Ключови фрази
Частна касационна жалба * изборна местна подсъдност * възражение за местна подсъдност


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София,09.11.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 783/2012
година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 98 от 09.07.2012 г. по в. ч. т. д. № 180/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Габровски окръжен съд определение № 233 от 22.05.2012 г. по т. д. № 41/2012 г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение направеното от частния касатор, ответник по предявените искове с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД, възражение за местна подсъдност.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на възражението за подсъдност. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като е обосновано становището, че съобразно тези норми предявените искове са подсъдни на Варненски окръжен съд, а не на Габровски окръжен съд. Освен това, частният касатор счита, че в нарушение на процесуалните правила и практиката на ВКС първоинстанционният съд се е самосезирал, като е приел наличието на основание за прилагане на изборната местна подсъдност, определяща Габровски окръжен съд като местно компетентен /чл. 113 ГПК/, без самият ищец да се е позовал на същото. Развити са подробни съображения и във връзка с допустимостта на частната касационна жалба, подкрепени с цитиране на конкретна практика на ВКС.
Именно с въпросите, свързани с определянето на местно компетентния съд при предявени искове срещу доставчик на електроенергия и с приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, е обосновано допускането на касационното обжалване на атакуваното определение, като по отношение на тях се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /конкретно цитирана и приложена/.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускане на касационното й разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 29.09.2012 г.
Третото лице-помагач на частния касатор – [фирма], [населено място] /с настоящо наименование [фирма]/ – изразява становище за допускане на касационното обжалване и за основателност на частната касационна жалба по съображения в писмена молба от 05.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Съгласно установената от ВКС практика - определение № 183 от 17.02.2010 г. по ч. т. д. № 101/2010 г. на І т. о.; определение № 102 от 26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 82/2010 г. на ІІІ г. о. и определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/20109 г. на ІІ т. о. - въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по възражение за местна подсъдност /каквото е и настоящото/, са от категорията актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на касационен контрол. Ето защо, подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба е процесуално допустима.
Предвид обстоятелството, че на частния касатор не е връчен препис от въззивното определение, срокът за обжалването му не е започнал да тече и поради това по отношение на подадената частна касационна жалба същият следва да се счита спазен.
Процесуалната допустимост на частната касационна жалба налага извършване на преценка относно наличието на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди обжалваното определение, с което Габровски окръжен съд е оставил без уважение направеното от [фирма], [населено място] възражение за местна подсъдност на предявените срещу него обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че доколкото претенциите на ищцовото дружество произтичат от договор за доставка и потребление на електрическа енергия, същото се явява потребител на енергия по смисъла на § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и поради това се ползва от предвиденото в чл. 113 ГПК право да предяви исковете по своя настоящ или постоянен адрес. Решаващият състав, позовавайки се на практиката на ВКС /определение № 175 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на ІІ т. о./, е приел, че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а е уредена в общите норми на исковото производство, поради което следва да намери приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато по поставения от частния касатор въпрос, свързан с нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на делото, така и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните /и приложени/ актове на ВКС – /определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 438 от 05.07.2012 г. по ч. т. д. № 404/2012 г. на І т. о. и определение № 544 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ІІ т. о./. Доколкото произнасянето по другия заявен въпрос е в пряка зависимост от решаването на този въпрос, по отношение на същия не следва да бъдат преценявани предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Постановеното от въззивния съд определение е в отклонение от създадената по приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК практика на ВКС, обективирана в цитираните по-горе определения, според която предвидената в чл. 113 ГПК специална подсъдност е изборна; същата дерогира общата подсъдност по чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК и е предоставена на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми предпоставки. В конкретния случай, подадената от [фирма], [населено място] искова молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания съд – Габровски окръжен съд. Съображения за избора на този съд като местно компетентен по предявените искове не са изложени и в хода на производството пред въззивната инстанция. С оглед диспозитивното начало на процеса, при решаването на въпроса за местната подсъдност е следвало да бъде извършена преценка единствено относно това дали съобразно данните по делото компетентен в съответствие с изискванията на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК е именно сезираният Габровски окръжен съд. Като е обосновал компетентността на посочения съд с разпоредбата на чл. 113 ГПК, на която ищецът не се е позовал, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а въпросът за местната подсъдност на спора – следва да бъде решен от настоящия състав.
Направеното от ответника по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД [фирма], [населено място] възражение за местна подсъдност е основателно. Доколкото седалището на същия се намира в [населено място] /видно от извлечението от Търговския регистър/, местно компетентен да разгледа предявените срещу него искове съобразно общата разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК е Варненски окръжен съд, на който именно, след отмяна на обжалваното определение, делото следва да бъде изпратено за разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 98 от 09.07.2012 г. по в. ч. т. д. № 180/2012 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 233 от 22.05.2012 г. по т. д. № 41/2012 г. на Габровски окръжен съд, вместо което постановява:
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: