Р Е Ш Е Н И Е № 156 София,18.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 111 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молбата на В. Г. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 27.11.2000г. по гр.д.№4924/1998г. на СРС,48 състав и на решение от 26.06.2009г. по гр.д.№1282/2002г. на СГС,ІІ-Б състав. Поддържа,че като съпруг на ответника Н. Г. Г. така постановеното решение го обвързва,а не е участвувал в производството по делото,поради което моли решението да бъде отменено. Ответниците по молбата П. В. Б.,М. П. Б. и Н. Г. Г. изразяват становище,че молбата е основателна и нямат възражения срещу нея. Ответникът по молбата Р. Н. Ю. не изразява становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК като с определение №54/16.03.2011г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Разпоредбата на чл.304 ГПК дава правото да иска отмяна на влязло в сила решение и лице,което не е било страна по делото,но спрямо което това решение има сила с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК. В случая производството по гр.д.№4924/1998г. на СРС е образувано по подадена от Р. Н. Ю. искова молба,с която за заявени за разглеждане два обективно съединени иска-иск за признаване за установено на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по отношение на М. П. Б. и П. Х. Б.,че Р. Н. Ю. е собственик на апартамент №78,находящ се в [населено място],кв.”Б.”, [жилищен адрес] и иск с правно основание чл.108 ЗС с искане Н. Г. Г. да бъде осъдена да предаде владението на същия имот. Основанието,на което са заявени двете претенции е различно-по отношение на М. П. Б. и П. Х. Б. се твърди,че са купили имота от несобственик,а именно от лица,които се легитимират с договор,обявен от съда за нищожен,като се отрича вещно правният ефект на сключения на 15.11.1993г. договор за покупко-продажба /н.а.№*,том *,н.д.№*/1993г./. По отношение на Н. Г. Г. се твърди,че владее имота без правно основание, тъй като сключеният на 11.10.1994г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1994г./ договор за продажба между нея,М. П. Б. и П. Х. Б. няма вещно правен ефект по причина,че исковата молба за обявяване нищожността на договора за продажба по н.а.№*,том *, н.д.№*/1993г. е била вписана на 25.01.1994г.,т.е. преди изповядването на сделката. Н. Г. Г. няма качеството задължителен другар по отношение на М. П. Б. и П. Х. Б., доколкото не съществува пречка исковете срещу тях да бъдат разгледани в отделни производства и естеството на спорното правоотношение не налага решението на съда по отношение на тях да бъде еднакво. Поради това не може да се приеме,че молителят има качеството задължителен другар по отношение на М. П. Б. и П. Х. Б. по предявения срещу тях установителен иск-постановеното по този иск решение не го обвързва по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК. Такова качество е налице само в отношенията между В. Г. Г. и Н. Г. Г.,тъй като договорът от 11.10.1994г. /н.а. №*,том *,н.д.№*/1994г./ е сключен по време на техния брак-видно от представеното по делото удостоверение за семейно положение бракът между Н. Г. Д. /Г./ и В. Г. Г. е сключен на 20.03.1988г. и към датата на издаване на удостоверението /13.10.2010г./ не е прекратен. В. Г. Г. не е участвувал в производството по гр.д.№4924/1998г. по описа на СРС и в производството по гр.д.№1282/2002г. по описа на СГС,макар постановените в това производство решения по предявения срещу неговата съпруга ревандикационен иск да го обвързват,поради което по реда на чл.307,ал.3 ГПК постановените решения по този иск следва да бъдат отменени и делото бъде върнато за ново разглеждане от Софийски районен съд като на В. Г. Г. при новото разглеждане следва да бъде дадена възможност да изрази становище по предявения иск и да ангажира доказателства. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решението на Софийски районен съд,48 състав,постановено на 27.11.2000г. по гр.д.№4924/1998г. в частта,с която на основание на чл.108 ЗС Н. Г. Г. е осъдена да предаде на Р. Н. Ю. владението на апартамент №78,находящ се в [населено място],кв.”Б.”,[жилищен адрес] и решението на Софийски градски съд,ІІ-Б състав,постановено на 26.06.2009г. по гр.д.№1282/2002г.,с което решението на първоинстанционния съд е оставено в сила по предявения срещу Н. Г. Г. ревандикационен иск и на Н. Г. Г. е присъдена сумата 13730.45лв.-стойност на извършени в имота подобрения и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Г. по реда на чл.304 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд,48 състав,постановено на 27.11.2000г. по гр.д.№4924/1998г. в частта,с която е признато за установено на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ срещу М. П. Б. и П. Х. Б.,че Р. Н. Ю. е собственик на апартамент №78, находящ се в [населено място],кв.”Б.”,[жилищен адрес]. Председател: Членове: