Р Е Ш Е Н И Е № 319 Гр. София, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 944 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Д. И. (чрез адв. Д. С.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 812/ 2012 г. на Окръжен съд – Хасково, изменение на решение № 19 от 15.02.2013 г. с преквалифициране на деянието в по-леко и прилагане на института на условното осъждане. Искането се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Осъденият И. останал недоволен от неправилното приложение на закона при квалифициране на кражбата като повторна по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, след като бил реабилитиран за предходните му осъждания, на основание чл. 88а от НК, което позволявало да бъде приложен по-леко наказуем закон, а наказанието да бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок по чл. 66 от НК. Осъденият И. Д. И. и неговият защитник не вземат становище в открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита за неоснователно постъпилото искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 19 от 15.02.2013 г. по в.н.о.х.д. № 812/ 2012 г. Хасковският окръжен съд потвърдил присъда № 130 от 22.11.2012 г. по н.о.х.д. № 707/ 2012 г. на Хасковски районен съд, с която осъденият И. Д. И. бил признат за виновен в това, че на 21 срещу 22.02.2011 г., в землището на [..........], при условията на повторност, в немаловажен случай и след предварителен сговор с А. Е. И., А. Д. А., Х. А. В. и К. А. М., чрез използване на технически средства (прави лопати, ножовка и лопати) и моторно превозно средство (л.а. „О. А.” с д.к. [рег.номер на МПС] ) отнел чужда движима вещ (56 метра кабел СВТ 3х129+70 км.мм) на стойност 3 401.16 лева, от владението на [фирма], [..........], без съгласието на управителния орган, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения И. Д. И. е неоснователно. Въззивният съд правилно е приложил закона. Осъденият не е реабилитиран, на основание чл. 88а от НК, за предходните му съдимости. Постановените осъждания по н.о.х.д. № 773/ 2003г. и по н.о.х.д. № 496/ 2006г. са групирани с влязлото в сила на 29.04.2006 г. определение по н.ч.д. № 585/ 2006г., по описа на Старозагорски районен съд, с което било определено общо наказание от четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, а изтърпяното наказание по първото дело било изцяло приспаднато. Срокът за реабилитация е петгодишен, на основание чл. 88а, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Преди изтичането на този срок осъденият И. е извършил други умишлени престъпления от общ характер По н.о.х.д. № 839/ 2009 г. на Р.С. – Х. за извършено на 09.01.2008 г. престъпление по чл. 316 от НК (споразумението влязло в сила на 12.11.2009 г.) и по н.о.х.д. № 501/ 2008 г. на Р.С. – Х. за извършено на 14.08.2008 г. престъпление по чл. 343в от НК (споразумението влязло в сила на 11.11.2008 г.). , за които е признат за виновен. Кражбата – предмет на разглеждане по делото, за което се иска възобновяване, също е извършена в срока, необходим за настъпване на реабилитация. Престъплението е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК. Не е изтекъл и срокът по чл. 30 от НК. Съдебните състави, разгледали делото, правилно са установили присъствието на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК в извършената от осъдения И. кражба и не са нарушили материалния закон при определяне на правната квалификация на престъплението. Изпълнението на наказанието от девет месеца лишаване от свобода не може да бъде отложено за изпитателен срок, на основание чл. 66 от НК, тъй като не са налице законовите предпоставки за това – деецът И. е осъждан на лишаване от свобода и последиците от осъжданията му не са заличени. Не е допуснато нарушение с определянето на типа на затворническото заведение и на първоначалния режим за изпълнение на наказанието. Отсъства и претендираното от осъдения касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 5, т. 2, пр. второ от НПК. Искането на осъдения И. И. като неоснователно следва да бъде оставено без последици. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. И. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 812/ 2012 г. на Окръжен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.