Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 236/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр.София, 07 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 236/2014 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Ц. П. П. и О. О. И. против решение № 37 от 20.ХІІ.2013 год. по внохд № 108/2013 год. на Апелативния специализиран наказателен съд. В изготвената от защитник жалба на П. се възразява срещу доказателствената обезпеченост на осъждането на този подсъдим и справедливостта на наложеното му наказание.Иска се или отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане,или изменяване на решението и намаляване наказанието на П. при условията на чл. 55 НК. В жалбата на И.,също изготвена от защитник,се възразява срещу оправдаването на Б. А. Н.,което защитникът намира за съществено процесуално нарушение,налагащо отмяна на решението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.Възразява се и срещу справедливостта на наложеното на И. наказание,по повод на което възражение се иска изменяване на въззивното решение и прилагане по отношение лишаването на И. от свобода на условното осъждане. В съдебно заседание двамата подсъдими-жалбоподатели и защитниците им поддържат подадените жалби. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и предлага оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда на Специализирания наказателен съд /СНП/ от 8.ІІ.2013 год. по нохд № 2110/2013 год.,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,подсъдимите О. О. И.,Ц. П. П. и Р. Р. К. са признати за виновни в това,че за времето от м.І.2012 год. до 16.V.с.г. в София първият,И.,е ръководил,а вторите двама,П. и К.,са участвали в организирана престъпна група,създадена с цел да върши престъпления по чл.. 354а,ал.1 НК и с користна цел,извличайки от тези престъпления печалба,за което и на основание чл. 321,ал.3 във вр. с ал.1 НК И. е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 НК с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода,П.,на основание чл. 321,ал.3 във вр. с ал.2 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 НК с 1 година лишаване от свобода и К.,също на основание чл. 321,ал.3 във вр. с ал.2 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 НК с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.Наложените на П. и К. наказания е постановено да се изтърпят в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим.Общ първоначален режим и затворническо общежитие от открит тип са определени и за изтърпяването от П. и К.,на основание чл. 68,ал.1 НК,на наказанията съответно от 2 години лишаване от свобода и от 1 година лишаване от свобода,наложени им съответно по нохд № 1280/2011 год. на Софийския градски съд и по нохд № 4611/2012 год. на Софийския районен съд.И. е признат за виновен и в това,че в съучастие като съизвършител с осъдения Б. А. Н. са отглеждали в собствен на последния имот в [населено място] марихуана с тегло на листната маса 2792.40 гр на стойност 16 754.40 лв.,за което и на основание чл. 354в,ал.1 НК двамата са осъдени при условията на чл. 55,ал.1,т.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 НК на по 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.Само Н. е признат за виновен в държането в дома си в [населено място] с цел разпространение на 51.57 гр марихуана на стойност 369.42 лв.,за което и на основание чл. 354а,ал.1 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 1 година лишаване от свобода.Само И. е признат за виновен в това,че в апартамент в /населено място/,[жилищен адрес] е отглеждал марихуана с тегло на листната маса 2.56 гр на стойност 15.36 лв.,за което деяние е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание от 1000 лв. глоба.И. е признат за виновен и в това,че в същия апартамент е държал без надлежно разрешително огнестрелно оръжие и боеприпаси,за което и на основание чл. 339,ал.1 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 НК на 1 година лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК са определени общи наказания:на И. от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и на Н. от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода,търпими при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С обжалваното решение на Апелативния специализиран наказателен съд /АСНС/ горната присъда е изменена,като наказанието на И. за престъплението по чл. 321 НК е намалено на 2 години и 3 месеца,на колкото е намалено и общото му наказание. Жалбите са неоснователни,а и в тях се повтарят доводите,с които защитниците на двамата подсъдими-жалбоподатели са възразили срещу правилността на първоинстанционната присъда,и на които доводи,без изключение,въззивният съд е отговорил. На възражението за процесуална законосъобразност на взетото от първоинстанционния съд решение за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК АСНС правилно е дал отрицателен отговор след като са били спазени всички изисквания:съответно искане от всеки от четиримата подсъдими /чл.370,ал.2 и 4 НПК/;признаване от всеки подсъдим изцяло на фактите,изложени в обвинителния акт и заявено от всеки съгласие,за тези факти да не се събират доказателства /чл. 371,т.2 НПК/;констатиране от съда,че направените от подсъдимите признания се подкрепят от множеството доказателства за престъпната им дейност,събрани при досъдебното разследване /чл. 372,ал.4 НПК/. Оправдаването на Н. за участието му в ръководената от И. престъпна група е определено от защитникът на И. като съществено процесуално нарушение и тъй като то безспорно не е отнесено към процесуалните нарушения,изброени в чл. 348,ал.3,т.2 и 3 НПК,твърдението би следвало да се подкрепи с доводи,указващи на нарушаване някое от процесуалните права на И. с това оправдаване.Такива доводи няма.Нищо от изложеното в жалбата във връзка с оправдаването на Б.Н. по обвинението в престъпление по чл. 321 НПК не сочи на ограничаване процесуалните права на И. и/или П. /името на последния се споменава единствено затова,защото и той е жалбоподателя/,за да се налага по-нататъшен коментар върху това твърдение. Все във връзка с процесуалните нарушения има и твърдение от защитника на П.,напълно лишено от конкретика,но пък с молба „за прецизен преглед на всички СРС и доказателствата по делото”.На молбата следва да се отговори,че и двете предходни инстанции са подходили отговорно към задълженията си,произтичащи от чл. 305,ал.3 НПК като за въззивния,по-специално, съд не е съществувала необходимост да извършва „прецизен преглед на всички СРС” при наличието на достатъчно друг доказателствен материал,подкрепящ всяко едно от обвиненията. Наложените на подсъдимите-жалбоподатели наказания не са несправедливи,още по-малко пък-явно.При индивидуализацията им двете съдебни инстанции са се стремили да постигнат баланс между наличните за всеки подсъдим смекчаващи отговорността обстоятелства-с изключение на П. предвид обремененото му съдебно минало,но пък с най-голям принос в сравнение с останалите подсъдими за фактическото изясняване на делото-от една страна,и,от друга,подчертано активната им престъпна дейност с производството и пласмента на произведеното наркотично вещество.Без преувеличение може да се каже,че проявената от съдилищата снизходителност с определянето наказанията на четиримата при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК се дължи основно на процесуалното им поведение.Претенцията от страната на И. за прилагане и на условното осъждане,обаче,не може да бъде уважена.С неговото и това на П. и К. осъждане по чл. 321 НК е санкционирана една,продължила поне половин година,и при това крайно укорима престъпна дейност,застрашаваща основно малолетните,непълнолетните и младите пълнолетни членове на обществото,и на това точно обстоятелство е наблегнал и въззивния съд,когато е отказал на искането от защитника на И. за прилагане на условното осъждане.Защитникът на П. иска наказанието му да се определи съгласно чл. 55 НК,но след преквалифициране на извършеното от този подсъдим по ал.5 на чл. 321 НПК,т.е. иска се приемането на нов факт-доброволно предаване и съдействие на правозащитните органи преди групата и престъпната й дейност да са разкрити-какъвто факт нито се твърди в обвинителния акт,нито е установен при досъдебното разследване,нито приемането му е в правомощията на касационната инстанции,която може да внесе корекции по приложението на материалния закон,но само съобразно приетите за установени факти-чл. 348,ал.2 НПК.Всъщност по отношение наложеното на подсъдимия П. наказание действително е допуснато нарушение на материалния закон,такова нарушение е допуснато и при постановеното от първата инстанция изтърпяване на отложеното наказание,нарушението е констатирано от въззивният съд /на л. 45 от мотивите към решението/ без да има процесуалната възможност да го отстрани,и което нарушение не може да бъде и сега отстранено при липсата не само на съответен,но и въобще на касационен протест. Имайки предвид изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 20.VІІ.2013 год. по внохд № 108/2013 год. на Апелативния специализиран наказателен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: