Р Е Ш Е Н И Е № 531 София, 09 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №1966/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. Н. Н. чрез служебен защитник адв.Д. Д. срещу въззивно решение № 157/11.05.2012г. по внохд № 320/2012г. по описа на Софийския апелативен съд нак.колегия,3-ти състав,с което е потвърдена присъда № 43 от 16.02.2012г. по нохд № 5337/2011г. по описа на Софийския градски съд,нак.колегия,25-ти състав. В жалбата се поддържат касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Служебният защитник на подсъдимия прави се искане да се измени решението и вместо наказание лишаване от свобода да се наложи наказание пробация. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като не е допуснато нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Подсъдимият е осъждан два пъти за грабеж.Липсва основание за приложението на чл.55 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 21.03.2011г. около 19.30ч. в гр.София,в близост до метростанция „Вардар”,като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,отнел чужди движими вещи-дамска чанта,мобилен апарат”С. Ерексон Wi 800”,СИМ карта,диоптрични очила марка „BEVIL”,слънчеви очила марка „ELLE”,сумата 70/седемдесет/ лева -всичко на обща стойност 603,00 лева от владението на С. С. Л. с намерение противозаконно до ги присвои,като употребил за това сила-издърпал дамската чанта от ръката на Л. и й причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка,довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по-голям от 30 дни,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.3 пр.2 врс чл.198,ал.1,предл.1 вр.с чл.63,ал.1 т.2 НК вр.с чл.373,ал.2 НПК вр.с чл.58а,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което ОТЛОЖИЛ на основание чл.69,ал.1 вр.с чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Видно е от материалите по делото,че производството срещу подсъдимия е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.При условията на чл.371,т.2 и сл. НПК,подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разгледал делото в съответствие с чл.372,ал.4 НПК и в в хода на съкратеното съдебно следствие е обявил,че ще ползва събраните доказателства на досъдебното производство,относно фактите изложени в обвинителния акт. В съответствие с нормата на чл.373,ал.2 НПК ,съдът е определил на подсъдимия наказание при условията на чл.58а,ал.1 НК съобразено с чл.63,ал.1 т.2 НК в размер на три години лишаване от свобода.На основание чл.58а,ал.1 НК съдът е НАМАЛИЛ наказанието с една трета /в размер на една година/ и е постановил Н. да се изтърпи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Доводът,че наказанието е явно несправедливо, е обсъден от въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 е дал отговор защо не го приема. На л.21-22 от възз.дело е изложил събражения,които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е отчетено,че основание за изменяване на присъдата и налагане наказание пробация вместо определеното наказание лишаване от свобода, не е налице Видно от справката за съдимост/л.26-27 от дос.пр. /,подсъдимият Н. е бил осъждан два пъти за престъпление по чл.198,ал.1 НК през 2009г.,като с влязла в сила присъда на 11.05.2010г. по нохд № 14338/2009г. съдът му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ.Изложеното дава основание за извод,че определеното на подсъдимия по това дело по-леко наказание не е оказало поправително-възпиращото си въздействие,което означава,че за постигане на целите на чл.36 НК следва да се определи друго съответно на тежестта на деянието и личната степен на обществена опасност на извършителя,каквото се явява наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата в обжалваната част,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК.Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер,поради което не е налице основание за неговото намаляване или заменяване с наказанието пробация. С оглед на горните мотиви,решението на въззивния съд, като правилно, законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила.Затова и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 157 от 11.05.2012г. по внохд № 320/2012г. по описа на Софийския апелативен съд,3-ти състав,с което е потвърдена присъда № 43 от 16.02.2012г. по нохд № 5337/2011г. по описа на Софийски градски съд,25-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: