Ключови фрази
Ревандикационен иск * задължения на въззивния съд * служебно начало


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София, 08.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1290 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. М. и Е. К. С.-Р. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, Първи граждански състав, постановено на 09.11.2015г. по в.гр.д.№1705/2015г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в установителната част на предявения от Х. А. М. по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. А. М. е собственик по силата на съставено в негова полза нотариално завещание от 28.11.2007г. от С. М. М., починал на 26.03.2009г., на недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в [населено място], район С., във вътрешния блок с изложение към изток на пл.“П.Р.С.“ №2, вх.Б, ет.4.
С определение №248/20.04.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение в тази част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма /в случая нормата на чл.24, ал.2 ЗН за изискванията за форма на нотариалното завещание/.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – макар още с отговора на исковата молба да са направили възражение за нищожност на нотариалното завещание на наследодателя С. М. М. и от събраните по делото доказателства /показания на разпитани по делото свидетели/ да е установено, че завещанието е нищожно поради неспазена форма, въззивният съд не се е произнесъл по тези възражения, като не е извършил преценка дали нормата на чл.24, ал.2 ЗН има императивен характер и дали същата е нарушена. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че при предварителното написване на завещанието нотариусът е възпроизвел точния смисъл на завещателното разпореждане според изискването на чл.24, ал.2 ЗН завещателният акт да бъде автентичен израз на волята на завещателя. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. А. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Х. А. М. е предявил срещу С. К. М. и Е. К. С. – Р. иск за предаване владението на недвижим имот с твърдението, че е придобил правото на собственост по силата на нотариалното завещание на наследодателя С. С. М. от 27.11.2007г.
С. К. М. и Е. К. С. са оспорили така предявения иск с твърдения, че нотариалното завещание е нищожно поради опорочена форма за валидност, включително че не е спазено изискването на записване на изразената устна воля на завещателя така, както е изявена.
С обжалваното решение е прието, че искът е основателен в установителната му част, като направеното оспорване на автентичността на завещанието не е доказано.
С оглед изводите на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-психиатрична експертиза относно психическата годност на завещателя и гласните доказателства /показанията на св.Д., описващ състоянието на завещателя към момента на съставяне на завещанието като напълно адекватно, а постъпката му съвсем осъзнато решение, мотивирано от дългогодишните приятелски отношения с неговия братовчед Х. М./ оспорването на завещателната дееспособност по чл.43, ал.1, буква“а“ ЗН е прието за неоснователно.
Прието е, че е спазено изискването нотариалното завещание да се извърши от нотариуса в присъствието на двама свидетели, както и завещателят да изрази устно волята си пред нотариуса, поради което е прието, че няма основание да се приеме, че при написване на завещанието нотариусът не е възпроизвел точния смисъл на завещателното разпореждане, а именно завещателният акт да бъде автентичен израз на волята на завещателя.
С оглед неоснователността на въведените възражения против действителността на завещателното разпореждане е прието, че Х. М. е установил качеството си на собственик на спорния имот въз основа на годно придобивно основание – съставено в негова полза нотариално завещание, придаващо качеството „заветник“.
Прието е, че въззивният съд е сезиран с три въззивни жалби, изходящи от С. М. и Е. С. /протоколно определение от 21.05.2014г./ и съответно дължи произнасяне по оплакванията и доводите, наведени и в трите въззивни жалби /включително за неспазване на предписаната от закона форма за действителност от нотариуса при изготвяне на завещанието и с позоваване на непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад и довод за неправилно разпределяне на доказателствената тежест по направените оспорвания/. Дадени са указания, че нотариалното завещание представлява официален документ, като доказателствената тежест за оспорване на истинността на документа принадлежи на оспорващата страна. Във връзка с направените оспорвания е допуснато изслушване на гласни доказателства – показания на свидетели, присъствали при съставянето на завещанието. Според показанията на свидетеля А. Д., присъствал при изготвяне на завещанието, след като влезли, нотариусът прочел завещанието, че завещава на Х. М. апартамент на пл.С., след което завещателят се подписал, а след това се подписали и свидетелите. Свидетелят е заявил, че не му е известно дали документът е бил изготвен предварително, но нотариусът прочел текста.
Именно с оглед данните за спазване на изискванията за форма на нотариалното завещание по смисъла на чл.24, ал.2 ЗН, съдържащи се в показанията на този свидетел и изводите на въззивния съд за неоснователност на въведените възражения против действителността на завещанието, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма /в случая нормата на чл.24, ал.2 ЗН/ за изискванията за форма на нотариалното завещание.
Въпросът за правомощията на въззивния съд служебно да следи за спазването на императивни правни норми, касаещи формата на нотариалните действия /в случая изискванията за форма на нотариалното завещание/ е разрешен в противоречие с тълкуването, дадено в т.1 на ТР 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. Това тълкуване следва да се приеме за приложимо и по отношение установеното в чл.24, ал.2 ЗН изискване за форма на нотариалното завещание, а именно по отношение задължението на нотариуса да запише изразената от завещателя воля, така, както е изявена устно от последния, след което да прочете завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.
В настоящия случай с оглед показанията на св.Д. въззивният съд е следвало да констатира наличието на данни за неспазена форма при съставяне на нотариалното завещание /според свидетеля нотариусът е прочел завещанието, но не е записал устно изразената от завещателя воля в присъствието на свидетелите/. С оглед принципа на равнопоставеност и доколкото контролът следва да се извърши и по почин на съда /служебно/ въззивният съд е следвало да уведоми страните за необходимостта такъв контрол да бъде извършен, както и да им предостави възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. В нарушение на съдопроизводствените правила такива указания по делото не са били дадени, а при постановяване на решението показанията на св.Д. не са обсъдени и взети предвид. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да разпредели доказателствената тежест между страните с цел изясняване на въпроса дали при изготвяне на нотариалното завещание е било спазено изискването на чл.24, ал.2 ЗН и да даде възможност за представяне на доказателства за спазването му.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, Първо Граждански състав, постановено на 09.11.2015г. по в.гр.д.№1705/2015г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в установителната част на предявения от Х. А. М. по реда на чл.108 ЗС иск е признато за установено по отношение на С. К. М. и Е. К. С. – Р., че Х. А. М. е собственик по силата на съставено в негова полза нотариално завещание от 28.11.2007г. от С. М. М., починал на 26.03.2009г., на недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в [населено място], район С., във вътрешния блок с изложение към изток на пл.“П.Р.С.“№2, вх.Б, ет.4 и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг въззивен състав на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: