1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 02 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4172/2016 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Образувано е по молба на З. К. С., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 526 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 5280/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителя иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу П. на Р. Б. за заплащане на сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за изплащане на присъдени в полза на ищеца с влязло в сила съдебно решение обезщетения по ЗОДОВ по изпълнителен лист от 17.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане. Молителят твърди наличие на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - новооткрито доказателство, а именно – решение на ЕСПЧ по негова жалба № 18312/2008 г., публикувано на 12.07.2016 г. на сайта на Министерство на правосъдието. Ответникът П. на Р. Б., [населено място], не е заявил становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят смята, че е налице основание за отмяна на решението, защото след влизане в сила на решение № 526 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 5280/2013 г. на Софийския градски съд Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ето защо поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, а не по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание молителят е поискал правна помощ. Такава не му е предоставена, защото съобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Решение от 12.07.2016 г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по дело „З. С. срещу Б. (№2), по жалба № 18312 /2008 г. е станало окончателно на 12.10.2016 г. С това решение е прието, че с постановената срещу З. К. С. присъда за клевета срещу съдия е налице нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Посочено е, че присъдата за клевета на жалбоподателя от 17.03.2008 г. представлява несъразмерна намеса в правото му на свободно изразяване на мнение и следователно не е необходима в демократично общество. Решението на ЕСПЧ е постановено по отношение на влязлата в сила присъда по н.ч.х.д. № 912 /2007 г. на РС Стара Загора, потвърдена с решение № 28 от 17.03.2008 г. по в.н.ч.х.д. № 46 /2008 г. на Старозагорския окръжен съд. Тази присъда няма никакво отношение с постановеното значително по-късно решение № 526 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 5280/2013 г. на Софийския градски съд, по което е разрешен спор между молителя и П. на Р. Б. относно обезщетение за вреди от противоправно бездействие, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за изплащане на присъдени в полза на ищеца с влязло в сила съдебно решение обезщетения по ЗОДОВ по изпълнителен лист от 17.11.2010 г. В диспозитива и мотивите на решението на ЕСПЧ не е обсъждано нарушение на Конвенцията в гражданско дело между З. К. С. и П. на Р. Б.. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията. Необходимостта от ново разглеждане на делото е предвидена, за да се отстранят последиците от нарушението, т.е. доколкото има установено нарушение. В случая от съдържанието на посоченото решение на ЕСПЧ не се установява съдът да е установил нарушение на Конвенцията по гр.д. № 5280/2013 г. на Софийския градски съд. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.7 ГПК не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение по гражданско дело, по отношение на което ЕСПЧ не е установил с окончателно решение нарушение на Конвенцията. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.7 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. К. С., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 526 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 5280/2013 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.