Р Е Ш Е Н И Е № 223 [населено място], 30.01.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №3907 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №618 от 2.07.2014г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №1652 от 26.04.2013г., постановено по в.т.д №145/2013 г. на Окръжен съд, [населено място],в частта, с което е потвърдено решение №9285/26.11.2012г., постановено по гр.д. № 62/2012г. на Благоевградския районен съд, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 16 608.24 лв. , предявен от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу „Районна потребителна кооперация” със седалище в [населено място]. Жалбоподателят „Районна потребителна кооперация” счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон е присъдил реално сторените разходи за извършените подобрения, вместо по-малката сума измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила стойността на самия имот в резултат на тези подобрения, въпреки извода, че подобрителят има право на по-малката е от двете стойности. Ако въззивният съд е счел, че заключението на вещото лице е непълно, е следвало да постави задача на експертизата, в съответствие с правомощията си и задължителните указания на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, каква е увеличената стойност на имота следствие на извършените подобрения от ищеца. Касационното обжалване е допуснато по приетия за релевантен по делото материалноправния въпрос за приложението на чл.59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения, решен в противоречие с ТР №85 от 2.12.1968г. по гр.дело № 149/1968 г., решение № 733 от 12.11.2010г. по гр.дело №1274/2009г. на ВКС, ТК и решение №34 от 2.04.2009г. по т.дело №2008г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.1 ГПК, приема следното: Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] за установяване на вземане срещу касатора „Районна потребителна кооперация„ със седалище [населено място], за сумата от 16 873.51 лв., представляваща извършени подобрения в магазин, собственост на кооперацията, преотдаден на дружеството под наем от [фирма] за времето от м.11.2008г. до 10.09.2011г. Първоинстанционният съд е уважил установителния иск за сумата от 16 608.24лв. За разликата до 16 873.51лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалбваната му част, въззивният съд е приел, че собственикът „Районната потребителна кооперация” е отдал под наем магазин на [фирма], което пък го е преотдало под наем на ищеца [фирма], със срок на действие м.11.2011г. Според клаузите на двата договора за наем наемателят няма право да извършва преустройства в магазина. В договора между собственика и наемателя има изрична клауза евентуално извършените подобрения остават в собственост на собственика на магазина. Пренаемателят не може да основава претенцията си на договора за пренаемане на имота, тъй като този договор не обвързва наемодателя и пренаемателя за извършените подобрения, а доколкото между наемодателя „Районната потребителна кооперация” и пренаемателя [фирма] липсва сключен друг договор, съдържащ уговорки за подобрения, поради което отношенията във връзка с извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.59 ЗЗД. Подобренията са извършени от пренаемателя като държател на магазина само за подобряване на неговото състояние и за по - голямо удобство на наемателя при неговото ползване, а не поради това, че са били необходими за ползването на магазина според неговото предназначение. Към момента на сключване на договора за пренаемане, магазинът е отговарял на всички изисквания за търговски обект, като не е било необходимо преустройството му за ползване по предназначение, нито се касае до полезни подобрения. Тъй като подобренията са трайно прикрепени към имота, след прекратяване на договора за наем, те са останали в имота в полза на собственика. Пренаемателят има право на обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера в резултат на подобряването на недв. имот и размерът е този на реално сторените разходи – сумата от 16 608.24 лв. Решението е неправилно. Решението е постановено в нарушение на чл.59 ЗЗД, касационно основание за отмяна по чл.281, т.1, пр. първо ГПК. В ТР №85 от 2.12.1968г. по гр.дело № 149/1968 г. на ОС на ВС са дадени указания за ръководство на съдилищата, че чл.59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот. Ако подобренията са сторени по силата на клаузи в договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя ще се уредят съобразно договора. Във всички останали случаи подобрителят има право на обезщетение затова, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на собственика на вещта, в резултат на подобряването й. Отношенията между подобрителя и собственика се уреждат според правилата на водене на чужда работа без пълномощие, респ. от правилата на неоснователното обогатяване - чл.59 ЗЗД. В случая по делото е установено, че извършените от пренаемателя СМР в обекта на наемния договор/ магазин/ са извършени по негово желания, без извършването им да е уредено в договора за наем или с друг договор между собственика на вещта и пренаемателя. По въпроса за приложението на чл.59 ЗЗД и правилата за определяне на обезщетението, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения в чужда вещ, има задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК - решение № 733 от 12.11.2010г. по гр.дело №1274/2009г. на ВКС, ГК и решение №34 от 2.04.2009г. по т.дело №2008г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., която не е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение при определяне на размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД. Въззивният съд въпреки, че е посочил правилно, че отношенията между страните се уреждат по правилата на чл.59 ЗЗД и че според това правило подобрителят има право на по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила стойността на имота, е присъдил направените от ищеца разходи за подобренията в наетия обект. Като не е извършил съпоставка коя от двете стойности е по-малка - на обедняването на ищеца / извършени разходи за подобренията/ и на обогатяването на ответника / увеличената стойност на имота/, въззивният съд не е присъдил следващото се обезщетение по чл.59 ЗЗД. Въпреки поставената от първоинстанционния съд задача, експертизата не е дала заключение увеличена ли е стойността на имота с извършените подобрения и каква е стойността на това увеличение/ протоколно определение от 15.05.2012г./, а само за направените от ищеца разходи за извършването им. Съгласно задължителните указания в т.10 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС за установяването на факт от значение за спора, какъвто е установяване на размера на вземане, което е установено по основание и за което са необходими специални знания, съдът служебно назначава експертиза и без да има искане от заинтересованата страна. Въззивният съд, след като в мотивите на решението си е констатирал, че вещото лице не е дало заключение по поставената му от съда задача от значение за спора, в изпълнение на задължителните указания в ТР №1/2001г. е следвало да назначи нова експертиза или да изиска от същото вещо лице да даде експертиза по поставената задача. Тъй като се налага извършването на допълнителни процесуални действия – събиране на допълнителна доказателства чрез назначаване на експертиза за увеличената стойност на имота, след което като направи съпоставка между двете стойности, съдът да присъди по - малката от тях, това налага връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да вземе предвид направените за тази инстанция разноски на основание чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на ТК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1652 от 26.04.2013г., постановено по в.т.д №145/2013 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено решение №9285/26.11.2012г., постановено по гр.д. № 62/2012г. на Благоевградския районен съд, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 16 608.24 лв. , предявен от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу „Районна потребителна кооперация” със седалище в [населено място]. ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.