Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 20.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №309 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. С. против решение №226 от 29.07.2020г. по т.д.№787/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. Решението е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отменено решение №54 от 25.01.2019г. по търг. д. №73/2018г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Токуда Банк"АД против Р. Д. С. иск по чл.439, ал.1 от ГПК - за признаване недължимост на сумите по изпълнително дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д., взискател по което е Р. Д. С., като вместо това е признато за установено по отношение на Р. Д. С., че длъжникът „Токуда Банк" АД не дължи сумата 53 097,52 лева по изпълнително дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№787, взискател по което е Р. Д. С., поради погасяване на вземането, предмет на изпълнителното дело, с насрещно вземане на „Токуда Банк" АД в размер на 75 161 лева, произтичащо от договор за банков кредит „Токуда Стандарт" №045-022-005/04.12.2007г., с кредитополучател Р. С. Д.. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе по всички защитни доводи на страните и да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК и не е изложил правни изводи по всички твърдени от касатора относими юридически факти. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че вземането му изп. д. № 20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д. е погасено поради извършено прихващане с вземания на длъжника „Токуда Банк" АД срещу цедента Р. Д. за главница и просрочена договорна лихва по договора за кредит от 04.12.2007г. Счита, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по образуваното при ЧСИ К. А. изпълнително дело №777/1 Ог. на банката са изплатени суми в общ размер на 41 702,86 лева, включително цялата главница по договора за кредит от 04.12.2007г. в размер на 36 365,84 лева. Изтъква, че след извършеното по същото изп. дело плащане в полза на банката, тя няма вземане за главница за процесния период, а договорната лихва е възнаграждение за ползването на определен капитал. Предвид това счита, че не е настъпил ефектът на компенсацията, тъй като не е било налице вземане на прихващащата страна срещу кредитополучателя Р. Д.. Ответникът „Токуда Банк" АД оспорва жалбата, като твърди че обжалваното решение е правилно. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил в достатъчна степен и съвсем правилно релевантните факти за формиране на извода му за настъпване на материално - правните последици на прихващането. Сочи, че по силата на решение от 08.06.2015г. по т.д.№1175/2013г. на ВКС, получената от банката сума по изп. дело №777/1 Ог. е станала недължимо платена, получаването на сумите по изп. дело не е произвело погасителен ефект по отношение на кредитните задължения на кредитополучателя към банката, съответно вземанията на банката по договора за кредит са били ликвидни и изискуеми и са били годен обект за извършване на прихващане. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с допустим отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сума в общ размер на 57 907 лева, по изпълнително дело № 20157870400164 по описа на ЧСИ - М. Д., образувано по обратен изпълнителен лист №70/09.07.2015г. и допълнителен обратен изпълнителен лист №71/09.07.2015г., издадени от Старозагорския окръжен съд в полза на Р. С. Д.. Посочил е, че искът се основава само на факти, които са настъпили след постановяване на отменителното решение от 08.06.2015г. по т.д.№1175/2013г. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният от „Токуда Банк" АД срещу Р. С. Д. иск по реда на чл.422 от ГПК за вземане за главница в размер на 35 753,74 лева по договор за кредит от 04.12.2007г., и издаването на обратните изпълнителни листове въз основа на това решение. Счел е за неоснователни твърденията на банката за недължимост на сумата по изпълнителното дело, с оглед нищожност поради липса на предмет на договора за цесия от 17.07.2015г., по силата на който Р. С. Д. е прехвърлила на Р. Д. С. вземането си, предмет на издадените в нейна полза обратни изпълнителни листове. Посочил е, че такова основание за нищожност на договорите не е предвидено в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, съгласно която нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Изложил е съображения, че дори и вземането да не е надлежно индивидуализирано, това не означава, че договорът за цесия има невъзможен предмет, тъй като няма пречка предмет на прехвърлителната сделка да бъде вземане, за което е издаден обратен изпълнителен лист. Изтъквайки, че в договора за продажба на вземане от 17.07.2015г. е посочено, че по силата на същия цедентът прехвърля на цесионера дължимите суми, инкорпорирани в изп. листове, издадени по търг. д. №491/20 Юг. на Старозагорски окръжен съд, съдът е приел размера на цедираното вземане за определяем, а за правно основание на същото издадените в полза на Р. С. Д. обратни изпълнителни листове. С оглед изложеното е достигнал до извода, че договорът за цесия от 17.07.2015г. не е нищожен поради невъзможен предмет и легитимира цесионера Р. Д. С. като титуляр на прехвърленото вземане, за което в полза на Р. С. Д. са издадени обратните изпълнителни листове. За основателно е счетено твърдението на ищеца за погасяване на вземането, инкорпорирано в обратните изпълнителни листове, в резултат на извършено извънсъдебно прихващане с вземането на банката към цедента Р. С. Д. в общ размер на 74 436 лева, произтичащо от договора за банков кредит от 04.12.2007г. Решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е счел, че в конкретния случай банката - длъжник може да извърши прихващане на своето вземане срещу вземането на цесионера, т.е. срещу новия кредитор, тъй като не е дала съгласие да се прехвърли спорното вземане. Установил е, че с нотариалната покана, получена и от двамата ответници на 02.03.2018г., банката е отправила изявления за прихващане със своите вземания към кредитополучателя Р. Д. по договора за кредит от 04.12.2007г., възлизащи към 20.01.2018г. на 74 436,86 лева, от които неиздължена главница 36 365,84 лева и просрочена договорна лихва в размер на 38 071 лева. Въз основа на данните от приетата пред първата инстанция ССЕ съдът е приел за установено, че последната погасителна вноска по главницата по същия договор е направена на 26.03.20Юг., като в продължение на 8 години, до 03.03.2018г., не са извършвани погасителни вноски по главницата, а последната вноска по договорните лихви е направена на 04.05.20Юг. Посочил е, че съгласно данните от експертизата задълженията на кредитополучателя Р. Д. към същата дата са били в общ размер на 75 161,18 лева, в която сума се включва непогасена главница в размер на 36 365,84 лева и просрочена договорна лихва 38 795,34 лв. От събраните писмени доказателства и от заключението на ССЕ е приел за установено, че по изп. дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д. длъжникът „Токуда Банк"АД дължи сума в общ размер на 47 130 лева, в която се включва сумата от 35 753,34 лева, главница по договора за банков кредит, за която е издаден обратен изпълнителен лист №70/09.07.2015г., сумата 5 941,30 лева - разноски за адв. възнаграждение пред първата и касационната инстанция, присъдени с отменителното решение по т.д.№1175/2013 г. на ВКС, за които е издаден обратен изпълнителен лист №71/09.07.2015г., сумата 3407,30 лева, представляваща такси на ЧСИ по т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ, сумата 2046,30 лева - изпълнителни разноски. Приел е, че към тази сума следва да се прибави сумата от 5 967,52 лева, за която срещу банката е издаден допълнителен обратен изпълнителен лист от 15.12.2015г. и по този начин общият размер на сумата, дължима по посоченото изп. дело възлиза на 53 097,52 лева. С оглед на изложеното е приел, че отправеното от банката изявление за прихващане е породило своя материален правопогасяващ ефект, и то с обратно действие. С определение №60658/30.11.2021г. на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от TP №1/20 Юг. на ОСГТК на ВКС, решението на Пловдивски апелативен съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната му част. Становището на настоящия състав на ВКС произтича от следното: Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС №1/10.11.1985г. и TP №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. Това са случаите, когато съдът е е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №5/20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.201 Ог. по гр. д. 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело №623/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №176/03.11.20Юг. по т. дело №118/201 Ог. на ВКС, ТК, II т. о., решение №186/26.11.20 Юг. по т. дело №417/2009г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В настоящия случай въззивното решение съдържа произнасяне „свръхпетитум", тъй като при предявен и поддържан в производството размер на исковата претенция 47 130,24 лева, съставът на Пловдивски апелативен съд е признал, че ищецът не дължи сума в размер на 53 097,52 лева по изп. д. №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д.. В исковата молба ищецът е посочил, че в полза на Р. С. Д. са били издадени три изпълнителни листа по т.д.№491/2010г. на Старозагорски окръжен съд: обратен изпълнителен лист №70/09.07.2015г. за сумата 35 735,34 лева - събрана от банката главница в принудителното изпълнение по изп. дело №777/1 Ог. по описа на ЧСИ А., изпълнителен лист №71/09.07.2015г. за сумата 5 941,30 лева -разноски на Р. Д. за адвокатско възнаграждение в производството по реда на чл.422 от ГПК, и допълнителен обратен изпълнителен лист №150/15.12.2015г. за сумата 5967,52 лева - остатък от сумата, събрана от длъжницата Р. Д. в принудителното изпълнение. Посочил е също, че изп. дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д. е образувано въз основа на изп. лист №70/09.07.2015г. и №71/09.07.2015г., а въз основа на допълнителния обратен изпълнителен лист е образувано отделно изпълнително производство - изп. дело №20157870400331 по описа на ЧСИ М. Д.. Въпреки, че в исковата молба е направен подробен опис на вземанията по двете изпълнителни дела - главниците по трите изпълнителни листа, както и вземанията на взискателите за разноски и дължимите по делата такси, видно от петитума на исковата молба предмет на настоящото производство са само вземанията на взискателя по изп. дело №20157870400164. Сумата на вземанията на взискателя Р. С. по това дело, включена в съдържащия се в исковата молба опис: 35 735,34 лева - по обратен изп. лист №70/09.07.2015г., 5 941,30 лева - по изп. лист №71/09.07.2015г., 2 046,30 лева - изпълнителни разноски и 3 407,30 лева -такси по изп. д. №20157870400164, съвпада точно с посочената в титулната част цена на иска - 47 130,24 лева. Поради това неправилно към вземанията за главница, такси и разноски по изп.д.№20157870400164, съдът е прибавил и размера на вземането по допълнителния обратен изпълнителен лист № 150/15.12.2015г. на Старозагорски окръжен съд - 5967,52 лева. Като се е произнесъл за вземане над претендирания с иска размер, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и произтичащата от него забрана за произнасяне извън пределите на търсената с иска защита. Недопустимо се явява решението и в частта, с която съдът е признал за установено несъществуването на вземане на взискателя в размер на 3 407,30 лева, съставляваща такси по изп. д. №20157870400164. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение, сумата съставлява такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, която е окончателна такса и се начислява върху събраните суми за изпълнение на парично вземане. Въпреки, че сумата е включена от ищеца в общия размер на исковата му претенция, тя не може да бъде предмет на производството по чл.439 от ГПК, доколкото окончателната такса не съставлява вземане на взискателя по изпълнителното дело. Чрез иска по чл.439 от ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането на взискателя, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява. Евентуален спор относно дължимостта на таксата по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в хипотеза на погасяване на задължението към взискателя чрез прихващане с насрещно вземане на длъжника след образуването на изпълнителното производство, следва да бъде разрешен по реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител / чл.435 ,ал.2, т.7 от ГПК/ Поради изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. Д. С., че длъжникът „Токуда Банк" АД не дължи разликата над сумата 43 722,94 лева до 53 097,52 лева по изпълнително дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№787. По отношение на останалата част от въззивното решение са неоснователни доводите в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл.281 т.З от ГПК. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон се свеждат до твърдението, че въззивният съд не е съобразил извършеното в полза на банката плащане по изпълнително дело №777/1 Ог. по описа на ЧСИ А. на суми в размер на 41 702,86 лева, с които е било погасено изцяло задължението на Р. Д. по договора за кредит от 04.12.2007г. Касаторът поддържа тезата, че поради извършените плащания банката няма вземания за главница и съответно не може да начислява възнаградителна лихва. Обстоятелството, че суми в общ размер на 41 702,86 лева са били изплатени на банката в изп. дело №777/Юг. по описа на ЧСИ А. е безспорно по делото. Именно поради извършените в изпълнителното производство плащания и постановеното впоследствие решение от 08.06.2015г. по т.д.№1175/2013г. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният от „Токуда Банк" АД срещу Р. С. Д. иск по реда на чл.422 от ГПК за вземане за главница в размер на 35 753,74 лева по договор за кредит от 04.12.2007г., в полза на праводателката на ищеца Р. Д. са били издадени двата изпълнителни листа, въз основа на които е образувано изп. д. №20157870400164. От момента на влизане на решението по чл.422 от ГПК в сила, със сила на пресъдено нещо между банката и длъжника Р. Д. е отречено съществуването на вземането на банката като взискател по изп.д. №777/1 Ог. на ЧСИ А., съответно между страните е безспорно, че сумата се явява недължимо платена. Поради това за Р. Д. е възникнало вземане за връщане на сумите, получени вследствие на допуснатото предварително изпълнение. Същевременно обаче договорът за кредит е запазил своето съществуване и съгласно погасителния план към същия е настъпвала изискуемостта на вноските по него. Безспорно е, че вноските не са били погасявани чрез плащане, нито има данни кредитополучателката Р. Д. да е направила изявление за прихващане на задълженията си по договора за кредит с вземането си за връщане на сумите, получени от банката вследствие на допуснатото предварително изпълнение по изп. дело №777/1 Or. С оглед на това, правилно въззивният съд, съобразявайки данните от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, е приел, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана - 02.03.2018г., размерът на непогасените вноски с настъпил падеж е бил 19835,99 лева и са били налице всички предпоставки за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Дори да бъдат споделени изцяло доводите на касатора, че поради събирането на сумата в изпълнителното производство, кредитополучателката е преустановила ползването на заемните средства и съответно банката няма право на възнаградителна лихва, те не са от значение за изхода на настоящото производство. Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза за периода от подаване на заявлението в производството по чл.417 от ГПК - м. април 20 Юг. до 28.04.2014г., когато е било прекратено изп. д. №777/10г. на ЧСИ А. поради изплащане на задължението на длъжника по изпълнението Р. Д., размерът на неизплатената възнаградителна лихва по погасителния план към договора възлиза на 17 302,08 лева. Следователно вземанията на банката за просрочената главница - 19 835,99 лева, предсрочно изискуемата главница - 16 529,85 лева и дължимата възнаградителна лихва до 28.04.2014г. - 17 302,08 лева, трите в общ размер на 53 667,92 лева, превишават размера на вземанията на взискателя по изп. дело №20157870400164 и не са били налице пречки за настъпване на ефекта на компенсацията на насрещните вземания до размера на по -малкото от тях - това на взискателя Р. С., с достигане на изявлението за прихващане на банката до взискателя. Съществуването на вземането на банката до пълния размер, приет за установен с решението на Пловдивски апелативен съд, не следва да бъде обсъждано в настоящия спор. В случая уваженото възражение за прихващане срещу цесионера съставлява защитно средство и поражда ефект само до размера на цедираното му вземане, а в останалата част вземането на банката срещу цедента остава непогасено, като силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение обхваща само прихванатата част от вземането. В останалата непогасена част вземането на банката е срещу цедента Р. Д., по отношение на която решението по иска чл.439 от ГПК срещу цесионера Р. С. не формира сила на пресъдено нещо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено по отношение на Р. Д. С., че длъжникът „Токуда Банк" АД не дължи разликата над сумата 43 722,94 лева до 53 097,52 лева по изпълнително дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№787. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която Р. Д. С. е осъден да заплати на „Токуда Банк" АД разноски за първата и въззивната инстанция за разликата над 5078,95 лева. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация трябва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 381,15лв. - разноски за първата и касационната инстанция. На основание чл.78 ал.З от ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 988,12 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора адвокат Д. Ф., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция, в общ размер на 749,33 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №226 от 29.07.2020г. по т.д.№787/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №54 от 25.01.2019г. по търг.дело №73/2018г. на Старозагорски окръжен съд, е признато за установено по отношение на Р. Д. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Г, ет.6, ап.18, че длъжникът „ТОКУДА БАНК" АД, ЕИК813155318, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не дължи разликата над сумата 43 722,94 лева до сумата 53 097,52 лева по изпълнително дело №20157870400164 по описа на ЧСИ М. Д., с per.№787, взискател по което е Р. Д. С., поради погасяване на вземането, предмет на изпълнителното дело, с насрещно вземане на „Токуда Банк" АД в размер на 75 161 лева, произтичащо от договор за банков кредит „Токуда Стандарт" №045-022-005/04.12.2007г., с кредитополучател Р. С. Д., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част . ОТМЕНЯ решение №226 от 29.07.2020г. по т.д.№787/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която Р. Д. С. е осъден да заплати на „ТОКУДА БАНК" АД, разноски за въззивното производство за разликата над сумата 5078,95 лева / пет хиляди и седемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА решение №226 от 29.07.2020г. по т. д. №787/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „ТОКУДА БАНК" АД, ЕИК813155318, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Р. Д. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Г, ет.6, ап.18, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за първата и касационната инстанция в размер на 381,15 лв. /триста осемдесет и един лева и петнадесет стотинки/. ОСЪЖДА „ТОКУДА БАНК" АД, ЕИК813155318, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адв. Д. Ф., с адрес [населено място], [улица], ет.5, an. 14, сумата 749,33 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Р. Д. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Г, ет.6, ап.18 да заплати на „ТОКУДА БАНК" АД, ЕИК813155318, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 78 ал.З от ГПК, сума в размер на 988,12 лв. / деветстотин осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: