Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                               № 589     Гр.София, 17.11.2008 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                                      ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                             Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 355 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на З. А. Д., гр. С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК на влязлото в сила решение от 15.03.2006г. по гр.д. № 1130/2004г. на Софийския районен съд, с което молителят е осъден да заплати на ЗД “Б” А. , гр. С., сумата от 663 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 128.41 лв. – лихви. Със същото решение е отхвърлен главният иск на “Б”А. срещу ЗК “О” А. , гр. С. с правно основание чл.402, ал.1 /отм./ от ТЗ. Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане молбата с определение № 48/15.09.2008г. Молителят поддържа, че съдът е разпоредил призоваването му да се извърши по реда на чл.50, ал.1 от ГПК /отм./, след като изпратената призовка на адрес: гр. С., ул.”Л” 53, вх. А, ет.2, ап.6 е върната с отбелязване, че лицето е напуснало адреса, а на същия адрес молителят е получил призовката за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК молителят обосновава с нарушаване на процесуалното правило на чл.50, ал.1, изр.1 от ГПК /отм./, тъй като от призовката не било видно лицето да е търсено в продължение на един месец и да не е намерено на адреса и не са отбелязани трите лице на свидетеля, дал сведения за напускането му. Твърди, че е бил наемател на семейство Костадинови и същите са напуснали посочения адрес. Ответниците ЗД “Б” А. , гр. С. и “Д” А. , гр. С. предишно наименование ЗК “О”А. – реш. от 27.10.2006г. на СГС по ф.д. № 25660/91г./ не вземат становище по молбата.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа молбата и обсъди представените със същата писмени доказателства, констатира следното:   Видно от писмо от СДВР от 07.02.2005г., представено пред Софийския районен съд регистрираният постоянен и настоящ адрес на молителя е в гр. С., ул.”Л”, бл.53, вх. А, ап.6. Призовката за съдебно заседание на 25.04.2006г. е върната с отбелязване, че по сведение на собствениците на ап.6 на адреса – сем. Костадинови, З. Д. е бил наемател и е напуснал адреса преди една година, а лицето Димитрова от ап.5 потвърждава сведението на сем. Костадинови. Върху призовката са положени два подписа. Съгласно копие от лична карта постоянният адрес на молителя е в гр. С., ул.”Л” 53, вх. А, ет.2, ап.6, който е постоянен и настоящ адрес от 07.01.2002г., според представеното удостоверение от МВР – ОД на МВР, гр. К. от 10.10.2008г. Призовката за доброволно изпълнение и съобщението за налагане за запор по изп.д. № 2* на ЧСИ са изпратени на същия адрес, но в представените копия липсват данни за точна дата и място на получаване.   Основанието, на което се позовава молителя - по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Съдът разпорежда призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник” по чл.50, ал.1 от ГПК /отм./ ако постоянният адрес на ответника е неизвестен или в продължение на един месец не може да бъде призован на този адрес. За удостоверяване на отсъствието на ответника длъжностното лице, което връчва призовките, посочва името и адреса на един свидетел, който подписва призовката. Съдът е длъжен, преди да разпореди призоваването да се извърши по този ред, да изиска справка от съответната адресна служба или по друг начин да констатира, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. В случая, ответникът по иска има регистриран постоянен адрес, на който е изпратено съобщението по делото. Отсъствието от адреса е удостоверено от длъжностното лице, връчващо призовките. С оглед на направеното отбелязване, че призоваваната страна не пребивава на адреса повече от една година и това обстоятелство е известно на лицата, които постоянно живеят на същия /наемодателите на молителя/, то за прилагането на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК /отм./ не е необходимо търсене на лицето в продължение на един месец след първото посещение на призовкаря. Данните за отсъствието са съобщени, както от обитателите на жилището, така и от свидетел – съсед. Нормата на закона предвижда подписването на призовката от свидетел и индивидуализирането му чрез име и адрес с оглед на евентуална проверка при оспорване на редовността на призоваването. В призовката е посочено името на свидетеля и обстоятелството, че същият е съсед – от ап.5, които дават възможност в достатъчна степен свидетелят да бъде идентифициран. По изложените съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че Софийския районен съд с разпореждането за призоваване на ответника по иска чрез публикация в “Държавен вестник” не е нарушил процесуалното правило на чл.50, ал.1 от ГПК /отм./. Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. А. Д., гр. С. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК, на влязлото в сила решение от 15.03.2006г. по гр.д. № 1130/2004г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.