Ключови фрази
Отменителни искове * произнасяне по непредявен иск * начална дата на неплатежоспособност * свързани лица

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

140

 

София, 07.10.2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември   две хиляди и девета година,  в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА    

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                                            ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева

т. дело № 342/ 2009 година

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на “М” Е. - в н. - гр. В. срещу Решение № 209 от 30.ІХ.2008 г. по т.д. № 306/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която не е разгледан иск по чл. 108 ЗС срещу “Е” Е. - гр. В. и срещу ”В” Е. - гр. В., по касационна жалба на “Е” Е. - гр. В. срещу решението в частта, с която е уважен иск по чл. 647 т. 7 ТЗ и по касационна жалба на “В” Е. - гр. В. срещу решението в частта, с която е уважен иск на непредявено основание. В касационната жалба на синдика се излага, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск и по иск, по който вече има влязло в сила решение, както и че по същество е неправилно и необосновано, като поради подмяна на предмета на иска, е предопределен изходът на делото и съдът изисква да се установят факти, каквито ищецът не е твърдял, нито е възможно тяхното установяване. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е определил предмета на иска, разгледал е иск, неподлежащ на преразглеждане - чл. 299 ГПК, и на непредявено основание, подробно въз основа на фактите по делото обосновава, че е предявил искове по чл. 108 ЗС за връщане на имота в масата на несъстоятелността, а въззивният съд е разгледал иск по чл. 647 т. 7 ТЗ. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо - като постановено по недопустим иск и затова, че съдът с влязло в сила решение се е произнесъл по иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, разграничава двете норми, поддържа, че същите са в преюдициално отношение и че предметът на защитата по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ изключва приложението на чл. 647 т. 7 ТЗ, поради което е нарушен чл. 299 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено, като е игнорирано решението по иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ГПК, развива съображения за същността на този иск и за правното положение на последващите приобретатели, респ. за евентуални техни възражения по чл. 135 ЗЗД и чл. 647 т. 7 ТЗ, че са добросъвестни собственици и че в хипотезата на чл. 646 ал. 2 ТЗ увреждането и добросъвестността на приобретателя, са ирелевантни, като дали дадено имущество принадлежи към масата на несъстоятелността, не може да се произнася на основата на чл. 135 ЗЗД, нито на чл. 647 т. 7 ТЗ, които уреждат правото на увредения кредитор да получи удовлетворение от имущественото право, придобито от недобросъвестен приобретател, но не отричат валидността на придобитите права от трето лице. Жалбоподателят поддържа, че чл. 646 ал. 2 ТЗ съдържа единствено обективни предпоставки, изключвайки въпросите за увреждането и добросъвестността, както и въпросите за свързаните лица. Жалбоподателят счита, че извън хипотезите на чл. 646 ал. 2 ТЗ, синдикът, респ. кредиторите, могат да упражнят и правата по чл. 135 ЗЗД, респ. по чл. 647 т. 7 ТЗ, като установят увреждане и знание за увреждане, сочи различното правно положение на последващите приобретатели - в хипотезата на чл. 646 ал. 2 ТЗ те са в положение на евикция и възможността да предявят ревандикационен иск е пряка функция от принадлежността на имущественото право към масата на несъстоятелността, а кредиторът в условията на чл. 135 ЗЗД и чл. 647 т. 7 ТЗ има само правото да се осъществи продажбата и може да предяви ревандикационен иск само при условията на чл. 134 ЗЗД. С оглед на изложеното жалбоподателят заключава, че въпросът за ревандикационния иск не може да се реши на основата на добросъвестността на приобретателя по смисъла на чл. 135 ЗЗД, респ. на основата на чл. 647 т. 4 ТЗ, когато той възразява, че не е страна по сделка с несъстоятелния длъжник, а е придобил имота от трето лице. В касационната жалба на “Е” ООД - гр. В.се прави оплакване за недопустимост на решението, като постановено извън предмета на жалбата, която е срещу решение по т.д. № 391/ 2008 г. на ВОС, а въззивният съд е отменил решение по гр.д. № 925/ 2006 г. на ВОС, което е обезсилено с решение по гр.д. № 279/ 2007 г. на ВАС и че съдът се е произнесъл по непредявен иск - заявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС, а съдът е квалифицирал иска по чл. 647 т. 7 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация за синдика, като излага и съображения за неправилност и необоснованост на решението. Касационната жалба на ”В” Е. - гр. В. съдържа оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск. Жалбоподателят излага и съображения, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим поради липса на процесуална легитимация на синдика, прави и евентуално оплакване за неправилност на решението. Жалбодателят поддържа, че сделката, сключена между Р. Г. П. и “Е” Е. , е прогласена за недействителна, без първата да е конституирана като страна и че не са налице предпоставки за пасивна легитимация на Р. Г. П. по иск по чл. 647 т. 7 ТЗ.

Ответникът по касационните жалби “М” Е. - в н. - гр. В. не изразява становище по същите, а останалите страни взаимно оспорват основателността на така подадените касационни жалби по съображения, изложени в писмено становище и в писмени отговори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:

С Определение № 264 от 19.V.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, с което са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС процесуалноправни въпроси, важни за делото: за задължението на съда да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск, и за недопустимостта на решение, постановено на непредявено основание и след като е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и е прогласена за нищожна по отношение масата на несъстоятелността продажбата, извършена от “М” Е. - в н. - гр. В. на Р. Г. Г. на 2/3 ид.ч. от имота.

С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на синдика срещу “Е” Е. - гр. В. и е постановено друго, с което на основание чл. 647 т. 7 ТЗ е прогласена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на “М” Е. - в н. - гр. В., продажбата на 2/3 ид.ч. от описания имот, сключена между Р. Г. П. и “Е” Е. , предмет на нот.акт № 32/ 29.ІV.2005 г. и решението е потвърдено в останалата отхвърлителна част срещу “В” Е. - гр. В.. Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано от страните, в частта, с която е прогласена за нищожна на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ по отношение на масата на несъстоятелността, продажбата на 2/3 ид.ч. от описания недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ УПИ № Х* в кв. 127, предмет на сделката по нот.акт № 197/ 2004 г.

За да уважи иска срещу “Е” Е. - гр. В., който е квалифицирал по чл. 647 т. 7 ТЗ, съдът е изложил, че е налице сделка, сключена между свързани лица, след началната дата на неплатежоспособността и в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Искът срещу “В” Е. съдът е отхвърлил по съображения, че се касае за трето лице, добросъвестно придобило права въз основа на нот.акт № 1228/ 17.VІ.2005 г., преди вписване на 17.VІ.2005 г. на исковата молба по настоящото дело.

Решението е незаконосъобразно. С произнасянето по непредявен иск се подменя предметът на спора, което води до неправилен изход на делото, тъй като съдът прави изводите си върху факти, каквито ищецът не е твърдял и по каквито страните не са взели отношение. Ищецът въз основа на фактите по делото, е поддържал, че иска от посочените ответници, които владеят имота без правно основание, да го върнат, съответно в прехвърлените им идеални части, в масата на несъстоятелността, тъй като с влязло в сила решение е уважен иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и е прогласена за нищожна по отношение масата на несъстоятелността продажбата, извършена от “М” Е. на Р. Г. Г. на 2/3 ид.ч. от имота - нот.акт № 197 от 1. ХІІ.2004 г., след което имотът е предмет на две последователни разпоредителни сделки. Вместо да разгледа иска на предявеното основание - чл. 108 ЗС, съдът е разгледал иска по чл. 647, въпреки, че с влязло в сила решение е обявена за нищожна спрямо масата на несъстоятелността сделката, а предмет на сега обжалваното въззивно решение е иск по чл. 108 ЗС относно последващите прехвърлителни сделки.

Съдът е следвало да разгледа иска на предявеното основание - чл. 108 ЗС и като държи сметка за това, че с влязло в сила решение е уважен предявен иск по чл. 646 ал. 2 ТЗ и че синдикът е насочил ревандикационен иск срещу последващите приобретатели за връщане на имота в масата на несъстоятелността. По въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от синдика на дружество в н. , е постановено Определение № 149 от 30.ІV.2008 г. по ч.т.д. №164/ 2008 г. на ВАС.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявените срещу ответниците “В” - гр. В. и “Е” Е. - гр. В. искове по чл. 108 ЗС за съответна част от имота с оглед направеното от ищеца уточнение на исковете с Молба вх. №5892/07 от 4.ІІ.2008 г. - за 189 кв.м.по иска срещу “Е” Е. - гр. В. и за 567 кв.м. по иска срещу “В” Е. - гр. В.. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯВА Решение № 209 от 30.ІХ.2008 г. по в.т.д. № 306/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на въззивнния съд за ново разглеждане от друг състав на исковете по чл. 108 ЗС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: