Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София, 29 ноември 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1126 по описа за 2015г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Й. М. М. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 165 /2012г., по описа на Девненски районен съд, по което е постановена осъдителна присъда № 59 /25.09.2012г., потвърдена с решение № 46/18.02.2013г. по ВНОХД № 1340/2012г. на Варненски окръжен съд. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, като не е получавал призовки за първоинстанционното и въззивното производства, тъй като от 2011г. не живеел в страната. Поради това не била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Посочват се алтернативно нарушения по чл.422, ал.1 , т.5 от НПК, включително и несправедливост на наложеното наказание, наред с допуснати процесуални нарушения.. Иска се възобновяване на наказателното производство и връщане на делото от фазата на първоинстанционното разглеждане, при което да се връчат съдебните книжа. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че е голословно искането по отношение на цитирано рамково решение. Позовава се на целенасочени действия по въззивно обжалване и оспорва твърдения на защитника за случайно узнаване. Моли да се остави без уважение искането за възобновяване. Осъденото лице М. се явява лично, представлява се от упълномощен н защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Позовава се на рамково решение на СЕ от 13.06.2012г. по отношение на допусната екстрадиция от италианските съдебни власти. Осъденото лице иска да се уважи искането. При последната си дума моли да се гледа делото му отново. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. По отношение на осъденото лице на 15.09.2011г. е повдигнато обвинение за извършено на 31.10/01.11.2010г. в [населено място] престъпление по чл.195, ал.1 т.3 , пр.1-во и т.7 , вр.чл.20, ал.2 от НК. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на същата дата, като е определена мярка за неотклонение „Подписка“ и е проведен разпит в това процесуално качество. Обвиняемият не се е ползвал от възможността да бъде представляван от защитник, а неговата защита не е била задължителна. При разпита осъденото лице е заявило, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването. С мярката за неотклонение деецът се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На 09.05.2012г. прокурорът е внесъл обвинителен акт по това обвинение с останалите трима съучастници по делото, като повече М. не е намерен на адреса, тъй като е напуснал страната и по тази причина процедурата по чл.254, ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена. На 10.07.2012г. с телеграма № 24020 лицето е било обявено за общодържавно издирване. В резултат на това производството по делото е протекло при условията на чл.269,ал.3,т.3,б.“а“ от НПК(вероятно съдът от първата инстанция е имал предвид т.4, б“а“, която е предишна т.3, но до изменението с ДВ бр.32/2010г.) по отношение на този подсъдим, като съдебното заседание е започнало на 25.09.2012г. и е приключила на този ден с присъда, като на подс.М. е определено наказание от една година лишаване от свобода при строг режим и е приведено по реда на чл.68 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 543/2009г. на Девненски РС, по което е бил приложен чл.66, ал.1 от НК. По време на срока за обжалване на първоинстанционната присъда осъденото лице е упълномощило защитник, който е подал съответна въззивна жалба. С молба 08.11.2012г. този защитник е изложил съображения относно проведен разговор по телефона и подписано пълномощно лично от подсъдимия чрез предоставянето му по куриерски или пощенски път. Във второинстанционното производство деецът не е открит за призоваване, тъй като се е намирал в Обединеното кралство по данни на полицейските органи на РУП-Д.. Производството се е провело в негово отсъствие, но с участието на упълномощения от него защитник. На 18.02.2013г. г. по ВНОХД № 1340/2012г. е постановено решение, с което е потвърдена изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], област В., [улица], където той не е намерен. При разглеждане на делото са били налице всички предпоставки по чл.269, ал.3, т.1 от НПК, макар и съдът от първата инстанция да не се е позовал изрично на това обстоятелство. Пред въззивната инстанция новелата на чл.329,ал.2 от НПК не е била приложима, тъй като производството се е провело преди 2015г. Процесуалното поведение на осъденото лице следва да се възприеме като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото укриване е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Изтъкваните доводи за провеждано екстрадиционно производство не намират опора в материалите по делото. Освен това чл.5 от РР на СЕ – (2002/584/ПВР) е възприет в разпоредбата на 422,ал.1, т.6 от НПК и ако такава хипотеза е налична, то възможността на дееца не се преклудира с провеждането на това производство по негова инициатива. С оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Искането за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наложеното наказание се разглежда по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.421, ал.1, т.5 от НПК, не е подсъдно на касационната инстанция и не следва да бъде обсъждано. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Й. М. М. за възобновяване на НОХД № 165 /2012г., по описа на Девненски районен съд, с постановена присъда, потвърдена с решение № 46/18.02.2013г. по ВНОХД № 1340/2012г. на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: