Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 13.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 490/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Д. от [населено място] ,чрез адв. Т. Е. срещу решение № 160/22.10.2014год. на Апелативен съд [населено място], постановено по гр.д. №406/2014 г. , с което след като е отменено решението по гр.д. №3095/2013 г. на Окръжен съд [населено място], е постановено ново решение , с което Р. А. Д. е осъден да заплати на Д. И. Д. на осн. чл. 93,ал.2 сумата от 35 880 лв., представляваща левовата равностойност на двойния размер на заплатения от него задатък , ведно със законната лихва , както и сумата 1750 лв., представляваща лихва за забава върху главницата , считано от 22.10.2012 г. до датата на предявяване на иска – 07.10.2013 г. и разноски за двете инстанции в размер на 5 031,23 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на ответника-продавач, както и че за ищеца е възникнало правото да развали договора и да търси връщането на задатъка в двоен размер.Изтъква , че ищецът е имал възможност да предяви иск за сключване на окончателен договор, а в случай на разваляне е следвало съгл. чл.87,ал.1 ЗЗД да даде подходящ срок за изпълнение , доколкото в случая не са били налице хипотезите на чл. 87,ал.2 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Д. И. Д. от [населено място],чрез адв. Я. С. оспорва касационната жалба .Застъпва становище, че с предварителния договор е определен срок за изпълнение на сделката ,който е бил достатъчен ,както и че виновното поведение на ответника се изразява преди всичко в това, че е отчуждил процесния имот , което е направило сключването на окончателен договор невъзможно.Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. С определение №577/21.05.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос :”Има ли право страна по предварителния договор , която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне без да е спазена процедурата по чл.87,ал.1 ЗЗД и при липса на основания по чл.87,ал.2 ЗЗД?”Прието е че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в задължителна практика на ВКС , решения постановени при условията на чл. 290 ГПК - Р №186/15.07.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. 6836/2013 г. и Р№ 75/01.07.2014 г. по т.д. №3723/2013 на ВКС . По поставения правен въпрос с Р № 75/01.07.2014 г. по т.д. №3723/2013 на ВКС,ІІ т.о ТК е прието следното: „Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87,ал.1 или ал.1 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна.За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано , че са били налице законовите предпоставки на чл. 87,ал.1 ЗЗД с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за разваляне поради невъзможност за изпълнение, за което длъжникът носи отговорност при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение непременно в определено време . По правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс сделка по смисъла на чл. чл. 87,ал.2, предл.3 ЗЗД , освен ако страните не са му придали характер на такъв”. Аналогично е разрешаването на правния въпрос с Р №186/15.07.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. 6836/2013 г. където е прието , че „ правила за разваляне на двустранните договори са приложими , когато особената част на ЗЗД липсва уредба за различните договори . Едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила като в хипотезата на чл. 87,ал.1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от предоставяне на допълнителен срок подходящ за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му ще се счита, че договорът е развален .Разпоредбата на чл. 87,ал.2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора без искане за изпълнение в подходящ срок. Следователно и с двете решения е прието, че при доказано виновно неизпълнение на една от страните по договора, в полза на изправната страна възниква потестативното право на разваляне на договора. Ефекта на развалянето обаче ще настъпи само ако страната е дала допълнителен срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален. Изключение от това правило са хипотезите на чл. 87,ал.2 ЗЗД. При този отговор на поставения правен въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тълкуван по задължителен начин с цитираните решения: По делото не се спори, че на 07.08.2012 г.между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място] в който е уговорено, че окончателния договор ще бъде сключен в едномесечен срок от датата на подписване на предварителния договор. Не се спори също така, че в чл. 10 от договора е предвидено, че едномесечния срок за сключване на окончателен договор може да бъде променян само с писмено споразумение, каквото между страните не е подписвано.Предвидено е обаче, че при обективна невъзможност за набавяне на необходимите документи , предизвикана от държавни или общински органи , учреждения или институции , срокът се продължава автоматично до срока за набавяне на документи. В чл.3 от договора е уговорена окончателната продажна цена на имота , начина й на плащане и предвидения задатък в размер на 9200евро .В чл. 13 от предварителния договор,страните са се съгласили , че сключения предварителен договор служи за разписка относно получения от продавача задатък. Спорен е бил е въпроса дали е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника.В исковата молба като негово виновно неизпълнение се сочи, че не е представил необходимите документи за изповядване на сделката по нотариален ред в уговорения срок, както и обстоятелството, че не е бил единствен собственик на обектите, предмет на предварителния договор . Ищецът не е установил при условията на пряко и пълно доказване виновно неизпълнение от ответника: Показанията на помощник нотариус И. О. , относно недостатъчна окомплектовка на документите, не са категорични и представляват по- скоро нейни предположения относно това каква е причината сделката да не се сключи в нотариална форма. Същевременно като доказателства по делото са представени документите, необходими за изповядване на сделката с дата на издаване, предшестваща датата за сключване на окончателния договор /07.09.2012 г./, което установява , че ответникът е разполагал с тях и към датата на срещата при помощник нотариуса и съответно към датата, на която е следвало да се изповяда сделката.Същевременно ищецът не твърди като виновно поведение на ответника проявена недобросъвестност, изразяваща се в непредставяне на необходими документи, с които на практика е разполагал. Не може да се квалифицира като виновно неизпълнение на поети по договора задължения обстоятелството, че ищецът не се явява изключителен собственик на двата обекта по договора, доколкото в предварителния договор не е поето задължение за ликвидиране на съсобствеността до датата на сключване на окончателния договор.Същевременно по делото има данни, че ищецът е имал знанието, че обектите са съсобствени.Тезата на ответника, че това не е било пречка сделката да се изповяда се подкрепя от обстоятелството, че в последствие имота е продаден на трето лице от всички съсобственици. Твърдението , че виновното поведение се изразява в това извършено разпореждане с имота е наведено едва пред настоящата инстанция, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда. Независимо от това следва да се посочи, че разпореждането е извършено след като ищецът е заявил пред ответника , че разваля предварителния договор. / констативен протокол с нотариална заверка от 22.10.2012 г., двустранно подписан /. Следователно ищецът не е установил по безспорен начин виновното неизпълнение на задълженията по предварителния договор от ответника. Дори да е било налице такова неизпълнение, ищецът е имал задължението да даде подходящ срок същият да бъде изпълнен, с предупреждение, че ако това не бъде сторено след изтичане на срока ще счита договора за развален.Това негово задължение отпада само в хипотезите на чл. 87,ал.2 ЗЗД .В случая обаче не е налице нито една от хипотезите на чл. 87,ал.2 ЗЗД- невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, безполезност на изпълнението или уговорка за изпълнение непременно в определено време.Не е налице невъзможност за изпълнение поради разпореждането с имота в полза на трети лица, доколкото това разпореждане, както се посочи, е извършено след изявлението за разваляне на договора с НА от 2.11.2012 г.Не се твърди и доказва безполезност на изпълнението и процесната сделка няма фиксиран характер. В подкрепа на това е обстоятелството, че в договора е предвидено предоговаряне на срока за окончателното сключване на договора или автоматичното му удължаване. С оглед на изложеното, ищецът не е упражнил валидно правото си на разваляне на договора .Като последица от това за него не е възникнало правото да иска двойния размер на внесения задатък и предявения иск с пр. осн.чл. 93 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради акцесорния му характер на отхвърляне подлежи и иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД. Съобразно изхода от делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените в производството разноски в размер на 2 960 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 160/22.10.2014год. на Апелативен съд [населено място], постановено по гр.д. №406/2014 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Д. от [населено място] против Р. А. Д. от с.гр. искове с пр. осн. чл. 93,ал.2ЗЗД за заплащане на сума в размер на 35 880лв. , представляваща левовата равностойност на двойния размер на заплатения от него задатък по предварителен договор от 07.08.2012 г. и на осн. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихда за забава в плащането на главницата в размер на 17 940 лв. за периода от 22.10.2012 г. до датата на исковата молба 07.10.2013 г. ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място] да заплати на Р. А. Д. от същия град, разноски в размер на 2 930 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: