4 Р Е Ш Е Н И Е № 571 София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1823 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 822/2013 г. на Окръжен съд-гр.Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия И. Й. И.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник с оплаквания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище присъдата да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 08.08.2013 г., постановена по внохд № 822/2013 г. е отменена оправдателна присъда по нохд № 1129/2013 г. на Районен съд-гр.Варна и вместо това, подсъдимият И. И. е признат за виновен в това, че на 05.12.2012 г. в [населено място] държал акцизни стоки без бандерол – цигари, 17 броя кутии на стойност 127,50 лева, като случая не е маловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимия е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от три години. На основание чл.68, ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца по нохд № 510/2012 г. на Районен съд-гр.Варна. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И.. Доводите са за нарушение на закона – „неправилно въззивният съд е приел, че в случай е неприложим чл.9, ал.2 НК. Не само стойността, но и тежкото здравословно състояние на подсъдимия, напредналата му възраст, глава на семейство, за което се грижи, са все обстоятелства от значение за приложението на текста. От друга страна, неправилно са взети предвид трите предишни административни наказания за същото. Наличието на констатирани административни нарушения, би могло да влияе на преценката налице ли е престъпление в случая или не, а не както е приел съда с оглед предпоставките на чл.9, ал.2 НК”. Допуснато е и съществено процесуално нарушение според защитата, тъй като и в двете присъди се коментирал протокол за доброволно предаване, а той фактически бил –„от един служител на митницата се предават доброволно цигари на полицейски служител, но в същия протокол по никакъв начин не се установява, че това са точно тези седемнадесет кутии цигари, които са били у подсъдимия”. Доводите са неоснователни и това е така защото: - инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства по предвидения в НПК процесуален ред. Последващият анализ сочи на всестранно и пълно изясняване на фактите от значение по делото. Не се спори дори и от защитата, че на 05.12.2012 г. на кооперативния пазар в [населено място], подсъдимият предложил на двама полицейски служители /без униформи/ да им продаде цигари. Показал кожен сак, в който при отварянето двамата видели един стек цигари марка „Б.”. След като видели цигарите, служителите се легитимирали, проверили документите на подсъдимия, установили неговата самоличност и той бил отведен в Районното полицейско управление, където предал доброволно седемнадесет кутии цигари от посочената по-горе марка-без бандерол. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Разпоредбата на чл.234 НК, ангажира наказателната отговорност на този, който държи акцизни стоки без бандерол – цигари, когато такъв се изисква по закон. С оглед предишното осъждане на подсъдимия за същото деяние правилна е и квалификацията във връзка с ал.2, т.1 на чл.234 НК. Пространни, законосъобразни и напълно аргументирани са съображенията на въззивния съд относно липсата на малозначителност, по смисъла на чл.9, ал.2 НК, изложени на лист 25 и лист 26 от мотивите на въззивната присъда, които изцяло се споделят от Върховния касационен съд, поради което не се преповтарят. Невярно е и твърдението, че липсва годен протокол за доброволно предаване на инкриминираните цигари, поради което имало съмнение, „че това са точно тези седемнадесет кутии цигари”. Протоколът е на лист 5 от досъдебното производство и касае доброволно предаване от подсъдимия на седемнадесет броя кутии цигари на служител на Първо РПУ-гр.Варна, с дата е 05.12.2012 г. и подпис на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение, взета е предвид напредналата възраст на подсъдимия и обстоятелството- „не може да се приеме, че има трайно престъпно поведение”. Наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под предвидения в закона минимум и така определено наказанието, няма как да бъде характеризирано като явно несправедливо. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд № 822/2013 г. на Окръжен съд-гр.Варна, с която е отменена присъда по нохд № 1129/2013 г. на Районен съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: