9 Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 01.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА гр. дело № 1602/2016година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 523 от 14.06.2016г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. П. Л., [населено място], подадена чрез адв. И. П., на въззивно решение от 25.01.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 10927/2015г. С това решение е потвърдено решение от 05.03.2015г. по гр.д.№ 33632/2014г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. П. Л. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №18/24.04.2014г. от представляващите [фирма]- И. Й. и К.В.; за възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди уволнението - „мениджър по сигурността на информационните технологии“ в направление „Информационни технологии“ в [фирма]; за заплащане на сумата 18 600 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода: 25.04.2014 г.-25.11.2014г. и в тежест на ищеца са възложени и съдебните разноски, направени от ответната страна, в размер 1020лв. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на сторени в производството разноски. Ответната страна [фирма], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. С цитираното по-горе определение № 523 от 14.06.2016г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото правни въпроси: 1/ „При наведено твърдение от ищеца, че извършеното съкращаване на щата не е реално, а трудовата му функция продължава да се осъществява, чия е тежестта на доказване на този факт - на ищеца - работник, или на ответника - работодател?“, поради противоречие на въззивното решение с решение № 224 от 23.06.2011г. по гр. д. № 1184/2010г. на III г.о. на ВКС, и 2/ „ Следва ли въззивният съд служебно да констатира непълнота, неточност и неяснота на доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, без да е сезиран от страните в процеса?“, поради противоречие с т.2 от тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на изведените по настоящото дело правни въпроси, възприети в цитираните решения на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.2, и решение № 224 от 23.06.2011г. по гр. д. № 1184/2010г. на III г.о. на ВКС, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната с иска по чл. 344, ал.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уволнението е незаконно, когато е осъществено в нарушение на процедурата или материалноправната уредба. При исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, защото съкращаването на щата не е реално и трудовата му функция продължава да се осъществява, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения: Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като е заемал длъжността „мениджър по сигурността на информационните технологии“ в направление „Информационни технологии“, както и че същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ – поради съкращаване на щата. Волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение било обективирано в заповед № 18/24.04.2014г., подписана от И. Й., посочен като пълномощник на Управителния съвет на [фирма] и от изпълнителния директор на дружеството К. В.. Съгласно справка от Търговския регистър, към датата на издаване на заповедта, дружеството се е представлявало заедно от двама от членовете на Управителния съвет: К. В., Д. М., М. Б. и А. Д.. Пред въззивната инстанция е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 27.02.2012г., удостоверяващо представителната власт на И. Й.. Същото било подписано от членовете на Управителния съвет на ответното дружество към момента на съставянето му. В протокол № 35/22.04.2014г. от заседание на УС на [фирма] е обективирано решение на съвета за закриване на една щатна бройка за длъжността „мениджър по сигурността на информационните технологии“ в направление „Информационни технологии“. Бройката била единствена съгласно щатното разписание, действало към момента на съкращаването й и не се съдържала в последващото такова, утвърдено със заповед № 28/23.04.2014г. При тези данни, въззивният съд обосновал, че доколкото ищецът поддържа, че съкращаването в щата на работодателя му не е реално, тъй като правата и задълженията му след извършеното уволнение се осъществяват от друг служител, то той следва да установи в процеса този положителен факт. Приел е, че не били ангажирани доказателства, от които да се заключи, че функцията, изпълнявана от ищеца е продължила да съществува и след уволнението му, като съдържаща се в самостоятелна длъжност, поради което е достигнал до извод за наличие на реално съкращение на щата, обуславящо необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение с работника, заемащ съкратената единствена длъжност. В този смисъл, въззивният съд заключил, че извършеното уволнение е законосъобразно и предявените искове са неоснователни. С оглед изхода на спора по обуславящия иск, за неоснователни са приети и обусловените такива по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговорите по поставените правни въпроси, намира, че касационната жалба е основателна. В случая е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като е заемал длъжността „мениджър по сигурността на информационните технологии“ в направление „Информационни технологии“, както и че същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ – поради съкращаване на щата. Процесната заповед №18/24.04.2014г. е подписана от И.Й., посочен като пълномощник на Управителния съвет на [фирма], и от изпълнителния директор на дружеството К. В.. В исковата молба, наред с останалите основания за атакуване на уволнението, ищецът е релевирал довод, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не е издадена от компетентен орган и не е подписана от представляващия работодателя. С отговора на исковата молба ответната страна е заявила, че този довод е неоснователен, тъй като заповедта е подписана от изпълнителен директор и от пълномощник на управителния съвет, изрично упълномощен да представлява работодателя. Към отговора доказателство за такова упълномощаване на лицето И.Й. не е представено. Не е представено и до приключване на производството пред първоинстанционния съд. Въз основа на извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество към датата на постановяване на решението, първоинстанционният съд е приел, че представляващи дружеството работодател са лицата К. С. В., Д. Н. М., М. Б., А. Я. Д. и И. С. Й., като представителството се извършва винаги от двама от тях, както и, че с оглед на това, че заповедта е подписана от К.В. и И.Й., то същата е подписана от лица с представителна власт. Въззивният съд е обосновал идентичен извод за наличие на представителна власт на подписалите заповедта лица , базиран изцяло на приетото в хода на въззивното производство пълномощно от 27.02.2012г. с нотариална заверка на подписите, с което членовете на управителния съвет към момента на съставяне на пълномощното са упълномощили изпълнителния директор И.Й. с редица права, сред които и да изпълнява функцията на работодател, включително да прекратява трудови правоотношения с работници и служители, което да извършва винаги заедно с още един от членовете на управителния съвет. В случая въззивният съд неправилно и в нарушение на процесуалните правила е приел това писмено доказателство. Видно от съдебния протокол по делото от проведеното на 23.11.2015г. открито съдебно заседание, въззивният съд служебно е указал на ответната страна да представи доказателство, че лицето И.Й. действително е било пълномощник на управителния съвет към датата на уволнението, както е посочено в заповедта за уволнение, по съображение, че липсва надлежен доклад от първоинстанционния съд досежно въведения в тази насока довод в исковата молба. По същите съображения е допуснато и приемането на представеното в отговор на тези указания пълномощно. Видно от въззивната жалба, същата не съдържа оплакване в тази насока /доводите в нея са, че е установена незаконността на уволнението с представените доказателства по делото, по съображения, че не е представено доказателство за упълномощаването на Й. към датата на издаване на заповедта; че Й. е вписан като член на управителния съвет към датата на постановяване на първоинстанционното решение, но не е бил такъв към датата на издаване на заповедта; изложени са и други доводи по същество на спора/. Твърдение за допуснати непълноти и неточности в доклада не са релевирани и с отговора на въззивната жалба. Това процесуално разрешение на въззивния съд е в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, посочено по-горе при отговора на правния въпрос. При действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор - чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно обаче, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения - чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. За целта обаче е необходимо във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. По тези съображения събраното в нарушение на процесуалните правила писмено доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал. Според задължителната практика на ВКС е допустимо работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. В процеса по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, когато с исковата молба е въведен довод за незаконност на уволнението поради подписването на заповедта от лице без представителна власт, работодателят, в чиято тежест е да установи законосъобразното осъществяване на потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение, следва в преклузивните срокове, въведени с действащия процесуален закон, да ангажира доказателства за надлежно учредена представителна власт. В случая ответното дружество работодател не е сторило това по предвидения в закона ред – нито с отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд дружеството е представило доказателство, че подписалото заповедта лице И.Й. е действало в рамките на учредената му представителна власт. Безспорно е, че към датата на издаване на заповедта членове на управителния съвет на дружеството ответник са лицата К. С. В., Д. Н. М., М. Б. и А. Я. Д., като представителството се извършва винаги от двама от тях. Няма надлежно събрано доказателство обаче, че този / или предходен управителен съвет / е делегирал работодателска правоспособност на втория подписал процесната заповед – И.Й.. Предвид изложеното следва, че в разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено от лице без пълномощия. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за незаконност на уволнението. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани изводи и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да се уважат. Основателно е възражението на ответника за прихващане между обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и получените на отпаднало основание от ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ. Последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по чл. 271, ал. 1 КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаване на сумата. Видно от представените по делото доказателства получените от ищеца обезщетения /същият е направил признание в съдебно заседание, проведено на 29.10.2014г./ по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ са в размери съответно 3031,65лв. и 3031,66лв. или общо 6063,31лв. Последното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 3031,66лв, а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечния период след уволнението възлиза на сумата 18189,96лв. Безспорно е установено, че през процесния период ищецът не е започнал работа по друг трудов договор . Като съобрази основателността на възражението за прихващане дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 12126,65лв., като за разликата до пълния претендиран размер искът е неоснователен като погасен чрез прихващане. При този изход на делото на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част на претенциите в размер 400лв., а на ответника съобразно отхвърлената част на претенциите- 571,20лв. или по компенсация ответникът следва да заплати ищеца деловодните разноски в производството в размер 171,20лв. Ответното дружество следва да заплати по сметка на Върховния съд сумата 1191,40лв – 70лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на първоинстанционния съд, както и дължимите държавни такси в общ размер 1121,40лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.01.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 10927/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед №18/24.04.2014г., с която е прекратено трудовото правоотношение със С. П. Л., на длъжност „мениджър по сигурността на информационните технологии“ в направление „Информационни технологии“ в [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА С. П. Л. на предишната работа на основание чл. 345, ал. 1 КТ. ОСЪЖДА [фирма] гр.София с ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място] 1606, ул.”20-ти април”№19,ет.2, да заплати на С. П. Л. от гр. софия,[жк], [жилищен адрес] сумата 12126,65лв. -обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от шест месеца, следващ уволнението, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 171,20лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА [фирма] гр.София с ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място] 1606, ул.”20-ти април”№19,ет.2, да заплати по сметка на Върховен касационен съд разноски по делото в размер 1191,40лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: