Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 26 октомври 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 708 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. С. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 1818 от 13.04.2018 г, постановена по ВНОХД № 282/17, с която е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Петрич, № 237 от 19.04.2017, по НОХД № 347/15, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 13.12.2014 г в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у В. Д. Т., с което й е причинил имотна вреда, в размер на 1 194, 71 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 17.12.2014 г до 26.03.2015 г, и, на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието две години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, наложено с присъда на Окръжен съд, Благоевград, по НОХД № 247/11, влязла в сила на 30.05.2011 г. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: липсва надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, не е следвало да се кредитират показанията на св. Т. и св. В., а е следвало да се възприемат обясненията на подсъдимия, опровергаващи обвинителната теза, неправилни са изводите, че обвинението е доказано по несъмнен начин, материалният закон е приложен неправилно, наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Въззивният съд е провел собствен анализ на доказателствените източници, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Правилно е становището, че показанията на св. Т., св. Т. и св. В. са последователни и взаимно се допълват в насока на това, че подсъдимият е предприел инкриминираните действия по своя инициатива, без предварително съгласуване със св. В., която не само не е давала съгласие, но и след като е узнала за станалото, е посъветвала своите родственици да се оплачат в полицията. Обстоятелството, че св. В. е поддържала приятелски отношения с подсъдимия, е послужило като повод да бъде извършено престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, тъй като жалбоподателят се е възползвал от информацията за задържането на Г. Т. в [населено място], Турция, за да се облагодетелства неправомерно. В подкрепа на цитираните гласни доказателства са показанията на св. Т. и св. Й., които са превозили подсъдимия до дома на св. Т. и са установили местата, които е посетил на инкриминираната дата. От съществено доказателствено значение са показанията на св. Т., която е посрещнала в дома си подсъдимия, и която е била „убедена” от него, че е приятел на сина й и снаха й. Свидетелката дори и гласно е изразила съмнение доколко безкористни са намеренията му, като е споделила известната й от медиите информация за завишения брой измами, но подсъдимият е сторил необходимото, за да я „увери”, че е дошъл във връзка със задържането на сина й и желае да „помогне”. Косвено в подкрепа на обвинителната теза е изявлението на подсъдимия, направено пред св. В., че ще отсъства от С. за период от няколко дни, през което време тя не бива да го търси, а този период съвпада с времето на инкриминираното деяние. Верен е изводът на въззивната инстанция, че не може да бъде кредитирана версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения, която, от една страна, несъмнено и категорично е опровергана от кредитираните гласни доказателствени източници, а, от друга страна, е житейски нелогична и несъответна на обективната възможност да се „съдейства” за освобождаването на Г. Т.. Освен това, опитът на подсъдимия да „подкрепи” тази версия чрез показанията на свидетелите Р. и С., е останал неуспешен, тъй като показанията на тези свидетели са противоречиви и взаимно се изключват, поради което не само не потвърждават, а опровергават верността на версията за участието на лицето О., починал към момента на разглеждане на делото в съда. На следващо място, твърдението на подсъдимия, че св. В. е във влошени отношения със св. Т., е категорично опровергано от обективните факти, изводими от справката за провежданата между тях мобилна комуникация. Ето защо, правилно въззивният съд е счел, че е налице стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, а обвинението е доказано съгласно стандарта на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Следователно, липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо анализа на доказателствата, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил обстойни съображения относно съставомерността на деянието, които се споделят от настоящата инстанция. Налице е престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и такава е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителната присъда и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които не са налице / подсъдимият не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години. На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при „строг” режим. При индивидуализация на наказанието са отчетени като отегчаващи обстоятелства обремененото му съдебно минало, размера на причинената имотна вреда, която не е възстановена, завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от механизма на въвеждането и поддържането на заблуждение у родителите на задържания, като е използвана тяхната загриженост и тревога за съдбата на сина им. По делото не са установени смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. При тази хипотеза, наказанието би могло да бъде отмерено около средния размер на санкцията, но това не е станало, тъй като то е определено по размер, близък до минималния възможен, като са съобразени целите по чл. 36 НК и е отдаден приоритет на специалната превенция. Настоящето производство се води само по жалба на подсъдимия, а изложеното относно наказанието има отношение при преценката на оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, каквото липсва, тъй като към подсъдимия е проявено достатъчно снизхождение и не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 1818 от 13.04.2018 г, по ВНОХД № 282/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: