен съд, н.о.,4-ти състав, тази присъда е потвърдена изцяло. Касационният състав счита, че проведените въззивно и първоинстанционно производства са протекли при спазване на процесуалните правила, като са събрани всички относими доказателства, спомогнали за възприемане на изложената фактическа обстановка. Протестът е подаден в срок, разгледан по същество, се явява неоснователен. Спор по фактите липсва, но в протеста се съдържат предположения за причините, поради които свидетелите по делото, присъстващите на действията на подсъдимите и на пострадалия, както и последния, не били подали сигнал. Подобен процесуален подход не държи сметка за наличието на забрана да се обсъждат предположения и те да са в основата на обвинителната теза, още повече на една осъдителна присъда- чл.303, ал.1 от НПК. Поради тази причина това възражение не може да даде основа за касационно обсъждане на изрично изброените основания в закона. Що се отнася до твърдението за непълен и неправилен анализ на доказателствата по делото, което обуславя допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационната инстанция не може да се съгласи. Липсва каквато и да е недооценка на доказателствата по делото. Поведението на двамата подсъдими е съобразено в необходимата и адекватна степен, както и състоянието на пострадалия. Вярно е, че двамата подсъдими са използвали физическото си надмощие, опиянението на пострадалия и са му наложили волята си да го отведат до площада на селото, където са поискали от него да извърши част обичайните си действия- да пее и танцува. Съдът от първата инстанция е отбелязал наличието на неоспорими доказателства в тази насока- показанията на свидетелите Т., И. и С.. Това се е случило и по волята на дееца. В делото се съдържат доказателства, че е упражнена принуда (употребена сила) за да продължи да танцува, което пострадалият не е искал да прави без съответна музика, но обвинението се е фокусирало и спряло само до момента на отвличането от улицата на пострадалия. Има и други обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимите след подаване на сигнал за това отвличане, респективно отправяни заплахи към пострадали и семейството, което го е приютявало. Касационната инстанция обаче е обвързана, както и съдилищата по същество, от характера и обхвата на обвинението, като нищо повече от това може да бъде предмет на обсъждане и съответно произнасяне. В рамките на обвинението съдилищата по същество правилно са преценили наличието на чл.9, ал.2 от НК, доколкото неговата, на деянието, обществена опасност е явно незначителна. Правилно въззивната инстанция е приела, че по начало приложимостта на чл.9, ал.2 от НК не се ограничава от вида и наказуемостта на съответното престъпление. Касационната инстанция, в светлината на възраженията за поведението и личността на подсъдимите, ще добави, че и личностните характеристики на дейците не могат да изключат приложението на нормата. Законодателят в дефиницията, посочена в чл.93, т.9 от НК, се позовава преди всичко на плоскостта на деянието и с оглед липсата на вредни последици или тяхната незначителност. За пореден път настоящият касационен състав ще отбележи, че при определянето на всеки отделен казус като такъв с липса или явна незначителност на обществената му опасност, имат значение и други обстоятелства, отнасящи се към личността на дееца. Ясно е, че законодателят е въвел изискването при преценката по конкретния казус дали той е маловажен, тези други обстоятелства да са смекчаващи. Логически следва извода, че в едни случаи е достатъчно да е налице липса или незначителност на вредните последици, които да увреждат съответните защитени отношения, а в други, когато тези последици по естеството си и характера си не попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства относно личността на дееца. Пак трябва да се повтори, че прилагането на нормата не зависи в никакъв случай от отегчаващите вината или отговорността обстоятелства, а само от наличието на двете посочени в нея алтернативи - липсата на вредни последици или тяхната незначителност или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, т.е водещо при квалифицирането на казуса е деянието и степента на настъпилите от него вредни последици. В конкретния случай е несъмнена явната незначителност на обществената опасност на деянието, доколкото употребената сила от двамата подсъдими е целяла да изненада преди всичко пострадалия, а не да го увреди. Отвличането е за кратък период от време, не е причинило значителни неудобства, като макар и да са осъзнавали престъпния характер на деянието, подбудите и основната цел проличават от демонстрираното им поведение – да получат от пострадалия желаното „представление“. Правилно въззивната инстанция е отчела, че това им поведение е укоримо в морален план, но и от присъстващите не е възприето като престъпно деяние със съответните последици, като една шега, макар и жестока по отношение личното достойнство на човека. Но дори и последното има своята специфика, пострадалият се е почувствал особено засегнат не от отвличането, преместването му против волята ( която не е имал време и да изрази), а от отношението към него по време на „представлението“ и липсващи 30 лева, обстоятелства, които са извън обхвата на обвинението. Въззивната инстанция се е спряла на водещото място на степента на настъпилите вредни последици – стр.12-та от мотивите, предпоследен абзац. От обективна и субективна страна деянието е извършено и това обстоятелство е безспорно. Но контролираната съдебна инстанция е акцентирала на явната незначителност на обществената опасност, поради което напълно обосновано и справедливо е приела, че в този случай деянието не е престъпно. Правилно в случая са игнорирани данните за осъждания на един от подсъдимите, тъй като от първостепенно значение е да се провери дали смекчаващите вината и отговорността обстоятелства допринасят за определянето на случая като маловажен или явно незначителен съобразно различията на чл.9, ал.2 от НК. Въззивната инстанция е възприела достатъчно мотивирано наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с възприемането от присъстващите на деянието преди всичко и единствено като шега, възприемането на самия пострадал на деянието и отражението на последиците от деянието върху неговата психика, а също така и във физически аспект. Като цяло оценката за явната незначителност на обществена опасност на деянието съвкупно с изложените смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства е правилна и законосъобразна. Касационният състав ще повтори, че съображенията относно личността на подсъдимите нямат водещо значение в настоящия случай, а обратните доводи в негативен смисъл, посочени в протеста, не следва да бъдат отчитани, доколкото като законът не ги е предвидил в такова отношение при преценката дали е приложим чл.9, ал.2 от НК. В заключение, съставът на ВКС счете, че няма допуснато съществено процесуално нарушение и материалния закон е приложен правилно, които обстоятелства не налагат касационната намеса и корекция. Предвид изложеното дотук, настоящият съдебен състав намери, че в пределите на поискания контрол и в рамките на касационните правомощия въззивното решение следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1-ва от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 532/27.12.2018г. по ВНОХД № 1062/2018г. на Софийски апелативен съд, н.о.,4-ти състав, с което е потвърдена присъда № 6/01.03.2018г. на състав на Софийски окръжен съд по НОХД № 588/2016г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: