3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 696 София, 20.12. 2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 403/2012 год. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. М. чрез адв.М. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 371 от 17.05.2012г. по ч. гр. д. № 251/2012г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Варненски окръжен съд № 755 от 16.03.2012г. по гр. д. № 1716/2010 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото определение №320 от 07.02.2012г. в частта му за разноските. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Повдига правните въпроси, свързани с приложение нормата на чл.78 ГПК и предпоставките, при които се присъждат разноски в полза на ответника в производството, както и с преценката на документите за сторените разноски . За да се отговори на тези въпроси моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателят счита , че определението следва и да бъде отменено, тъй като не дължи разноски поради липса на своевременно искане за присъждането им и поради липса на доказателства за направата им до приключване на устните състезания. Ответните по частната жалба страни – Х. Р. Р. и М. Т. А., не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І ГО, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Следва да се уважи искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Формулираните от частния жалбоподател въпроси обуславят атакувания съдебен акт и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне. Разгледана по същество обаче, частната жалба се явява неоснователна. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил утвърдената практика, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Основанието за прекратяване е без правно значение. След като ответникът е сторил разноски в производството и едва след това ищецът се е отказал от иска,както е в процесния случай, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на искането са две – съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството. Следва да се има предвид, че въпросът за доказването на разходите е фактически. Съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото. Законът не предвижда някаква формална процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на разходите. След като по делото преди постановяването на определението за прекратяване на производството са приложени доказателства за извършени такива и има искане за възлагането им, съдът е длъжен да ги присъди. Къде точно по делото са приложени документите, представляващи доказателства за сторените разноски, за правото на ответника по чл. 78, ал. 4 от ГПК е ирелевантно. В конкретния случай в проведеното на 09.12.2011г. открито съдебно заседание процесуалните представители на ответниците са заявили своевременно искане за присъждане на разноски, представили са списъци на разноските и доказателства за това, че тези разноски реално са направени от доверителите им. В това съдебно заседание настоящият касатор е участвал , не е упражнил правото си да оспори представените доказателства, не е оспорил искането и не е упражнил и правото си по чл.78 ал.5 ГПК. Като е съобразил утвърдената практика по въпроса за дължимите на ответника в производството разноски и установените по делото и изложени по-горе факти въззивният съд е обосновал извод, че тези разноски са реално сторени и подлежат на възлагане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. Съобразно този си извод е постановил и съдебния си акт. Предвид изложеното не са налице твърдените от касатора основания за отмяна на атакуваното определение. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 371 от 17.05.2012г. по ч. гр. д. № 251/2012г. ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски апелативен съд № 371 от 17.05.2012г. по ч. гр. д. № 251/2012г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: