Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
С о ф и я , 11 януари 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 д е к е м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1098/2016 година.
Касационното производство е инициирано с касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Д. С. И. от С. адв.Хр.Н. от САК против решение № 308 от 15.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 1224/2015 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 и 3 от НПК и искане за преквалификация на деянието му спрямо пострадалия П. М. в престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, а за деянието спрямо пострадалия Б. С. на чл.18, ал.3, б.”а” от НК той да не бъде наказан поради доброволен отказ от довършването му, както и за намаляване на размера на наложеното му наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, включително и под определения му от апелативната инстанция, било заради исканата преквалификация, било заради наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Частният обвинител П. М. М., чрез повереника си адв.Н.А. от САК също оспорват основателността на жалбата и молят да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец Б. Г. С. и повереникът му адв.Ал.М. от САК, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по жалбата на защитника на подсъдимия.
Подсъдимият Д. И., лично и чрез защитника си адв.Н. поддържа жалбата с допълване на изложените в нея съображения и молят въззивното решение да бъде отменено или изменено съобразно наведените от тях доводи и отправени искания.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Делото е протекло с редица неблагополучия както в хода на досъдебното, така и при проведените съдебни производства. Започнало с привличане на обвиняемия Д. С. И. за опит за убийство на пострадалия П. М., въпреки категоричните данни още към 18.04.2012 г. в СМЕ за мястото, броя, характера и механизма на причинените увреждания при една и съща фактическа обстановка и на пострадалия Б. С., едва след намесата на повереника му и заключението от 28.09.2012 г. на СППЕ за липса на психически или психологични проблеми при осъществяване на деянието от Д.И., на 30.11.2012 г. му е било повдигнато и предявено обвинение за осъществени две отделни престъпления по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК спрямо всеки един от двамата пострадали. Разпитан като обвиняем, обв.И. е заявил, че не разбира обвинението и е отказал да дава повече обяснения. При така уточненото обвинение, на 16.04.2013 г. е бил внесен обвинителен акт в СГС и образувано НОХД № 1882/2013 г. по описа на съда. С разпореждане № 2353 от 22.04.2013 г. съдебното производство е било прекратено от съдията-докладчик заради допуснати съществени процесуални нарушения при очертаване на правно релевантните факти и делото е било върнато на прокурора за ново разглеждане. Същото не е било обжалвано и е влязло в сила.
На 25.06.2013 г. е бил внесен нов обвинителен акт и образувано НОХД № 3029/2013 г. по описа на Софийски градски съд. След конституиране на пострадалите М. и С. като граждански ищци и частни обвинители и проведено съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, с присъда № 24 от 03.02.3014 г. подс.Д.И. е бил признат за виновен в това, че на 25.02.2012 г. в С. е направил опит да умъртви П. М. и Б. С., като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание от 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, но като съдът го е признал за невинен и го е оправдал „по повдигнатото обвинение за това с така описаното да е извършил две самостоятелни престъпления по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, както и по словесната квалификация, че посредством нанесените две разкъсно-контузни рани по устата и порезна рана в дясната буза на Б. Г.С. е направил опит да го умъртви”.
Постановено е наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим, като на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК е приспаднато времето на предварителното му задържане и изпълнение на мярката на неотклонение „домашен арест”.
Уважени са били предявените граждански искове, като подс.И. е бил осъден да заплати на пострадалия М. – сумата от 20 000 лв, а на пострадалия С. – сумата от 7 000 лв, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното им изплащане, като исковете до пълните им предявени размера съответно от 50 000 лв и 20 000 лв са били отхвърлени като неоснователни. Присъдени са направените от ищците разноски по делото в размер на 500 лв на М. и 1000 лв на С..
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които да се върнат на собствениците им с изключение на метален бокс и нож, послужили за извършване на престъплението, които е постановено да се отнемат в полза на държавата.
В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по делото разноски в размер на 1 461,95 лв, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете общо в размер на 1 080 лева.
Присъдата е била обжалвана „изцяло” от повереника на частния обвинител и граждански ищец Б.С. адв.Ал.М. от САК с оплаквания за нейната незаконосъобразност с оглед и занижеността на наложеното на подсъдимия наказание и присъденото на доверителя му обезщетение, претендирайки увеличаване както на размера на наказанието, така и на обезщетението до пълния предявен размер.
Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Хр.Н. с бланкова въззивна жалба, като в нейно допълнение защитникът е оспорил правилното приложение на материалния закон досежно обвинението за опита за убийството на пострадалия Б.С. с доводи за наличие на доброволен отказ от довършване на престъплението, с алтернативни искания за постановяване на нова присъда, „с която да оправдаете подсъдимия или да измените първоинстанционната …… като намалите наказанието му и размера на гражданските искове”.
С решение № 194 от 27.05.2014 г. по ВНОХД № 283/2013 г. Софийският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и по правилното приложение на материалния закон и е върнал делото на СГС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание със задължителни указания.
След връщане на делото и образуване на НОХД № 2302/2014 г. на СГС, съдията-докладчик с разпореждане от 24.06.2014 г. е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита и на двамата пострадали, със съответни указания.
С оглед „отстраняване на допуснати процесуални нарушения”, наблюдаващият прокурор с постановление от 30.09.2014 г. е върнал делото на разследващия орган за назначаване на „повторни СМЕ” за пострадалите и относно използвания от подсъдимия нож, за да се установи дали те са наранени с него и дали без лекарска помощ би се стигнало до летален за тях изход. Тези указания са били изпълнени, без да са внесли промяна във фактическата обстановка. Въпреки това, на 09.10.2014 г. на обв.Д.И. е било предявено отново обвинение по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК само за „намушкването” на пострадалия М., когото И. заявил, че „не съм искал да го убивам”. Това становище на органите на досъдебното производство е било възразено с частна жалба до СГС от пострадалия С. и повереника му, каквото производство не е било допустимо, но което в крайна сметка е довело до предявяване на обв.Д.И. на ново обвинение по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК.
С това проблемите по делото не са приключили.
След внасяне на обвинителен акт с обвинение по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, с разпореждане № 1380 от 10.03.2015 г. по НОХД № 16/2015 г. на СГС на съдията-докладчик съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокурора заради „съществени празноти” при изписване на обвинителния акт, ограничаващо правото на защита на страните по делото.
Въпреки очевидната негодност на обвинителния акт, разпореждането е било атакувано от прокурора с частен протест, но същото с определение № 138 от 13.05.2015 г. по ВЧНД № 405/2015 г. е потвърдено от Софийския апелативен съд.
Най-накрая, след „поправяне” на обвинителния акт и внасянето му в СГС, с присъда № 227 от 18.09.2015 г. по НОХД № 2207/2015 г. Софийският градски съд, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК е признал подсъдимия Д. С. И. от С., в момента в затвора в С., за виновен в това, че на 25.02.2012 г. в С. е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, а именно две лица - П. М. М. и Б. Г. С. от С., като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.последно вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, от което наказание на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК е приспаднал срокът на предварителното му задържане и срокът на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест” от 18.09.2012 г. до 06.08.2014 г.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като е постановено след влизане на присъдата в сила те да бъдат върнати на собствениците им М., С. и подс.И., а боксът и ножът е постановено да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК.
С присъдата е бил уважен предявеният от пострадалия Б. С. граждански иск, като подс.И. е осъден да му заплати сумата от 7 000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени в тежест на подсъдимия са и направените от ищеца С. разноски по делото в размер на 1 000 лева, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 280 лева.
В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 582,70 лева.
Присъдата е била обжалвана от повереника на частния обвинител П. М. адв.А. с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от 7 години лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК с искане за отмяната й и „постановяване на нова, по-тежка съобразно чл.58а НК или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на СГС”.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Н., но поради просрочие на въззивната жалба, на основание чл.323, ал.1, т.2 вр.чл.319, ал.1 от НПК е постановено връщането й на подателя, което не е било обжалвано по реда на чл.323, ал.2 от НПК и разпореждането за връщане на жалбата е влязло в сила на 19.11.2015 г.
Присъдата не е била обжалвана от частния обвинител и граждански ищец Б. С. и от неговия повереник адв.М., въпреки че в пренията пред апелативния съд последният е изразил становище за основателност на въззивната жалба на повереника на другия пострадал и е заявил претенция за изменяне на присъдата в гражданско-осъдителната й част с уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер.
С контролираното от настоящата инстанция въззивно решение № 308 от 15.07.2016 г. по ВНОХД № 1224/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е увеличил размера на наложеното на подс.И. наказание лишаване от свобода от 7 години на 10 години лишаване от свобода, приемайки за справедливо наказание лишаването от свобода на предвидения в чл.116, ал.1 от НК законов минимум, редуцирайки го с 1/3 на въпросните 10 години лишаване от свобода и е потвърдил присъдата в останалата част.
В допълнението към бланковата си касационна жалба защитникът адв.Н. развива доводи за неправилно приложение на материалния закон, считайки от признатите от подзащитния му факти същият за невинен по обвинението му за опит за убийството и на пострадалия Б.С., поради което претендира за преквалификация на деянието му срещу пострадалия Пл.М. като престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, което пък да се отрази върху размера на дължимото му се наказание, което счита за справедливо да бъде определено при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК далеч под размера, определен му от апелативната инстанция, алтернативно моли този размер да бъде намален чувствително и при запазване на правната квалификация на деянието, в какъвто смисъл моли за изменение на решението на САС.
В допълнение към касационната жалба на защитника си подс.Д.И. лично моли за намаляване на размера на наказанието му, отдавайки извършеното, за което изразява съжаление и разкаяние, на младостта си.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :
Доводите на защитника за неправилно приложение на материалния закон, от една страна, не държат сметка на признатите от подс.Д.И. факти в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, а от друга, на процесуалното развитие на делото, което не бе описано самоцелно.
Докато в началото на досъдебното производство обвиняемият тогава Д.И. е развил теза да се е намесил в защита на брат си св.И. С. И., което е наложило разследващият орган и прокурорът да я проверят, то най-малкото след първоначалната СМЕ за уврежданията на св.Б.С., механизма на причиняването им и наложилата се спешна операция в УМБАЛСМ „Пирогов”, при събраните свидетелски показания за изясняване на обстановката, при която са били нападнати от подсъдимия и сериозно засегнати с оръжие, годно да причини смъртта и на двамата пострадали, областите, където са били прободени, е следвало да доведе до преосмисляне на работното обвинение срещу обв.И.. Единствено благодарение на инициативата на повереника на св.С., уврежданията му са приети от органите на досъдебното производство за достатъчно сериозни, като поведението на Д.И. спрямо него е възприето като опит и за неговото убийство. Правната им немощ обаче е довела до две отделни обвинения по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, без адекватна оценка на единството на деянието, на формата на вината на дееца, предхождащите, съпътстващите и последващите му действия при неговото осъществяване с нараняването на две лица, а е могло да бъдат и повече. Впечатляваща е упоритостта на обвинението и след констатациите на първия въззивен състав в тази насока, за което повереникът на св.С. си е позволил да потърси недопустим път за въздействие, при липса на постановление за частично прекратяване на наказателното производство след предпоследното повдигане на обвинение на обв.Д.И., вместо да сигнализира горната прокуратура по вътрешно-служебен път. В крайна сметка, при липса на процесуална възможност на частното обвинение да влияе на повдигането на обвинение в досъдебното производство, освен да го поддържа или не в хода на съдебното, то единствената възможност е било съдът да отстрани неправилното приложение на материалния закон заради съществено нарушаване на правото на защита на пострадалия още в разпоредителното заседание по внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което при първоначалното разглеждане на делото този етап от първата съдебна фаза на процеса е бил нехайно загърбен. Грешката е станала фрапантна при постановяване на първата първоинстанционна присъда, особено при изложения по-горе „оправдателен диспозитив” и благодарение на жалбата на частното обвинение апелативният съд е имал правото да реагира, както го е сторил. Всъщност, липсата на касирано в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК прави по-нататъшните разсъждения в тази насока при настоящата касационна проверка за ненужни.
Казаното по-горе сочи на неоснователност и на доводите за неправилно приложение на материалния закон. Нищо неподозиращи, пострадалите С. и М. са били нападнати последователно от подс.Д.И. с метален бокс, а при опита на С. да спаси приятеля си М. от побой и от страна на брата на подсъдимия св.И.И., подсъдимият е започнал да действа с носения от него нож, пробождайки първо св.С. на четири пъти в гърба в областта на гърдите с дълбочина на раневите канали от по 4-5 см и благодарение на попадането им около гръбначните прешлени и междуребрия те не са довели до проникване в гръдната кухина и до засягане на бял дроб и други вътрешни органи, жизнено важни за човека. Пострадалият М. пък е нападнат от подс.И. при опита му да се спаси от „човека с ножа”, но като е бил увреден в областта на гърдите доста по-сериозно. След укриването на пострадалите във входа, последващите действия на Д.И. сочат не на отказ от довършване на започнатото, а до продължаваща агресия – дърпал входната врата на блока с цел да проникне и си довърши започнатото и когато не успял, с бокс счупил стъклата на вратата на входа на блока, но накрая избягал.
Не е нужно да се повтаря, че формата на вината на дееца следва да се изведе не по неговите изявления, а от съвкупните му действия при реализиране на деянието. А в случая правилно съдилищата са приели, че посегателството спрямо двамата пострадали сочи на довършен опит за убийството им. Това, че при св.С. те не са създали временна опасност за живота му, не сочат на друг извод. Вън от вниманието на органите на досъдебното производство са останали хулиганските подбуди на подс.И. (което му е било спестено като друго по-тежко квалифициращо деянието му обстоятелство, дори и като „разсъждения” около причинените на С. телесни увреждания) първоначално да нанесе сериозен побой над непознатите пострадали М. и С. с металния бокс, но когато е срещнал сериозната им съпротива, е решил и е започнал да действа с носения от него нож. Поради това с основание съдилищата са отказали да възприемат тезата на защитата както че той „нямал намерение да ги убива”, така и че се бил „доброволно отказал” от довършване на деянието спрямо св.С.. ВКС намира, че материалният закон е правилно приложен и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция, още по-малко за оправдаване на подсъдимия по част от предявеното му обвинение.
Основното, поддържано лично и от подс.Д.И., е основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК заради явната, според него и защитникът му, несправедливост на увеличеното от САС наказание лишаване от свобода. В това отношение се настоява от жалбоподателите за адекватна оценка на смекчаващите отговорността му обстоятелства – неговата младост и незрялост, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на извършеното с оглед бързото възстановяване на пострадалите. Те са били наведени и пред въззивния съд и са били оценени по достойнство.
На първо място, младостта на подс.Д.И. с нищо не оправдава въоръжаването му с метален бокс и нож и желанието му на всяка цена тази вечер да се саморазправи с групата непознати, посетили „неговия” квартал. Когато видял насочването на групата към входа на блока, където първи проникнали св.Ч. и св.Я., тичешком подсъдимият застигнал двамата пострадали и започнал да нанася удари с бокса първо на св.С.. След включването в побоя и на брат му св.И.И. и оказаната му съпротива от св.С. в помощ на св.М., подс.И. решил да премине към по-сериозна саморазправа с употребата на ножа, нанасяйки 4 удара в гърба на св.С. в областта на гърдите и още 2 удара в гърдите на св.М. при опита му да се спаси с бягство. Показателна е и последващата укриването им във входа реакция на Д.И. – дърпал вратата с цел и той влезе вътре във входа, счупил с бокса стъклото на входната врата и накрая избягал с цел да не бъде заловен. Това сочи на завидна упоритост в преследване на целта си да „накаже пришълците”. Изразеното от него съжаление и разкаяние контрастира на оборената му първоначална теза брат му св.И.И. да е бил нападнат от пострадалите, което последният не е потвърдил и не е имало нужда подсъдимият да се намесва в каквото и да било. Обратно, св.И.И. е еднопосочен с показанията на св.С. и св.М., че подс.Д.И. тичешком ги е настигнал и е започнал да им нанася удари с металния бокс в лицата. Освен намушкванията с ножа, и двамата са получили порезни наранявания и по лицето, но тези увреждания не са третирани във възприетата фактическа обстановка. Не без значение е и наказването впоследствие на Д.И. за хулиганство, след като подобно поведение е в основата на инкриминираното му по настоящето дело деяние. Правилно САС е съобразил степента на довършеност на опита за убийството на пострадалите, наложилите се спешни оперативни намеси и време за тяхното възстановяване, ползваните за уврежданията им средства, злоупотребата му с алкохол, проявената упоритост при осъществяване на деянието, причините, поради които не са настъпили целените от него вредни последици.
При тези обстоятелства с основание въззивният съд не се е съгласил с приложението на чл.55 от НК било защото и най-ниското по вид и размер наказание лишаване от свобода да не се явява несъразмерно тежко на извършеното, било защото деянието е останало във фазата на опита. Като се е съгласил, че видът на наказанието следва да остане най-леката алтернатива по чл.116, ал.1 от НК (при липса на протест и жалба от частното обвинение за по-тежко по вид наказание), съдът правилно се е ориентирал към минимума на наказанието лишаване от свобода, което е определил на основание чл.54 от НК, редуцирайки го на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3-та на 10 години лишаване от свобода, до който размер е коригирал първоинстанционната присъда. Неоснователно е оплакването на подсъдимия, че такова наказание се определяло за причинена смърт, тъй като не е съобразено с изложените по-горе сериозни съображения в отрицателна насока. Не е имало процесуална пречка за такава корекция при подадената „съответна” жалба от частното обвинение при първото въззивно съдебно производство, довело до съобразяване правилното приложение на материалния закон, съответно отражение върху размера на дължимото се на подс.И. наказание. И ВКС в настоящия си състав не намира основание за смекчаване на отговорността му и жалбата на защитника и в тази насока се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 15.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 1224/2015 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |