Р Е Ш Е Н И Е № 273 София, 25.08.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 506 по описа за 2012г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на С. Б. Г. от [населено място], приподписана от адвокат Р.Р., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 22.ХІІ.2011г. по гр.д. № 966/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 682/29.V.2013г. с оглед вероятността то да е недопустимо поради неучастието в производството на необходими задължителни другари. В писмените си бележки, представени преди съдебното заседание, С. Б.Г. счита, че атакуваното решение е недопустимо, поради което иска обезсилването му. Ответниците по касационната жалба И. М. И. и Р. З. И., и двамата от гр.Ст.Загора, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалните си представители адвокат П. и адвокат С. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид следното: С атакуваното решение П. е потвърдил решението на Старозагорския ОС от 11.VІІ.2011г. по гр.д. № 1074/2009г., с което са отхвърлени предявените от С. Б. Г. срещу И. М.И. и Р. З.И. искове за обявяване за нищожни като привидни на договор, предмет на нот.акт № **/25.ІІ.19**г., с който И. Ст.К. и Т. Ив.К. са продали на И. М.И. апартамент, находящ се в гр.С..З., съответно индивидуализиран, ведно с прилежащото му складово помещение и припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и на предварителен договор от 20.VІ.1995г., обявен за окончателен с влязло в сила решение, с който [фирма] продало на И. М.И. гараж, находящ се в [населено място], съответно индивидуализиран, и избено помещение на същия адрес, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и предявените ревандикационни искове по отношение на посочените имоти. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че претенциите за нищожност на процесните договори са неоснователни, тъй като свидетелските показания и представеното от ищеца т.н. „обратно писмо”, подписано от ответника И., съдържащо декларация на последния, че по време на построяването и придобиването на процесните имоти действителният титуляр на правото на собственост е ищеца и че поради това той се задължава при поискване от С. Г. да му ги прехвърли чрез покупко-продажба, не подкрепят твърдението за привидност на сделките. Сделките не са между страните по делото, а са между ответника /в режим на СИО с ответницата/ и други лица; без значение е обстоятелството, че по време на сключването на предварителния договор за гаража и на обявяването му за окончателен управител и представляващ продавача [фирма] е бил ищецът; представеното „обратно писмо” би имало характер на такова и би сочило на привидност на сделките, ако те бяха сключени между страните по делото – в случая между Ст.Г. и Ив.И.; в „обратното писмо” ответникът е декларирал задължение да прехвърли на ищеца имотите, което по съществото си е признание от страна на ищеца, че действителен собственик е именно ответника. Неоснователността на претенциите за нищожност на договорите обуславя неоснователност и на ревандикационните искове. Предмет на спора по настоящото дело е прогласяването нищожността поради привидност на сключения на 25.ІІ.1999г. с нот.акт * **/19**г. договор, с който И. Ст.К. и Т. Ив.К. са продали процесния апартамент на ответника И. М.И. по време на брака му с ответницата Р. З.И. и на сключения на 20.VІ.1995г. предварителен договор, с който [фирма]обещало да продаде процесния гараж на И. М.И. /също по време на брака му с ответницата И./. Твърдението на ищеца, обосноваващо претенциите му, е, че не И. М.И., а той е истинският купувач по договорите, което се установява от съдържанието на „обратното писмо”, което двамата подписали. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова, са недопустими поради постановяването им по нередовна искова молба. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. Необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното право или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Така е и в случай на оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице. В този случай поради неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес /последното би обусловило основанието за отмяна по чл.304 ГПК/. С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно. В разглеждания случай по предявените искове продавачите по атакуваните договори /И. Ст.К. и Т. Ив.К. – по нотариалния акт, [фирма] – по предварителния договор/ имат качеството на необходими задължителни другари, но първоинстанционния и въззивния съдилища не са съобразили това обстоятелство и не са предприели съответните процесуални действия по отстраняването на тази нередовност на исковата молба. С оглед на това постановените от тях решения, въпреки неучастието в производството на необходимите другари, са недопустими, което налага обезсилването им в частите по исковете за прогласяване на нищожност и връщането на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му след отстраняването на нередовността на исковата молба. В частите им по предявените ревандикационни искове решенията следва да бъдат отменени и делото също следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне и по тях с оглед обусловеността на тези претенции от изхода на спора относно действителността на процесните договори. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, втори състав, № 607/22.ХІІ.2011г. по гр.д № 966/2011г., както и потвърденото с него решение на Старозагорския окръжен съд № 67 от 11.VІІ.2011г. по гр.д. № 1074/2009г., в отхвърлителните им части по исковете относно действителността на предварителен договор от 20.VІ.1995г., сключен между [фирма] и И. М. И., и на договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, нот.д. № ***/25.ІІ.19**г, сключен между И. С. К. и Т. И. К., от една страна, и И. М. И., от друга страна. ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, втори състав, № 607/22.ХІІ.2011г. по гр.д № 966/2011г., както и потвърденото с него решение на Старозагорския окръжен съд № 67 от 11.VІІ.2011г. по гр.д. № 1074/2009г., в отхвърлителните им части по предявените от С. Б. Г. срещу И. М. И. и Р. З. И. ревандикационни искове. ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за разглеждането му от друг състав съобразно обстоятелствената част на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: