Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 14.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлов и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 336 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. И. Н. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 2557/ 2013 г. на Разградския окръжен съд, отмяна на решение от 23.09.2013 г. и оправдаване на осъдения. Искането се позовава на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 основания за съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, допуснати по непровереното по касационен ред наказателно производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник адвокат М. Т. поддържат искането по изложените в него подробни съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като авторството на деянието е установено от събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение от 23.09.2013 г. по в.н.о.х.д. № 255/ 2013 г. Разградският окръжен съд потвърдил присъда от 24.06.2013 г. по н.о.х.д. № 244/ 2013 г. на Районен съд – Разград, с която осъдения А. И. Н. бил признат за виновен в това, че на 13.03.2013 г. в гр.Р., при условията на опасен рецидив и като помагач подпомогнал Е. А. М. и Т. С. Д., чрез използване на техническо средство (ключ за автомобил) и моторно превозно средство (л.а. „Ф. В.”, с д.к. [рег.номер на МПС] ), да отнемат чужди движими вещи (тютюн и кутии с цигари) на обща стойност 4 770 лева, от владението на Х. Х. К., управител на [фирма], гр.Р., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим за неговото изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип и приспаднал предварителното задържане от 13.03.2013 г. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Искането на осъдения А. И. Н. за възобновяване на въззивното съдебно производство е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Изложените в искането съображения са изключително подробни, но те преповтарят направените вече такива пред въззивния съд. Голяма част от тях обхващат доказателствен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол. Изрично в искането (стр. 5) е отбелязано, че присъдата и въззивното решение са явно необосновани, каквото основание не е предвидено като предпоставка за касационна намеса и съдът няма основания да извърши нова оценка на събраните по делото доказателства. Осъденият неправилно счел, че били нарушени неговите процесуални права (в частност – да узнае в какво е обвинен), след като в обвинителния акт не било конкретизирано обвинението и това не позволило правилно да бъде организирана защитата. Първоначално повдигнато обвинение спрямо осъдения Н. е било за съизвършителство с останалите двама участници в процеса – Е. М. и Т. Д., и така е било внесено в съда. Пред първоинстанционния съд М. и Д. сключили споразумение и по-късно, при разглеждането на делото по общия ред спрямо осъдения Н., те били разпитани като свидетели. С присъдата районният съд преквалифицирал престъпната дейност на осъдения Н. в помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК и изложил в мотивите (л. 126 от н.д.) в какво се е състояла неговата помагаческа дейност. С това той изоставил недоказаната теза на обвинителната власт за участието му в изпълнителното деяние на кражба на чуждите вещи. Предварително съдът не е могъл да изрази своето вътрешно убеждение за конкретното участие на осъдения в общата престъпна дейност и е направил това с присъдата, където законът го овластява да изложи своите фактически и правни изводи. Пред въззивната инстанция осъденият е могъл да развие своите възражения по така приетата правна квалификация и затова правото му на защита не е било нарушено. Пред първоинстанционния съд той се е защитавал по по-широк обем на обвинението, отколкото е признат с присъдата, поради което е разполагал с процесуалната възможност да организира своята защита. Обвинителната власт описва участието на обвинените от нея лица съобразно доказателствата, които е събрала в хода на досъдебното производство. Доказателственият обем може да не е пълен, разследващите органи да не са успели да съберат всички доказателствени източници, относими към престъплението. Затова и тази фаза от процеса има подготвителен характер за разглеждане на съдебното производство, което заема централно място в наказателния процес (чл. 7, ал. 1 от НПК). Съдът може да събира и нови доказателства, освен събраните в предходната фаза на процеса. Конкретното участие на предадените на съд лица се разкрива след проверка на представените в хода на съдебното следствие доказателства, след което съдебният състав преценява дали обвинението е доказано и решава делото съобразно доказателствата. Без основание в искането за възобновяване е упрекната Разградската районна прокуратура, че не е посочила в обвинителния акт конкретните действия, с които осъденият Н. е участвал в кражбата. Делото за осъдения Н. е приключило по общия ред, след като обвинението за неговите съпроцесници е приключило по диференцирана процедура с одобряване на споразумения. Наказателната отговорност е лична и привлеченият към тази отговорност се счита за осъден за престъплението, за което има влязъл в сила съдебен акт. Обстоятелството, че в споразуменията на М. и Д. осъденият А. Н. е посочен като съизвършител със споразумелите се дейци, не променя качеството му на субект на престъплението. Той е осъден след одобряване на споразуменията като помагач с влязлата на 23.09.2013 г. присъда на Разградския районен съд. Разликата в диспозитивите на отделните съдебни актове (присъди и споразумения), с които по различно време е приключило наказателното производство за привлечените към наказателна отговорност двама и повече обвиняеми, е законово допустима. Подобен ефект може да се получи и когато са разделени наказателните производства за съучастниците в едно и също престъпление. Законът не съдържа изискване за еднаквост на различните съдебни актове, постановени спрямо отделните съучастници в едно и също престъпление. Обстоятелството, че с присъдата осъденият Н. е признат за виновен като помагач, не налага преоценка на вече сключените споразумения на останалите съучастници, признати като извършители. Наведен е довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в предубеденост и тенденциозност на съдебните състави, заради начина, по който е извършен доказателственият анализ. Съдът е суверенен да обсъди доказателствените източници, съобразно правилата на логиката, да възприеме правилно и точно разкритите чрез тях доказателства, без да ги изопачава или превратно да ги представя, да изложи изводи защо се позовава на тези доказателства, и кои от фактите и по какви съображения отхвърля. Разградският окръжен съд е възприел почти буквално доказателствения анализ, направен в мотивите към първоинстанционната присъда, като е навел и допълнителни съображения. В тях е изложил защо не е кредитирал с доверие част от показанията на свидетелите Т. Д. и Е. М., позовавайки се на противоречия между техните изложения, при съпоставка с обясненията на осъдения Н., както и спрямо изложените от свид. Я. и свид. С. факти. Не е намерил за логично представеното от осъдения и неговите приятели незнание за действителния произход на намерените в багажника на автомобила кутии с цигари и тютюн. Съдилищата са изпълнили задълженията си да анализират всички събрани по делото доказателства (макар и незадълбочено) и правилно са ги възприели. Открили са, че част от премълчаните от осъдения и от неговите приятели факти и обстоятелства се установяват и от други доказателствени източници. Затова и не се съобразили с твърденията, изложени в показанията на свид. Д. и свид. М., макар те да са непосредствени очевидци на извършеното от тях престъпление. Не е допуснато посоченото в искането за възобновяване нарушение на процесуалните правила. Материалният закон е приложен правилно. Приетата от съдилищата фактическа обстановка по случая представя законосъобразната правна квалификация на престъплението кражба, в което осъденият А. Н. е взел участие като помагач, а предходните му осъждания са обусловили квалифициращото обстоятелство опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. За да бъде прецизно изписана правната квалификация тя трябва да съдържа препратка и към този текст, изпуснат в диспозитивите на обвинителния акт и на присъдата. Пропускът не е съществен и не налага необходимост от възобновяване на делото на това основание. Не е приведено по реда на чл. 68 от НК и наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Н. с влязлата в сила на 27.10.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 1855/ 2008 г. на Софийски районен съд, след като разглежданата кражба е била извършена в изпитателния срок. Поради липсата на протест или предложение от прокуратурата нарушението на закона не може да бъде отстранено в това производство. Претендираните от осъдения основания за възобновяване на въззивното съдебно производство не се установяват, поради което постъпилото искане следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Н. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 255/ 2013 г. на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.