8 Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 29.12.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1034 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от И. Б. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. М. молба за отмяна на влязло в сила решение от 08.08.2019г. по гр. дело № 19352/2018г. на Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, ХІV граждански състав, с което е признато за установено, че И. Б. Б. дължи на Е. Б. С. сумата от 9 204 евро по запис на заповед, издаден на 19.02.2010г. в [населено място], платим на падеж 20.12.2013г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 10334 от 22.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 17384/2016г. на Пловдивски районен съд и И. Б. Б. е осъден да заплати на Е. Б. С. разноски за заповедното производство в размер 361 лв. и разноски за исковото производство в размер 360,03 лв., а на адвокат Я. Х. Р. адвокатско възнаграждение в размер 1 070,04 лв. Молителят – ответник по иска поддържа становище, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е бил надлежно уведомен за исковото производство пред Пловдивски районен съд, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като не са му връчвани книжа, поради което не е имал възможност да подаде отговор по реда на чл. 131 ГПК, да ангажира доказателства и е бил лишен от възможността да участва в делото и да бъде надлежно представляван от упълномощен от него представител. Молителят е направил искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски районен съд. Ответникът Е. Б. С. от [населено място], област П. чрез процесуален представител адв. Я. Х. Р. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че същата е недопустима поради подаването й след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Изразява и становище за неоснователност на молбата за отмяна поради спазване на съдопроизводствените правила за призоваване на ответника по иска, както и поради това, че И. Б. е участвал при разглеждане на делото, тъй като е получил първоинстанционното решение, подал е въззивна жалба и е участвал във въззивното производство пълноценнно. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Срокът за подаване на молбата за отмяна на процесния съдебен акт е започнал да тече от датата на обявяване на въззивното решение, когато молителят е узнал, че първоинстанционното решение е влязло в сила, т. е. от 17.12.2019г. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по определени производства. Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение не е предвидено в изключенията на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., а с решение от 03.04.2020г. на Народното събрание срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2020г. Молбата за отмяна на решението на Пловдивски районен съд е подадена преди изтичане на срока за извънредното положение - на 29.04.2020г., поради което се налага извод, че същата е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е допустима. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е основателна. Производството по гр. д. № 19352/2018г. е образувано пред Районен съд Пловдив, Гражданско отделение, 14 състав по искова молба на Е. Б. С., с която е предявен иск срещу И. Б. Б. за установяване съществуването на парично вземане по запис на заповед от 19.02.2010г. в размер 9 204 евро, законната лихва върху посочената сума, считано от 15.12.2016г. до окончателното плащане, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер 316 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10334/22.12.2016г. по ч. гр. дело № 17384/2016г. на Пловдивски районен съд. Сезираният с исковата молба Пловдивски районен съд е изпратил до ответника /настоящ молител/ препис от исковата молба и от приложенията към нея на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица], ет. 6, по отношение на който адрес ищецът твърди, че е постоянен и не го е напускал от 20 години. Съобщението с приложенията ЕT8DKPVB е върнато като невръчено с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че при посещенията на адреса лицето не е открито и след проведен разговор по посочения тел. 0888-600-520 лицето е заявило, че е извън града и ще се върне след Новогодишните празници, а при посещенията в началото на м. януари 2019г., както и след позвъняване на посочения телефонен номер никой не отговаря; по данни на охраната на сградата лицето го няма на адреса. Видно от върнатото в цялост съобщение ET8QI3YD, връчителят е извършил посещения на адрес [населено място], [улица], ет. 5 на 07.02.2019г. /сряда/ в 12.47 ч., 15.02.2019г. /петък/ в 12.05 ч. и на 21.02.2019г. /четвъртък/ в 09.24ч., не е открил И. Б. на адреса, охраната твърди, че адресатът го няма, а при осъществена мобилна връзка на № 0888-600-520 на 15.02.2019г. адресатът е заявил, че е в чужбина. С разпореждане от 22.02.2019г. първоинстанционният съд е приложил съобщението по делото и го е приел за връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което с определение от 27.03.2019г. е направил проект за доклад по делото и е насрочил открито съдебно заседание за 23.04.2019г. от 14.00 ч. От върнатата по делото призовка в цялост ET97WVHN, изпратена на адрес [населено място], [улица], ет. 5, и протокола от съдебно заседание на 23.04.2019г. се установява, че Пловдивски районен съд не е дал ход на делото, като е приел, че ответникът не е редовно призован за съдебното заседание. Поради това е отложил делото за 27.05.2019г., 09.00 ч. Видно от върнатата в цялост призовка ET9GNAM7, връчителят е посетил адреса в [населено място], [улица], ет. 6 на 07.05.2019г. /вторник/ в 14.18 ч., 11.05.2019г. /събота/ в 11.45 ч., 12.05.2019г. /неделя/ в 12.16 ч. и 20.05.2019г. /понеделник/ в 13.33 ч., не е намерил адресата, а охранителят е заявил, че И. Б. го няма и не знае кога може да бъде открит. Първоинстанционният съд не е дал ход на делото в откритото съдебно заседание на 27.05.2019г., като е приел, че не е изтекъл срокът по чл. 56, ал. 3 ГПК, считано от последното посещение на адреса. От призовка ET9PW81K се установява, че за да връчи призовката за заседанието на 08.07.2019г. от 09.00 ч., връчителят е посетил адреса в [населено място], [улица], ет. 6 на 06.06.2019г. /четвъртък/ в 13.29 ч. и на 26.06.2019г. /сряда/ в 11.20 ч., не е намерил И. Б., а охранителят е заявил, че лицето го няма и не се знае кога може да бъде открито на адреса. Пловдивски районен съд е дал ход на делото в публичното заседание на 08.07.2019г., приел е представените доказателства и е дал ход на устните състезания. Първоинстанционното решение е връчено лично на ответника /молител в настоящото производство/ на 28.08.2019г. на същия адрес, същото е обжалвано от него, като във въззивната жалба са направени оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно приложение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, невръчване на книжата по делото на ответника по иска, ответникът живее на постоянния си адрес, не го е напускал и е бил лишен от възможност да участва в съдебния процес и да ангажира доказателства. Ответникът /въззивник/ е изложил фактически и правни доводи по предявения иск и е направил доказателствени искания. Въззивната инстанция е оставила без уважение доказателствените искания, като е приела, че същите са несвоевременно направени, същите са преклудирани поради незаявяването им в срока за отговор на исковата молба и са недопустими съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК. Съдебният състав е изложил съображения, че при пет посещения на постоянния адрес на ответника /въззивник в производството пред Пловдивски окръжен съд/ в първоинстанционното исково производство за периода от 18.12.2018г. до 21.02.2019г. ответникът е отсъствал от посочения от него в заповедното производство адрес. Приел е, че Пловдивски районен съд правилно е приложил последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК, за които ответникът е бил уведомен с връчването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 10334/22.12.2016г. по ч. гр. дело № 17384/2016г. на Пловдивски районен съд, I бр. състав, доколкото производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство – заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена с поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158210400358 на ЧСИ М. К. с рег. № 823 и в екземпляра до ответника са указани последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. С решение № 1531 от 17.12.2019г. по в. гр. дело № 2486/2019г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 6 състав първоинстанционното решение е потвърдено и ответникът /въззивник/ е осъден да заплати на адвокат Я. Х. Р. сумата 1 070,04 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца /въззиваем/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. При тези фактически данни се налага изводът, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда възможност за отмяна на влязлото в сила решение на няколко основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в съдебното производство: 1/ когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2/ или не е била надлежно представлявана; 3/ или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай предпоставките, посочени в цитираната правна норма, са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната следва да бъде предупредена за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото /чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК/. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел обезпечаване развитието на производството, когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Прилагането на съобщенията по делото и приемането им за връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага наличието на следните предпоставки: 1/ или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото, в което са указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК; 2/ страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в продължение на един месец лицето - адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена. В настоящия случай предпоставките за прилагане на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не са налице. Ответникът в качеството на длъжник по изп. дело № 20168230400133 на ЧСИ М. К. с рег. № 823, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и други изпълнителни листи, е уведомен за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК и последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК в изпълнителното производство с връчване на призовката за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение. Уведомление за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК в исковото производство не е връчено на ответника по иска /настоящ молител/, тъй като връчителят при посещенията си на адреса в [населено място], [улица], ет. 6 не е намерил адресата. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който само при сведение, че лицето е напуснало адреса или отсъства от адреса през продължителен период, е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в продължение на един месец най – малко три пъти по различно време, поне едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не могат да бъдат приложени поради това, че от съобщението за връчване на препис от исковата молба и приложенията ЕT8DKPVB не се установява по кое време лицето е търсено и не е намерено - дали в работно време или по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да бъде в жилището си; от съобщението за връчване на препис от исковата молба и приложенията ET8QI3YD се установява, че лицето е търсено само в работно време през работни дни и на друг етаж - етаж 5, а не на този, на който живее - етаж 6. Доводът на молителя, че предвидената в чл. 41, ал. 2 ГПК фикция за призоваване в конкретния случай не може да намери приложение, тъй като не е установено, че молителят е отсъствал от адреса повече от един месец или че се е преместил и е напуснал адреса, е основателен. Неправилно първоинстанционният съд с разпореждането от 22.02.2019г. е приложил последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК поради това, че на посочените дати през м. февруари 2019г. връчителят е посетил друг адрес – [населено място], [улица], ет. 5 вместо [улица], ет. 6, посещенията на този адрес са само в работни дни и работно време, но не и по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да бъде в жилището си, и са осъществени между 07.02.2019г. и 21.02.2019г. Следователно прилагането на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не е съобразено с изискванията на ал. 1 на чл. 41 ГПК - не отговаря на изискването на закона за отсъствие от адреса повече от един месец. Освен това И. Б. не е отсъствал от адреса повече от един месец, тъй като на 13.02.2019г. му е връчено лично съобщение по изп. дело № 20158210400358 на ЧСИ П. И., рег. № 821. По отношение на призовка ET97WVHN правилно Пловдивски районен съд е приел, че за публичното заседание на 23.04.2019г. ответникът не е редовно призован, поради което не е дал ход на делото и го е отложил за 27.05.2019г., 09.00 ч. Вместо адреса в [населено място], [улица], ет. 6 връчителят е посетил адреса в [населено място], [улица], ет. 5; ответникът по иска не е напуснал адреса, нито е отсъствал от него повече от един месец, тъй като по изп. дело № 20158210400358 на ЧСИ П. И., рег. № 821 на 08.03.2019г. и 19.04.2019г. на И. Б. лично са връчени различни съобщения на постоянния му адрес в [населено място], [улица]. Последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не могат да бъдат приложени и по отношение на призовката ЕT9PW81K, тъй като извършените посещения на адреса в [населено място], [улица], ет. 6 са само две, в работни дни и работно време – на 06.06.2019г. /четвъртък/ в 13.29 ч. и на 26.06.2019г. /сряда/ в 11.20 ч. Не може да се приеме също, че ответникът /настоящ молител/ е напуснал адреса или е отсъствал за продължителен период от време, тъй като по горепосоченото изпълнително дело на посочения адрес му е връчено съобщение лично на 19.06.2019г. С призовката не е извършено и призоваване по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. Молителят /ответник по предявения иск/ е лишен от възможността да участва в делото пред Районен съд Пловдив. Действително той е подал въззивна жалба, в която е изразил становище по предявения иск и е направил доказателствени искания, но въззивната инстанция, като е възприела извода на първоинстанционния съд за редовно връчване на ответника на препис от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, приела е за правилно разпореждането от 22.02.2019г. и не е допуснала исканите доказателства по аргумент за настъпила преклузия, на практика е лишила ответника /въззивник във въззивното прозиводство/ от възможността да участва активно в производството и да се защити по предявения иск. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 41, ал. 2 ГПК, с което молителят е бил лишен от възможност да участва активно в делото, т. е. налице е твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно молбата за отмяна е основателна, решенията трябва да бъдат отменени и делото върнато на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав от етапа на връчване на исковата молба и доказателствата към нея на ответника И. Б. Б.. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав не присъжда разноски за производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, а същите следва да бъдат съобразени и присъдени от първоинстанционния съд съобразно изхода на спора съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 08.08.2019г. по гр. дело № 19352/2018г. на Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, ХІV граждански състав и решение № 1531 от 17.12.2019г. по в. гр. дело № 2486/2019г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 6 състав. ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.