4 Р е ш е н и е № 339 гр.София, 05.10.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НЕДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1422 описа на ВКС за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 21.07.2011г. по гр.д. №237/2011г. на ОС Кърджали, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 18.04.2012г. по гр.д.№1422/2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос относно начина, по който работодателят следва да мотивира заповед за дисциплинарно уволнение, за да се счете, че уволнението е законно. Жалбоподателят – Д. г. ст. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът М. С. Д., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 18.05.2011 г., по гр. д. № 113/2011 г. на РС Момчилград в частта, с която е отхвърлен иска на М. С. срещу Д.- М. по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за разликата от 2032 лв. до 3048 лв. /за 1016 лв./, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като е осъдил Д.- М., да заплати на М. С. допълнително и сумата в размер на 1016 лв., представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ за период от два месеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2011 г. до окончателното изплащане. Със същото решение първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Установено е по делото, че ищецът е заемал длъжността „горски надзирател" при Д. [населено място], чийто универсален правоприемник е Д.- [населено място], Със заповед № 159/07.12.2010 г., издадена от директора на Д.- М., на основание чл. 190, ал.1, т. 4, 5 и 7 КТ, връчена при отказ на 14.01.2011г., на ищеца е наложено наказание „уволнение" за злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в обстоятелствената част на заповедта са посочени допуснатите нарушения от работника, а именно, че при извършена проверка на 11.10.2010г. е констатирано, че е разрешил събиране на отсечена дървесина в нарушение на чл.89, ал.7 от Правилник за прилагане на ЗГ, извозени са дърва без да са маркирани в нарушение на чл.80, ал.14, т. 1 и ал.15 ЗГ и е получавал суми за извозена дървесина, които не е отчел по надлежния ред- нарушения по чл.190, ал.1, т.4, 5 и 7 КТ. Установено е съшо, че със заповед № 01 /без дата/, връчена при отказ на 14.01.2011 г., издадена на основание чл. 330, ал.2 т. 6 КТ и във връзка със заповед № 159/07.12.2010 г., считано от 10.01.2011 г., е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца- ответник по жалба. Прието е също така по делото, че работодателят с писмо изх. № 1971/24.11.2010 г. поискал писмени обяснения от ищеца на основание чл. 193 ал. 1 от КТ в срок до 25.11.2010 г., което му било връчено на 25.11.2010 г. и ищецът представил такива на 03.12.2010 г. С писмо с изх. № 14-А/05.01.2011 г., до директора на дирекция „Инспекция по труда”, работодателят поискал да се даде предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение и разрешение по чл. 330, ал.2, т. 6 КТ и е било дадено такова с писмо изх. № 004б- 0072/07.01.2011 г., постъпило в Д. на същата дата. От представените по делото копия на болнични листове с № 617/10.12.2010 г., 2434/28.12.2010 г., 18/03.01.2011 г. и 286/31.01.2011 г., е прието за установено, че за периода от 08.12.2010 г. до 10.02.2011г., ищецът е ползвал отпуск „поради временна нетрудоспособност”, или към датата на налагането на дисциплинарното наказание, ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност. Съдът е приел, че в случая към датата на налагането на дисциплинарното наказание, ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, за което се е ползвал от специалната закрила на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, но работодателят е поискал да се даде предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение и такова е било получено и към датата на връчването на заповедта - 14.01.2011 г., с която е наложено дисциплинарното уволнение и е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Съдът е приел обаче, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", работодателя не е изпълнил изискването на чл. 195, ал.1 КТ- дисциплинарното уволнение е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, без обаче същите да са били конкретизирани по време. Прието е, че в случая, именно липсата на реквизита време на извършване на нарушението, прави заповедта незаконосъобразна и това налага нейното отменяване, тъй като тази липса не може да бъде отстранена в хода на съдебния процес чрез останалите доказателства, респ. с нови такива, поради което е признал уволнението за незаконно и го е отменил, като е възстановил ищеца на предишната работа, като са уважени и исковете по чл.344,ал.1,т.2 и 3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по материалноправния въпрос относно начина, по който работодателят следва да мотивира заповед за дисциплинарно уволнение, за да се счете, че уволнението е законно. Настоящият състав намира, че на този въпрос във въззивното решение е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 28.06.2010г. по гр.д.№94/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 17.06.2010г. по гр.д.№ 465/2009г. ІІІг.о. на ВКС, решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 410/2009г. ІV г.о. на ВКС, решение от 12.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г. ІVг.о. на ВКС и решение от 12.10.2010г. по гр.д.№ 999/2009г. , ІVг.о. на ВКС. В същата се приема, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. При така дадения отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана съобразно изискванията на закона и трайната практика на ВКС. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът като длъжностно лице е разрешил събиране на отсечена дървесина в нарушение на чл.89, ал.7 от Правилник за прилагане на ЗГ, извозени са дърва без да са маркирани в нарушение на чл.80, ал.14, т. 1 и ал.15 ЗГ и е получавал суми за извозена дървесина, които не е отчел по надлежния ред, които действия съставляват нарушения по чл.190, ал.1, т.4, 5 и 7 КТ. Установено е също така, че случая към датата на налагането на дисциплинарното наказание, ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, за което се е ползвал от специалната закрила на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, но работодателят е поискал да се даде предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение и такова е било получено и към датата на връчването на заповедта - 14.01.2011 г., с която е наложено дисциплинарното уволнение и е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, както и че са изискани надлежни обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното му наказание. При така установените данни по делото и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по същество. От събраните по делото доказателства се установява, че работникът е извършил визираните в заповедта за уволнение нарушения по чл.190, ал.1,т.4, 5 и 7 КТ, същата е мотивирана и е издадена при спазване на законовите изисквания, свързани със закрилата на работника. Ето защо настоящия състав намира, че извършеното уволнение е законосъобразно и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 440 лева разноски направени пред настоящата инстанция, тъй като липсва списък за направени други такива съобразно изискванията на чл.80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о Т м е н я в а решение от 21.07.2011г. по гр.д. №237/2011г. ОС Кърджали, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: отхвърля предявените от М. С. Д. срещу Д. г. ст. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на Д. г.ст. М. сумата 440 лева разноски пред настоящата инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: