Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 05.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 6128 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Б. И. от [населено място], [община], област В. против въззивно решение № 48 от 7.05.2015г. по в.гр.д.№ 86/2015г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 9.01.2015г. по гр.д.№ 50/2014г. на Районен съд Белоградчик като е отхвърлен иска й против П. Н. И. в качеството му на представител на [фирма] [населено място] за присъждане на сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от ответника дискриминация под формата на „тормоз” и „преследване”, на основание чл.74 ал.1 З.., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. и са присъдени разноски. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. В съдебно заседание страните лично не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, с който ищцата претендира обезщетение в общ размер на 10 000лв. от установените с решение № 61 от 6.03.2012г. по преписка № 146/2012г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, влязло в сила на 4.12.2013г., две дискриминационни поведения по признак „лично положение”, осъществени от ответника, в качеството му на управител на [фирма] [населено място]. Първото е по чл.5 във вр.с §1 т.1 ДР на З.. под формата на „тормоз”, чрез осъществено за периода 11.01.2011г.- 25.06.2011г. словесно нежелателно поведение, имащо за „цел и резултат накърняване на личното достойнство и името на Ц. И., като по отношение на последната се е целяло създаване на обидна среда сред живущите в [населено място]” и второто по чл.5, във вр.с §1 т. 3 б.”а” ДР на ЗЗЗДискр. под формата на „преследване”, чрез издаване на заповед № 3 от 25.06.2011г. за дисциплинарно уволнение. За да прецени, че първоинстанционния акт, с който е отхвърлен предявения иск, е правилен, въззивният съд е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминация не установява и не обвързва съда по обезщетението с извода, че ищцата е претърпяла вреда, както и че тя е в причинна връзка с дискриминационното третиране. Посочил е, че в производството по чл.74 ал.1 З.. тези обстоятелства подлежат на общо установяване и като е приел, че в случая не са доказани, е преценил иска като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато с определение № 131 от 1.02.2016г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”, като „нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда”, имплицитно води ли до извод за наличие на причинени неимуществени вреди? и В тази хипотеза, когато по реда чл.71 ал.1 З.., с влязло в сила решение е установено извършването на такова нарушение, съдът следва ли само да определи размера на следващото се обезщетение, като счете иска за доказан по основание или следва да изисква от страната доказателства за причиненото увреждане и за причинна връзка между нарушението и причинената вреда? По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно установената задължителна практика по реда на чл.290 ГПК /например с решения № 73 от 12.06.2013г. по гр.д.№ 311/2012г. на ІV г.о., № 350 от 20.10.2015г. по гр.д. № 1730/2014г. на ІV г.о./ - в случаите когато дискриминационното действие е установено от Комисията за защита от дискриминация, съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последици ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размера на обезщетението. Когато нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда /каквато е посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”/, изрично не е необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по човешка презумция и имплицитно се предполагат. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт, с който е прието, че страната следва да доказва причинените й вреди, е неправилен и следва да бъде отменен. Съображенията: В случая е установено, че ищцата - по силата на безсрочен трудов договор № 4, е работила в [фирма] на длъжност „продавач консултант”, на четиричасов работен ден, за периода от 14.04.2010г. до 25.06.2011г., когато трудовото й правоотношение е прекратено със заповед на работодателя за дисциплинарно уволнение. Не се спори, че през периода – поради необходимост от лечение и въз основа на издадени болнични листове, ищцата е отсъствала от работа както следва: от 29.09.2010г. до 18.10.2010г. /болнични листи № 2488907 и № 0925414/, от 11.01.2011г. до 25.05.2011г./болнични листи № 2488937, № 2488940, № 2468451, № 2468408, № 2496028, № 2496072/. На 8.01.2011г. получила криза и била приета по спешност в МБАЛ „Св.П.”гр.В.. Работодателят е оспорил два от болничните листи, но те били потвърдени. С влязло в сила на 4.12.2013г. решение № 61 от 6.03.2012г. по преписка № 146/2012г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че ответникът – в качеството му на управител на [фирма] [населено място], чрез осъществено по отношение на ищцата „нежелателно поведение в периода от 11.01.2011г. до 25.06.2011г.” е „извършил дискриминация по смисъла на чл.5 З.. във вр.с §1 т.1 ДР на З.. по признак „лично положение” под формата на „тормоз”, както и чрез издаване на заповед № 3 от 25.06.2011г., е „извършил дискриминация по смисъла на чл.5 З.. във вр.с §1 т. 3 б.”а” ДР на З.. по признак „лично положение” под формата на „преследване”. Решението е било обжалвано и потвърдено, като от Административен съд София с решение № 1012 от 15.02.2013г., така и от ВАС с решение № 16064 от 4.12.2013г. по адм.д. № 4444/2013г. Прието е от фактическа страна, че ответникът /върху когото е доказателствената тежест/ не е оборил твърденията на жалбоподателката, че още след издаване на първия болничен лист, като работодател я е принудил да се върне на работа, независимо от необходимостта от лечение, защото в противен случай на нейното място ще бъде назначен друг. В резултат на по-ранното връщане, здравословното й състояние се е влошило. Шест дни след излизането й от болница през януари 2011г., била уведомена от работодателя, че в нейно отсъствие, магазинът е бил отворен и е направена ревизия, която установила липси от 300лв. След представяне на втория болничен лист, била предупредена да подаде молба за напускане, а от месец март ответникът започнал да обжалва болничните листи. От правна страна е прието, че чрез словесните искания и поставяне на условия за незабавно връщане на работа /въпреки наличието на основателна медицинска причина/, под заплаха от прекратяване на трудовото правоотношение, незачитане на законово признатата възможност за отсъствие поради необходимост от лечение и упражняване на психическо въздействие, което поведение е осъществено на основата на защитения признак лично положение /в случая болестно състояние/ и с което се е целяло накърняване на личното достойнство и създаване на застрашена среда, ответникът е упражнил тормоз. Поставянето на ищцата в състояние да бъде принудена да избира между възможността да се лекува и да запази работата си, е накърнило достойнството й, защото я е лишило от възможност за свободен избор, а по този начин и от себеуважение. Съставът на преследването, съдът е обосновал с факта, че ответникът е уволнил ищцата няколко дена след сезиране на Комисията на защита от дискриминация /сезирането е на 13.05.2011г., а уволнението й е на 25.06.2011г./ Така установените като извършени от ответника дискриминационни поведения са достатъчни да обосноват увреждане, без да е необходимо представянето на допълнителни доказателства, установяващи причиняване на вреди. Поставянето на условия за незабавно връщане на работа на болно лице, за което по надлежния ред е установено, че следва да се лекува и което разполага с право за това, незачитането на законово признати права, отправянето на заплахи от лице, което има власт да предприеме неблагоприятни мерки, осъществяването на действия с които се накърнява личното достойнство, засяга се правото на свободен избор за бъдещето и се създава застрашена среда, неизбежно причиняват неимуществени вреди – стрес, притеснение, несигурност, безпокойство, а в случая и – влошаване на здравословното състояние. Пряка последица от така осъществения „тормоз” е и последвалото „преследване”, определено от законодателя в §1 т.3 б.”а” от З.. като „по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация”. Връзката между двете деяния, налага общо овъзмездяване на причинените неимуществени вреди. С оглед изложеното, като взе пред вид броя /две/, вида /„тормоз”и „преследване”/ на осъщественото поведение, начина на осъществяване, характерът на горепосочените вреди, конкретните им последици и продължителността на периода за който са търпени /от 11.01.2011г. до 25.06.2011г. за тормоза и още един месец за преследването/ и интензитета им на въздействие, настоящият съд преценя, че следва да определи обезщетение в размер на 2 000лв. Предявеният иск над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 48 от 7.05.2015г. по в.гр.д.№ 86/2015г. на Видински окръжен съд и потвърденото с него решение № 1 от 9.01.2015г. по гр.д.№ 50/2014г. на Районен съд Белоградчик и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА П. Н. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], в качеството му на управител на [фирма] да заплати на Ц. Б. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата от 2 000лв./две хиляди лева/, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на установено от Комисията за защита от дискриминация дискриминационно поведение под формата на „тормоз” и „преследване”, на основание чл.74 ал.1 З.., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като неоснователен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.