О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 872 Гр.София, 17.12.2019г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2701 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение №.65/3.05.19 по г.д.№.107/19 на ОС Търговище - с което е потвърдено решение №.20/15.02.19 по г.д.№.390/18 на РС Попово за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 23456,78лв. обезщетение за имуществени вреди. Ответната страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсва виновно противоправно поведение на ответника в причинна връзка с претърпяните вреди. По делото е безспорно, че предвид образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител по сигнал на лице за нерегламентиран достъп до електронната му поща - осъществен на 27.07.13 в пощенски сървър на abv.bg oт IP адрес[ЕИК], ползван от ответника – с протокол за претърсване и изземване от 10.12.13 от дома му са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, gsm и други носители на информация, вкл. процесните мултимедиен плеър iPod touch 8GB (2nd generation) и карта памет Olympus. От фактическа страна е прието, че в хода на разследването са назначени компютърно-техническа експертиза и комплексна експертиза за установяване на авторство и оценка на инсталираните програми /последната от 7.07.14/ - като е установено, че в иззетите вещи са възпроизведени обекти на авторско право на стойност 12000лв. без необходимото по закон съгласие на носителя на това право; с постановление е образувано друго наказателно производство срещу неизвестен извършител по чл.172а ал.1 вр. с чл.26 НК и към него са приобщени всички веществени доказателства, иззети по първоначалното ДП; ищецът е подал две молби за връщане на процесните вещи (първата с вх.№.753/6.11.14), които са били отхвърлени с прокурорски постановления от 14.11.14 и 4.03.15 /потвърдени с определения на районен съд от 9.12.14 и 24.04.14/ с мотиви, че не е завършено производството и ще се затрудни разкриването на обективната истина; с постановление от 7.08.15 отделеното досъдебно производство е спряно; с молби от 11.09.15 за трети път е поискано връщане на процесните мултимедиен плеър и карта памет – и то е разпоредено с постановление от 24.09.15 на РП Попово, като те са предадени с протокол на 22.10.15. При тези факти от правна страна е прието, че съгласно чл.127 КРБ и чл.46 НПК в изключителна компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор за законност, вкл. спаването на чл.111 ал.2 НПК, касаещо случаите на връщане на веществени доказателства на правоимащи преди завършване на наказателното производство-когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение. Посочено е, че при постановен от прокуратурата отказ в правомощията на гражданския съд е да прецени дали изземването, респективно задържането, не е неоснователно ограничение на правата на притежателя и причинени ли са материални вреди другиму, подлежащи на възмездяване-като при лишаване обезщетението е в размер на месечната наемна цена на вещта, но не повече от стойността й. В конкретни случай, към момента на връщане на вещите на 22.10.15, разследването по чл.172а НК не е приключило, като с оглед спирането му поради неустановяване на извършителя му на 19.12.14 и възобновяването му на 2.07.15, крайният му срок е удължен до 2.09.15 по реда на чл.234 ал.3 НПК. В този период не е налице бездействие на органите на наказателното производство, като са извършвани съответни процесуални действия. Настъпила е и законодателна промяна, в резултат на което на 29.06.15 разследването е прехвърлено от ДАНС на РПУ Попово /това изисква допълнително технологично време за предаване на съответни материали и проучване на преписката от разследващия полицай/. Същевременно, авторът на престъплението не е бил разкрит, за да се приеме, че с оглед съблюдаване на правото му на защита му е била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, част от които са и процесните вещи, да направи своите искания и възражения, вкл. да оспори направените за нуждите на разследването експертизи. С оглед на тези обстоятелства съдът е намерил, че не е възможно да се приеме, че са налице предпоставките на чл.111 ал.2 НПК преди приключване на производството, както и неправомерно поведение на представителите на прокуратурата. Отразил е и, че не без значение за времетраенето е и невъзможността да бъде намерен и самият ищец поради отсъствието му от м.10.14 до 2.07.15 /заради което е бил обявен за издирване и разпитът му е проведен едва на 14.07.15-т.е. по причина за която обвинителната власт не отговаря/. От друга страна, след изтичане на крайния срок на разследването на 2.09.15, последващата молба на Д.К. е от 11.09.15, а постановлението за връщане – от 24.09.15-при което произнасянето не може да се приеме за несвоевременно. При тези обстоятелства е формиран извод, че не е налице противоправно засягане на правата на притежателя на процесните вещи поради неоснователното им задържане като веществени доказателства, респективно липсват предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Твърди, че решението е очевидно неправилно и че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1..“Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?“ /ППВС 1/13.07.53, т.3, ТР 1/01, ОСГК, т.19, реш. от 17.07.15 по т.д.№.674/14, ІІ ТО/; 2.“Длъжен ли е съдът да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан?“ /реш.№.235/15.04.10 по г.д.№.673/09, І ГО, реш.25/27.01.12 по г.д.№.1832/10, ІV ГО/; 3.“Подлежат ли на обезщетение по иск с правно основание по чл.49 ЗЗД вредите на ищеца, когато предварителното производство е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещта като веществено доказателство?“ /реш.№.465/20.12.11 по г.д.№.1794/10, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия изведен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК. Обосновани са твърденията на касатора, че, в противоречие с практиката, въззивната инстанция не е обсъдила повдигнатите във въззивната жалба обстоятелства и възражения във връзка със задържането на процесните вещи без да се извършват експертизи с тях, респективно, че същите не са били сред тези, на които е правена авторска експертиза на 7.07.14. С оглед на изложеното във връзка с първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 469,14лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.65/3.05.19 по г.д.№.107/19 на ОС Търговище. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 469,14лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: