Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. София, 30.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3803/2014 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1250 от 10.06.2014 г., постановено по т. д. № 3174/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 2221 от 07.06.2013 г. по т. д. № 294/2012 г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от В. Г. Т. против С. Х. К. в качеството на [фирма] искове с правно основание чл.538 вр. с чл.535 и чл.505, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 30 000 евро, дължима по запис на заповед от 15.10.2008 г., и на сумата 45 000 евро, дължима по запис на заповед от 21.09.2009 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на 3 025 лв.
В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е отхвърлил исковете по съображения за недоказаност на каузално правоотношение, във връзка с което са издадени записите на заповед, без ответникът да е противопоставял възражение за недължимост на сумите по записите на заповед поради липса на каузално правоотношение и без първоинстанционният съд да е давал указания в доклада по чл.146 ГПК за необходимостта от неговото доказване. Навежда оплакване, че въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение при констатирано неправилно разпределение на доказателствената тежест от първата инстанция да даде указания за подлежащите на доказване факти и да му предостави възможност да ангажира доказателства за съществуването на каузално правоотношение. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи и пропускът на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна.
Ответникът по касация С. Х. К. в качеството на [фирма] с адрес в [населено място], обл. Б., не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 740 от 23.12.2015 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.17, при разрешаване на значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и за разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството по гр. д. № 294/2012 г. е образувано пред Благоевградски окръжен съд по предявени от В. Г. Т. срещу С. К. в качеството на [фирма] искове за заплащане на сумите 5 000 евро, 30 000 евро и 45 000 евро. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира посочените суми на основание три записа на заповед, издадени от ответника съответно на 15.10.2008 г., 15.10.2008 г. и 21.09.2009 г. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни с възражения, че записите на заповед не са подписани от него; че ищецът не сочи доказателства за предаване на сумите по записите на заповед; че вземанията по записите на заповед са погасени по давност на основание чл.531, ал.2 ТЗ.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, в който е квалифицирал исковете с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ и е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже съществуването на твърдяното облигационно правоотношение, пораждащо задължение за ответника за плащане на претендираните суми, а на ответника - че носи тежестта да докаже евентуалните си права, изключващи правата на ищеца, и погасяването на задълженията.
В първото съдебно заседание ответникът - чрез процесуалния си представител, е поддържал заявените в отговора по чл.131 ГПК възражения и във връзка с тях ищецът е поискал да му бъдат допуснати доказателства за установяване на каузално правоотношение, по повод на което са издадени записите на заповед. Искането е оставено без уважение от първоинстанционния съд с аргумент, че ангажираните доказателства са неотносими към спора поради липсата на въведени с исковата молба и до провеждане на заседанието твърдения за каузално правоотношение.
С решение № 2221 от 07.06.2013 г. Благоевградски окръжен съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 евро, дължима по запис на заповед от 15.10.2008 г. с падеж 15.04.2011 г., и сумата 45 000 евро, дължима на основание записа на заповед от 21.09.2009 г. с падеж 15.04.2011 г. В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел, че записите на заповед са подписани от ответника в качеството му на издател /съобразно заключението на съдебнопочерковата експертиза/, редовни са от външна страна и удостоверяват валидното възникване на задължения за плащане на обещаните с тях парични суми. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че ищецът не е ангажирал доказателства за предаване на сумите. Първоинстанционният съд е посочил, че ищецът не е длъжен да доказва съществуването на каузално правоотношение, тъй като представените по делото записи на заповед представляват абстрактни правни сделки и в това си качество са самостоятелен източник на задължения за плащане на претендираните с исковете парични суми. Като неоснователно е преценено и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.2 ТЗ по отношение на вземанията, произтичащи от записите на заповед за сумите 30 000 евро и 45 000 евро. Искът за заплащане на сумата 5 000 евро по другия запис на заповед от 15.10.2008 г. с падеж 15.01.2009 г. е отхвърлен като погасен по давност /в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и е отхвърлил исковете за сумите 30 000 евро и 45 000 евро. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на каузално правоотношение с ответника, съставляващо основание за възникване на обезпечените със записите на заповед вземания. Въззивният съд се е мотивирал със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която при направено от ответника - издател на запис на заповед, възражение за липса на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед ищецът - поемател следва да докаже съществуването на обезпечено със записа на заповед каузално правоотношение, пораждащо спорното вземане. В зависимост от посоченото разрешение е преценено, че първоинстанционният съд е нарушил чл.154, ал.1 ГПК като е приел, че при направено в отговора по чл.131 ГПК възражение за липса на реално предаване в заем на посочените в записите на заповед парични суми ищецът няма задължение да доказва основанието, заради което ответникът е поел менителничните задължения. По съображения, че ищецът „не е доказал твърдението си, че сумите, за които са издадени процесните записи на заповед, са дадени на ответника в заем”, исковете за заплащане на сумите по двата записа на заповед са отхвърлени като неоснователни.
По поставените в определението по чл.288 ГПК правни въпроси :
Правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото са изяснени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните указания в т.2 от решението, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но в случай на направено във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания. В съобразителната част на решението е разяснено, че порочните действия на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, на които страната се е позовала в жалбата си, са извинителна причина по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК за допускане за първи път във въззивното производство на относими към спора доказателства, които не са събрани поради допуснатото нарушение на чл.146 ГПК.
Отговорът на втория процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т.2 на което са дадени задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Задължителните указания са в смисъл, че кредиторът - ищец по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, като доказването се свежда до установяване съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение; При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните, в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК, доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното или отричаното право, за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите към решението е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Посочените задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест при установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК са приложими и към хипотезата на предявен осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ за вземането по записа на заповед.
По основателността на касационната жалба :
В зависимост от отговора на релевантните за изхода на делото правни въпроси касационната жалба е основателна.
В подадената до Благоевградски окръжен съд искова молба ищецът - касатор е изложил твърдения, че ответникът му дължи сумите 45 000 евро и 30 000 евро на основание записите на заповед от 15.10.2008 г. и 21.09.2009 г. и е поискал присъждането им на така заявеното основание. Ответникът е оспорил исковете с възражения за неавтентичност на записите на заповед и за погасяване по давност на вземанията по тях, без да противопоставя относителни възражения за недължимост на вземанията, основани на конкретно каузално правоотношение с ищеца. Поради липса на въведени в срока по чл.131 ГПК защитни възражения, насочени към оспорване съществуването на вземанията по записите на заповед по причини, свързани с каузално правоотношение, първоинстанционният съд не е указвал на ищеца необходимостта от доказване на каузално правоотношение и не е допуснал доказателствата, ангажирани от ищеца за установяване на отношенията, във връзка с които са издадени записите на заповед.
При осъществяване на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд е нарушил чл.146 ГПК като не е указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на каузално правоотношение като основание за издаване на записите на заповед и за поемане на менителничните задължения. Въпреки тази преценка, с решението си въззивният съд е отхвърлил исковете с решаващия мотив, че ищецът не е доказал наличието на каузално правоотношение с ответника - договор за заем, от който произтичат претендираните вземания, без да съобрази отсъствието на указания в доклада на първата инстанция за необходимостта от доказване на заемно правоотношение и без да отчете отказа на първоинстанционния съд да допусне своевременно поисканите от ищеца доказателства за установяване на правоотношението. С посочените действия въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. С оглед преценката, че положителният изход на спора по исковете, основани на записите на заповед, е обусловен от доказване на каузално /заемно/ правоотношение между страните, съдът е следвало да коригира доклада на първата инстанция и да даде указания до ищеца, че носи тежестта да докаже съществуването на обезпечено със записите на заповед каузално правоотношение, като му предостави възможност да събере доказателства за установяване на правоотношението, каквито не са допуснати от първоинстанционния съд.
Съществено нарушение е допуснато от въззивния съд и при разпределяне на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ. В отговора на исковата молба ответникът не се е позовал на конкретно каузално правоотношение и не противопоставил правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземанията по записите на заповед, основани на каузално правоотношение. Възражението, че не дължи плащане поради непредаване от ищеца на отразените в съдържанието на записите на заповед парични суми съставлява общо оспорване на вземанията и според задължителните указания в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС не налага доказване от страна на ищеца, в качеството му на поемател на записите на заповед, на каузално правоотношение като основание за менителничното задължаване. Ищецът е основал иска си на записите на заповед и констатацията в мотивите към въззивното решение, че е твърдял заемно правоотношение с ответника - издател, е невярна. Въззивният съд е приел записите на заповед за редовни от външна страна, като е взел предвид заключението на съдебно - почерковата експертиза, че същите са подписани от ответника в качеството на издател. Редовният от външна страна запис на заповед е самостоятелен източник на задължение за плащане на обещаната от издателя парична сума и този факт е достатъчен за уважаване на исковете по чл.538, ал.1 ТЗ, след като процесните записи на заповед са с настъпил падеж и ответникът не е доказал погасяване на поетите с тях задължения. Като е възложил на ищеца - поемател да доказва съществуването на каузално правоотношение при установена в хода на делото редовност на записите на заповед и заявено от ответника общо оспорване на претендираните вземания, Софийски апелативен съд е нарушил закона и е постановил неправилно решение за отхвърляне на исковете по чл.538, ал.1 ТЗ. Цитираната от въззивния съд задължителна практика по чл.290 ГПК, според която при възражение на ответника за липса на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, ищецът следва да докаже съществуването на каузално правоотношение, предхожда приемането на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и поради несъответствие с дадените в него указания е изгубила значение.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
Представените с исковата молба на В. Г. Т. записи на заповед притежават всички изискуеми от чл.535 ТЗ реквизити и са редовни от външна страна. Със записите на заповед ответникът С. К. в качеството на [фирма] е поел безусловно задължение да заплати на ищеца - поемател сумите 30 000 евро и 45 000 евро. Падежът на записите на заповед е настъпил на 15.04.2011 г., от който момент задълженията на издателя за плащане на обещаните суми са станали изискуеми. Ответникът не е доказал да е платил дължимите по записите на заповед суми, поради което исковете по чл.538, ал.1 ТЗ са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от предявяването им.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.2 ТЗ. Исковете са предявени от поемателя срещу платеца и спрямо тях е приложима тригодишната погасителна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, а не едногодишната давност по чл.531, ал.2 ТЗ. Давността е започнала да тече от падежа на записите на заповед - 15.04.2011 г., и не е изтекла до датата на предявяване на исковете - 06.06.2012 г.
С оглед крайния изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, вместо което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец разноски за трите съдебни инстанции в размер общо на сумата 17 450.75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1250 от 10.06.2014 г., постановено по т. д. № 3174/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, и вместо него постановява :
ОСЪЖДА С. Х. К. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], обл. Б., да заплати на В. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 30 000 евро /тридесет хиляди евро/, дължима по запис на заповед от 15.10.2008 г. с падеж 15.04.2011 г., и сумата 45 000 евро /четиридесет и пет хиляди евро/, дължима по запис на заповед от 21.09.2009 г. с падеж 15.04.2011 г., на основание чл.538, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва от 06.06.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата 17 450.75 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин и петдесет лв. и седемдесет и пет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |