4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 932 Гр.София,15.12.2010г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 741 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Нова принт” АД, гр.Пловдив срещу определение № 419/04.03.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 301/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 09.12.2009г. по гр.д.№ 309/2009г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото по предявените искове за разваляне на договор за доставка от 25.10.2006г., както и за унищожаване на същия договор поради грешка или измама. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът “А., гр.София оспорва частната жалба. Третото лице – помагач “Сожелиз България” ЕООД, гр.София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът за разваляне на договора за доставка е недопустим, тъй като по съдебен ред се развалят само договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имоти. Производството по исковете за унищожаване на договора е прекратено поради недопустимост унищожаемостта да се заявява от лица, които не са страни по същите, като данни за извършена цесия или активна субективна новация по делото не са представени. Производството по делото е висящо по главния иск на “Нова принт”АД за връщане на продажната цена по договора за доставка, сключен между ответника и третото лице - помагач. Частният жалбоподател въвежда твърдения, че спорът е търговски, поради което първоинстанционният съд не е извършил двойна размяна на книжата, като по този начин би могъл да измени или допълни исковата си молба, както и че се е произнесъл досежно допустимостта на исковете по нередовна искова молба. Поставен е и въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – дали при цедиране на правата за недостатъци, гаранционната отговорност, изпълнението или неизпълнението на договора за покупка, извършено в клауза в договора за финансов лизинг, се съдържа и прехвърляне на правото да се иска унищожаване на договора, ако се докаже, че такова е налице в полза на цедента. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно нормата на чл.374, ал.1 ГПК съдът проверява редовността на разменените между страните книжа, допустимостта на предявените искове, тяхната цена и другите искания и възражения на страните. Действително систематичното място на тази разпоредба от производството по търговски спорове е след изпълнение на задължението на съда да изпрати на ответника препис от исковата молба, на ищеца - копие от отговора по чл.367 ГПК и му се предостави възможност да подаде допълнителна искова молба по чл.372 ГПК. В основното производство проверката за допустимост на иска по чл.130 ГПК е уредена преди изпращането на препис от исковата молба на ответника за отговор. Съставът на ВКС приема, че допустимостта на предявените искове, в случаите, когато производството е по търговски спор, подлежи на проверка от първоинстанционния съд служебно, когато се отнася до липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка или до наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Възможността на ищеца да поясни и допълни първоначалната исковата молба или да измени предявения иск по чл.372, ал.2 ГПК в допълнителната искова молба, е ограничена от общите правила за изменение на иска по чл.214 и чл.228 ГПК. В случая, частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство не е посочил в какво би се изразявало евентуалното поясняване или допълване на исковата молба. Основанието за прекратяване на производството по иска за разваляне на договора за доставка е недопустимостта по съдебен ред да се развалят договорите, които нямат за предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти – чл.87, ал.3 ЗЗД. В този смисъл, предметът на договора – продажба на компютърни системи, не позволява поясняване, допълване или изменение на основанието, което да има за последица допустимост на иск за развалянето му поради неизпълнение. Съответно искането за връщане на продажната цена с оглед на извънсъдебно разваления договор е предмет на главния иск, по който производството е висящо. Основанието за прекратяване на исковете за унищожаване на договора за доставка е нормата на чл.32, ал.1 ЗЗД. Ищецът не е страна по този договор, а изменение на иска чрез замяна на ищеца е недопустима по чл.228 ГПК. Липсата на надлежна страна, разполагаща са активна материално правна легитимация, не би могла да бъде поправена по реда на чл.372, ал.2 ГПК. По тези съображения ВКС, ТК, І отд. намира по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следното: Първоинстанционният съд разполага с правомощието да се произнесе по допустимостта на предявения иск и в производството по търговски спорове преди да са разменени съдебните книжа – искова молба, отговор, допълнителна искова молба, ако недопустимостта на иска се изразява в липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка или в наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, които не биха могли да се въведат или съответно отстранят, чрез поясняване или допълване на първоначалната исковата молба или чрез изменение на предявения иск по чл.372, ал.2 ГПК в допълнителна искова молба и не са налице общите правила за изменение на иска по чл.214 и чл.228 ГПК. По втория въпрос за произнасянето по допустимостта на предявения иск при нередовна искова молба частният жалбоподател не е изложил конкретни твърдения. Съдилищата са приели, че исковата молба е редовна съгласно чл.127 ГПК, поради което поставеният въпрос не е от значение за прекратяване на производството по делото. Третият въпрос е изцяло хипотетичен, поради обстоятелството, че липсва обосновка с оглед на твърденията на ищеца и на клаузите на сключения договор, от който ищецът черпи права, за презумпция на цесия на правото да се иска унищожаване на договора. Предвид на отговора на въпроса, по който ВКС допусна касационно обжалване, въззивното определение е правилно е следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 419/04.03.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 301/2010г. от Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: