Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * придобивна давност * реституция * сила на пресъдено нещо * отчуждително действие на регулационен план * уреждане на сметки по регулация * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

         N 237

 

                       София ,15. 06. 2010  година

 

                                    В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  петнадесети  март,  две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова

                                    Василка Илиева

 

 

 

При участието на секретаря Анета Иванова  като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 578 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл.291 и сл. ГПК.

С определение № 464/09 от 30.05.2009 г. по гр.д. № 578 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 387 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .

С касираното решение е оставено в сила решение от 31.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски районен съд, 44 състав и е отхвърлен предявеният ревандикационен иск срещу “Т” О. за 2000 кв.м.- реална част от им. пл.- № 5* кад. лист 482 по кад. план от 1996 г. кв.8, гр. С. с площ за целия имот от 3 200 кв.м. , която част е ограничена между цифрите № № 1* и 1 върху скицата от 20.04.2006 г. , неразделна част от исковата молба. В касационната жалба се навеждат всички основания за порочност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. Подържат, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост .

Ответника “Т“ О. оспорва жалбата и развива подробно доводите си в представената писмена защита. На първо място се излагат възражения по правото на собственост на ищците като се коментира твърдението им, че те са придобили имота по силата на земеделска реституция, за което се легитимират с решение от 12.08.1994 г. постановено по гр.д. № 2* от 1993 г. на Софийски районен съд, 49 състав, което е придружено със скица. Считат, че посоченото решение, с което се замества административният акт на Поземлената комисия за възстановяване на земята подлежи на косвен съдебен контрол. На второ място намира, че спорния терен представлява част от парцела на ответника и е предназначен за производствени нужди като плана е приложен , поради което сме в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ . Допълнителен аргумент излагат в посока нищожност на последващо издаденото решение на ПК . От изложеното правят заключение, че не е установено правото на собственост на ищците. Допълнително навеждат и правопогасителното възражение за придобиването на собствеността върху спорната земя на оригинерно основание, изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./.

С решение № 321 от 9.03.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, 4 г.о. е прекратено предходно воденото производство от касаторите по чл.108 ЗС защото е намерено, че земеделската реституция на имота не е приключила.

Касационната жалба е основателна . Касираното решение е неправилно и необосновано. Повторно извършване на процесуални действия не се налага , поради което при условията на чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав следва да отмени решението и да се произнесе по съществото на спора.

С искова молба вх. № 3* от 27.07.2006 г. , подадена от Анка К. Б. , И. К. Б. и В. К. И., като наследници на Т. И. Б. е предявена ревандикация срещу в “Т” О. на имот, представляващ нива от 3 200 кв.м. ,четвърта категория , м. “З” в землището на С. , обозначена с буквите АБДЕЖ по скицата на вещото лице К. Е. , неразделна част от решение по гр.д. № 2* от 1993 г. СРС и съставляваща част от имот пл. № 4* к.л. № 14/стар/ и нов № 4* обстоятелствената част на исковата молба посочват основанието си за собственост, а то е наследство от Т. И. Б. , поч. 2002 г., която от своя страна е наследила баща си Т, починал на 18.08.1940 г. /у-ние за наследници № от 11.11.2002 г. /. и земеделска реституция , която е осъществена с посоченото по-горе решение, издадено по реда на чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ и п.2 от последващо решение № 335 от 25.05.1999 г. на ПК”С”.

Ответното дружество е оспорило възстановяването на собствеността по ЗПСЗЗ защото счита, че решението по чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ не се ползва със силата на пресъдено нещо и не легитимира ищците като собственици, а последващо издаденото решение е нищожно защото липсват подписите на членовете на Поземлената комисия. И двете възражения са неоснователни.

В чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ независимо от последващите промени изрично е посочено, че решението на ПК, с която се отказва възстановяването на заявените земеделски имоти подлежи на обжалване и с решението си съда се произнася по същество, т.е. отказва или възстановява собствеността . С това решение се посочва и начина на възстановяването й, а в случая то е в реални граници. Земеделската земя е индивидуализирана и по този начин фактическият състав на реституцията е завършен. Решението се ползва със силата на пресъдено нещо, друг е въпроса за неговите субективни предели и че това решение не обвързва със законна сила неучаствалите лица. Последващо постановеното решение на ПК е действително, но то има само констативно значение и понеже е акт на колективен орган при вземането на решението се подписва само от председателя и секретаря.

Единственият елемент от фактическият състав, които е безспорен по делото е владението върху имота, за които факт с определение от 12.12.2006 г. на основание чл.109, ал.4 ГПК/отм./ е било прието, че не се нуждае от доказване.

При иска обаче по чл.108 ЗС ищците е необходимо да установят по реда на пълното и главно доказване собствеността, което ще рече, че те дължат установяване и на правото на собственост на наследодателите, тъй като се позовават на наследствено правоприемство. По делото са представени нотариални актове № 1* т.04, рег. № 2* н.д. № 242 от 1915 г. и н.а. № 60, т. ХІХ, н.д. № 3* от 1923 г. които установяват, че наследодателя на ищците е закупил имоти в м. “З” , с. С.. При извършване на съпоставка по индивидуализиращите белези на двата акта, които са описаните съседи може да се направи извод, че се касае до закупени два съседни имота. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели В. Д. В. и П. Г. С. , установяващи, че Т. М. Ц. е притежавал имот в посочената местност, описват го по разположение и площ . Посочват , че имота е бил внесен в ТКЗС и го индивидуализират със съществуващите на място белези, в конкретност преминаващия наблизо път. С посочените доказателства по категоричен начин се установява, че спорният имот се е притежавал от Ц. и по време на образуването на ТКЗС е бил предоставен на кооператива от неговата наследница.

В съдебно заседание на 14.11.2006 г. ответниците правят и основното си правопогасително възражение за придобиването на спорния имот, като подържат, че са го придобили на оригинерно основание кратка придобивна давност , която намира, че започва да тече от 25.05.1999 г., т.е. те считат, че осъществяват фактическата власт върху него на основание собственост , което може да се противопостави на ищците.

По делото е изяснено / заключение на в.л. Теодора Д. / ,че спорният имот е бил заснет в кадастралният план на м. “Н” ,кадастрален лист 14 от 1939 г. с графични данни 5 500 кв.м. като в разписният лист е бил записан на И. Т. Ц. В това заключение е посочено, че парцел **** от кв. 8 по плана на м. “П” с площ от 10 880 кв.м. е бил предоставен на ТПК “Т” . Посоченият парцел **** имот пл. № 4964 / част от които е спорния имот/ по плана, одобрен със заповед № 112 от 21.02.1961 г. не се припокриват. Ответника от своя страна се легитимира като собственик именно по този регулационен план със н.а. № 1* т.04, н.д. № 868 от 1966 година. През 1972 г. е допусната промяна на ЗРП и по този план в парцела на ответниците, който става с площ от 12 900 кв.м. , се включва именно спорната част , която е част от бивш имот пл. № 4*ъзстановеният имот на ищците през 1996 г. е бил заснет с имот пл. № 509 и е с площ от около 3 200 кв.м. и част от този имот с площ от около 2 000 кв.м. попада в парцел ****ви, им. пл. № 509 от кв.8 , който се владее от ответниците. По делото обаче не се установи за този придаден имот да са уредени сметките по регулация , включително и в срока по § 6, ал. от П. разпоредби на Закона за устройство на територията. Представеният н.а. № 1* т.04, н.д. № 868 от 1966 г. , който беше цитиран по-горе не установява , че са платени допълнително придадените 2 000 кв.м. , а легитимира дружеството само за терена, който им е отреден с плана от 1961 година. Регулацията не е била приложена . Именно за това е настъпил и правопогасителният ефект на нормата на § 8 , ал.1 от “П” на Закона за устройство на територията и отчуждителното действие на плана е било прекратено. В този смисъл мероприятието предвидено по чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ е отпаднало и липсва законова пречка имота да се възстанови в патримониума на наследниците на лицата от които е бил отнет.

Правото на собственост не е възникнало и по оригинерен начин, изтекла в полза на търговското дружество пет годишна давност като добросъвестни владелци, тъй като липсват изобщо данни те да го владеят на основание, което е било годно да ги направи собственици.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 387 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА на основание чл.108 от Закона за собствеността “Т“ О. със седалище , гр. С., ул. И. шосе № 9 да възстанови на А. К. Б. с ЕГН **********, И. К. Б. с ЕГН ********** и В. К. И. ЕГН ********** собствеността и предаде владението на около 2 000/две хиляди / кв.м. , представляващи част от имот пл. № 509 / стар 4964/ , попадащи в парцел **** І и парцел **** ХІХ от кв.8 по плана на гр. С., кв. Слатина заключени между буквите АБСДА от комбинираната скица № 4 ,приложена към основното заключение на в.л. Теодора Д. , която приподписана от състава на съда представлява неразделна част от решението .

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: