Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр.София, 1 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 828/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. Й. Ч. против решение № 199 от 11.ХІ.2010 год. по внохд № 217/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са за „незаконосъобразност, неправилност и необоснованост” на въззивния акт, при което се иска неговата отмяна на основание чл.354, ал.1, т.2 и 4 НПК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на възраженията срещу правилността на обжалваното решение, при което становището му е то да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 247 от 23.VІ.2010 год. по нохд № 553/2010 год. на Бургаския окръжен съд С. Й. Ч. е признат за виновен в това, че на 1.Х.2008 год. в[населено място], Б. област, употребявайки сила е извършил блудствени действия с непълнолетната В. С. К., 15-годишна, за което и на основание чл.150, ал.1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода. Ч. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, употребявайки сила, е извършил блудствени действия с малолетната М. К. П., 11-годишна, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” НК, и на основание чл.149, ал.5, т.3 във вр. с ал.2 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на Ч. е определено общо наказание от 7 години лишаване от свобода, търпимо в затвор при строг първоначален режим, което наказание е определено по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК и като общо за съвкупността от престъпления, санкционирани с тази присъда и още със съдебните актове по нохд № 122/2009 год. на Айтоския районен съд, по нохд № 234/2009 год. на Дуловския районен съд и по нохд № 45/2010 год. на Търговищкия районен съд. С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. По оплакването за незаконосъобразност като касационно основание по чл.348, ал.2 НПК не са изложени каквито и да било доводи, за да бъде обсъждано. Може единствено да се отбележи, че съобразно приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно по отношение и на двете деяния. Твърдението за „неправилност” също не се нуждае от коментар, след като не се свързва с възражения срещу материалната или процесуална неправилност на обжалваното решение, или срещу справедливостта на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания, а отменителното основание „необоснованост” не съществува от 1.ІV.1998 год. с влизането в сила на промените в наказателното съдопроизводство и създаването на редовна трета касационна инстанция. В оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се предава съдържанието на чл.303 и 304 НПК, твърди се, че предходните съдебни инстанции „не са направили внимателен анализ на събраните… доказателства” и че от тези доказателства „не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е осъществил… деянията”, за които е осъден. Отново, обаче, не се изтъкват подкрепящи изброените твърдения доводи, за да се налага излагането на съответни на всяко едно оплакване съображения, затова и ВКС, в състав от трето наказателно отделение и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 11.ХІ.2010 год. по внохд № 217/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: