О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65 гр. София, 27.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 504 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящoто производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод определение № 382 от 5.05.2016 г. по н. а. х. д. № 398/2016 г. на Районен съд–гр. Петрич, с което съдебното производство е прекратено и е повдигнат спорът за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Петричкият районен съд се явява компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 3281 от 26.04.2016 г. по н. а. х. д. № 812/2016 г. Благоевградският районен съд е приел, че делото е подсъдно на Районния съд–гр. Петрич. Мотивирал се е със съображенията, че се касае до нарушение, извършено чрез бездействие, което е започнало на територията на [населено място] и е завършило на територията на [населено място], [община]. С оглед на това е изпратил делото на Районния съд–гр. Петрич. С определение № 382 от 5.05.2016 г. по н. а. х. д. № 398/2016 г. Петричкият районен съд е прекратил съдебното производство, считайки се за некомпетентен, с аргументи, че административното нарушение се състои в поредица от действия, които е следвало да бъдат предприети от директора на Р.–гр. Б. най-късно до деня на транспортирането - 26.09.2014 г., когато е довършено нарушението и е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд е Районният съд в гр. Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН критерий за определяне на подсъдността при съдебно обжалване на наказателното постановление е мястото, където е извършено или довършено самото нарушение. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, нарушението се е изразило в неизпълнение на задължение да се извършат конкретни действия по чл. 182, ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и чл. 13, ал. 4 от Наредба № Н-4 от 08.10.2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности (Наредба № Н-4) - застраховането или осигуряването на държавна гаранция, специална опаковка и охраната на движимите културни ценности за транспортирането им за представяне чрез временна експозиция. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗКН представянето на движимите културни ценности се осъществява от музеите – в случая Р.–гр. Б., следователно негово е и задължението за осигуряване на мерките по чл. 182, ал. 3 от ЗКН и по чл. 13, ал. 4 от Наредба № Н-4, т.е. допълнителните мерки е трябвало да бъдат предприети от директора на Р.–гр. Б. на територията на [населено място], преди да бъдат транспортирани движимите културни ценности. Доколкото мястото, където поначало се действа определя и мястото, където ще се отговаря когато се бездейства, в случая компетентен по правилата на местната подсъдност е Районният съд - гр. Благоевград, в чийто район е следвало да бъдат извършени действията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. а. х. д. № 398/2016 г. по описа на Районен съд–гр. Петрич (прекратено) на Районен съд–гр. Благоевград за разглеждане и решаване. Препис от определението да се изпрати на Районен съд–гр. Петрич за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: