Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 103   София, 11 юни 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                           Членове: Ружена Керанова                                                                                          Ивета Анадолска при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Красимира Колова ......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 69/2009 год.             Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Х. П. П. за отмяна на влезлите в сила присъда № 70/10.ІV.2008г. по нохд 496/2007г. на РС-Русе и потвърждаващото я въззивно решение № 236/27. Х.2008г. по внохд 10242/2008г. на ОС-Русе. Съображенията му са, че се касае до опит, че не той е вършил кражбата, а „съпроцесника” му, който пък и е върнал вещите, така че от престъплението няма ощетени. Конкретно искане няма. В съдебно заседание защитникът иска да се приложи нормата на чл.55,ал.1 НК. Прокурорът поддържа, че искането е частично основателно – нарушен е закона с квалификацията във вр. с чл.195 НК, защото случаят е маловажен. Следва след преквалификация на деянието, наказанието да се определи по реда на чл.55 НК. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Молителят Х. П. П. е признат за виновен и осъден по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3, предл.ІІ-ро, т.4, предл.ІІ-ро и т.5 и чл.54 НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 9/10.ІХ.2007г. в с. Ч., обл. Русе, при опасен рецидив, след предварителен сговор с Д. Н. Д. , в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 39,95лв. от владението на В. П. А. и В. Р. А. без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да присвои. Доводите за нарушение на закона са неоснователни. При приетото за установено, че на инкриминираната дата и място Х. П. П. и Д. Н. Д. след предварително сговаряне отишли до дома на пострадалите А. , където направили опит да отключат външната врата с носени от тях ключове, но не от бравата на тази врата и след като не могли да я отворят, премахнали стъклото от прозорец на приземния етаж и през него влезли в жилището, откъдето извършили кражба на 140 бр. електрода, нож с кожен калъф и една найлонова торбичка, всичко на стойност 39,95лв., като П. е действал и след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления, в т.ч. и по чл.196 НК, на лишаване от свобода за срок повече от една година, без прилагане на условното осъждане, като срокът по чл.30 НК не е изтекъл, законът е приложен правилно. Осъденият П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3, предл.ІІ-ро, т.4, предл.ІІ-ро и т.5 НК. Кражбата е довършена, защото подсъдимите по делото след прекъсване владението на А. спрямо предмета на престъплението са установили свое трайно с намерение да своят чуждите движими вещи. Пред вид установените подчертано висока степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца, изключително користните подбуди за извършване на престъплението, многобройността на квалифициращите обстоятелства, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, правилно са дали основание на първоинстанционния и второинстанционния съд за извод, че случаят не е маловажен. Левовата равностойност на предмета на престъплението, не е единствен критерии за разграничаване на кражбите и квалификацията маловажен случай. Неоснователно защитата иска наказанието да се определи при условията на чл.55 НК – нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък минимумът на санкцията по закон е несъразмерно тежко наказание за П. , който проявява упорито нежелание да съобрази поведението си със законите на страната и правилата на добрите нрави. По тези съображения и аргумент за обратното на чл.425, ал.1 НПК ВКС в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Х. П. П. за отмяна на влезлите в сила присъда № 70/10.ІV.2008г. по нохд 496/2007г. на РС-Русе и потвърждаващото я въззивно решение № 236/27. Х.2008г. по внохд 10242/2008г. на ОС-Русе и възобновяване на делото. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: