Р Е Ш Е Н И Е № 546 София, 26.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1245 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на М. П. К. /Михайлова/, А. П. К., А. С. Г., К. С. Г., М. Я. К., П. М. М. и С. Я. Г., всички от гр.Ц., за отмяна на влязлото в сила решение №1339 от 12.11.2008г. по гр.д.№5732/07г. на ВКС, V ГО. С него е бил уважен предявеният срещу молителите иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – признато е за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателката на ищците К. С. П. е била собственик на процесната нива от 5 дка в землището на с.Лозенец, местност “Тарфа”. Решаващите мотиви на съда са свързани с това, че нивата неправилно е възстановена на ответниците, в качеството им на наследници на Я. Г. Ж., въз основа на решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което произходът на нивата е свързан със съпругата на Я. Г. – П. С. Г., която е дъщеря на наследодателите на ищците С. П. С. и К. С. П.. Тъй като тази нива е била дадена на бащата С. П. с протокол от 31.08.31г. на комисията по настаняване на бежанците, а след неговата смърт с роднински спогодителен протокол нивата е оставена за ползване на преживялата съпруга К. П., предвид разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на наследниците на К. П.. Дори този имот да е бил даден в зестра на П. Г., не е била изпълнена необходимата форма за прехвърляне на правото на собственост. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, които молителите считат за нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и които според тях установяват, че комисията по настаняване на бежанците е предоставила на техния наследодател Я. Г. нива в местността “Тарфа” с площ от 5 дка, имот пл.№175; че тази нива е различна от нивата в същата местност, имот пл.№165, дадена от същата комисия на наследодателя С. П. и че неправилно е бил уважен предявеният срещу тях иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това са протокол от 27.11.62г. за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС; декларация от лицето И. В. Т., че в местността Тарфа Я. Г. е имал нива, съседна на нивата на дядото на деклараторката, имот пл.№174; решение по протокол №77Л/2.20 от 09.12.93г. на ПК Ц., с което е отказано произнасянето по заявление на наследниците на Я. Г. за възстановяване на нива пл.№175 в местността “Тарфа”, тъй като тя е записана като свободен общински парцел; декларация за притежавани непокрити земеделски земи на Я. Г. Ж.; протокол от 31.08.31г. за предоставен имот пл.№165 на С. П. С.; протокол №22 от 25.12.35г. за определяне окончателната цена на отпуснатите на С. П. земи; нот.акт №119/1946г. за земите на Продан С. П. и роднински спогодителен протокол от 30.06.1943г. Ответниците в производството М. А. И. и К. А. П. оспорват молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се иска в случаите, при които се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при разглеждане на делото в инстанциите по същество, или пък тя не е могла да се снабди своевременно с тях, въпреки положената грижа. Изисква се също така новите обстоятелства или писмени доказателства да са съществени за решаването на делото. Част от представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са били представени при разглеждане на делото. Това са протокол от 31.08.31г. за предоставен имот пл.№165 на С. П. С. и скица към него; роднински спогодителен протокол от 30.06.1943г.; решение по протокол №77Л/2.20 от 09.12.93г. на ПК Ц., нот.акт №119/1946г.; декларация за притежавани непокрити земеделски земи на Я. Г. Ж.. Тези доказателства не могат да служат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Декларацията на лицето И. В. Т., че в местността Тарфа наследодателят Я. Г. е имал нива, съседна на нивата на дядото на деклараторката, не е сред писмените доказателства, допустими по ГПК, тъй като по същество представлява писмени свидетелски показания. Тя също не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение. Протоколът от 27.11.62г. за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС, сред които и Я. Г. Ж., също не е ново доказателство по смисъла на чл.303, т.1 от ГПК. Видно от преписката при ПК Ц., приложена по делото, данни за количеството земи на Я. Г., причислени към ДПФ, се съдържат в писмо на О. Ц. №1926/27.09.93г. При добро водене на делото, този протокол е могъл да се представи своевременно, преди приключване на спора във въззивната инстанция. Освен това – протоколът не съдържа данни, които да са съществени по делото, тъй като в него са посочени само по количества причислените към ДПФ земи на Я. Г., без да са посочени местности, поради което този документ не може да се свърже с процесния имот. И на последно място - протокол №22 от 25.12.35г. за определяне окончателната цена на отпуснатите на С. П. земи не съдържа обстоятелства, които да са от значение за изхода на делото. В него са оценени земи, различни от тези по протокола от 31.08.1931г., т.е. различни от процесния имот. С последващ протокол №24 от същата дата е дадена окончателна оценка и на процесния имот, но това обстоятелство също не е съществено за изхода на делото. Неотносими към спора по делото и следователно – към основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК са и документите, представени от молителката с допълнителна молба: удостоверение на ТКЗС М., че Я. Г. е член на стопанството, което да му послужи за опрощаване на задълженията му по Указа за опрощаване на задълженията към банките – ДВ БРV87/55г.; писмо №1323 до Д. за издаване на нотариален акт за собственост на името на наследниците на починалия бежанец Граде Ж. Г. /без описани имоти/; декларация от 1948г. от Я. и Р. Г.и за внесени в банката суми и писмо на Д. до Б. от 1959г. за изпращане на необходимите книжа за снабдяване с нотариални актове на Я. и Р. Г.и Ж. за дадените земи по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. К. /Михайлова/, А. П. К., А. С. Г., К. С. Г., М. Я. К., П. М. М. и С. Я. Г., всички от гр.Ц., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №1339 от 12.11.2008г. по гр.д.№5732/07г. на ВКС, V ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.