Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 97   София, 16 март  2009 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                     КАПКА КОСТОВА                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 37/2009 година.     Производството е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 3//01.10.2008год. по в.н.о.х.д. № 1043/2008 год. на Софийски градски съд, с изтъкнати доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Недоволен от въззивния съдебен акт е останал и гражданският ищец „А” ООД, който чрез процесуалния си представител, го атакува и поддържа жалбата в съдебно заседаение, с изтъкнати доводи за нарушение на процесуалния и материален закон. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание оттегля протеста на СГП, на основание чл.352,ал.1 НПК и касационното производство в тази му част е прекратено. Изразява становище за основателност на жалбата на гражданския ищец. Подсъдмият А. К. А. лично и чрез защитника си изтъква доводи за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като взе предвид становището на страните, провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 96/10.03.2008год. по к.д. № 55/08год. на ВКС на РБ, е отменено по реда на възобновяването въззивно решение от 18.06.2007год., постановено по в.н.о.х.д. № 918/2007год. и делото-върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане. С въззивна присъда № 3/01.10.2008год., по в.н.о.х.д. №1043/2008год на СГС, /предмет на настояща касационна проверка/, е отменена присъда от 15.01.2007год., по н.о.х.д. № 1297/05год. на Софийски районен съд и постановена нова, с която подсъдимият А. К. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195,ал.2 НК. Предявеният граждански иск от „А” ООД, за репариране на претърпените от дружеството имуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл.195, ал.2, във вр. с ал.1,т.4, пр.І-во НК и осъден на три години лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с петгодишен изпитателен срокдовлетворена е в пълен размер и гражданско-правната претенция.   Жалбата на гражданския ищец е неоснователна. Изтъкнатите от касатора доводи, свързани с нарушение на процесуалния и материален закон в гражданската част на въззивния съдебен акт, не намират опора в събрания доказателствен материал, обсъден задълбочено, при липса на заявената предубеденост и превратно тълкуване. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на контрол подлежи правната оценка на фактите, във връзка с гражданско-правната претенция на касатора. Софийски градски съд, в атакувания акт е приел, че поведението на подсъдимия А, не е престъпно, защото не са осъществени обективните и субективни признаци на чл.195,ал.2 НК. Поради оттегляне на протеста от представителя на Върховната касационна прокуратура, въззивната присъда в наказателната й част е влязла в законна сила и в съответствие с чл.305 ГПК – задължителна по отношение на гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази разпоредба има предвид престъпно деяние, санкционирано или отречено с влязла в сила присъда. При категоричния извод на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от А. , цялостната ревизия на въззивната присъда е невъзможна / съобразно заявеното искане в жалбата и писменото допълнение към нея/, още повече, че за касатора на съществува правната възможност да атакува съдебния акт и в наказателната му част. Предмет на гражданския иск в наказателния процес са вредите от престъплението, поради което основанието може да бъде само деликтно. Забраната, по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗД за виновното причиняване на вреди, предвижда и задължението за причинителя да обезщети увреденото лице. В основния състав на непозволеното увреждане се съдържа законова презумция, че поведението на прекия причинител е виновно, до доказване на противното. Несъмнено, по делото не е доказано виновно поведение на А. , причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, а тъкмо обратното. В рамките на приетите за установени фактически положения, Софийски градски съд е извел изводи, че претецията на касатора е основана на неуредени облгационни отношения между пострадалото дружество и подсъдимия, като представител на „Х”ЕООД, което не може да обуслови гражданска отговорност в хода на наказателния процес. Без съмнение между двете дружества е сключен договор за покупко-продажба на родово определени вещи-замразена малина, по смисъла на чл.183 ЗЗД, като вещно-транслативният му ефект е проявен с предаването им на купувача /независимо, че са оставени на съхранение в складовете на „Р”АД/ и заплащане на договорената цена. Всички последващи действия-изнасянето на стоката от упълномощени от подсъдимия лица, разпореждането с нея, проведените тристранни срещи и уговорки за прихващане, допълнителни доставки и пр., при липсата на доказателства за престъпно посегателство, са предмет на гражданско правен спор на страни, които се намират в облигационни отношения и не подлежи на оценка в наказателното производство, спор решим по друг процесуален ред. Всичко това предопределя и несъстоятелността на доводите за процесуална незаконосъобразност, свързани с неизпълнение на задължителните указания на ВКС на РБ, дадени в отменителното решение, по отношение установяване размера на предмета на престъплението и съответно на този на гражданската обезвреда. Безпредметно се явява обсъждането им, с оглед приетата невиновност на А. по предявеното му обвинение и липсата на материално-правни предпоставки за реализиране на деликтна отговорност.   По изложените съображения, жалбата на гражданския ищец следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивната присъда - в сила, като правилна и законосъобразна.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/ 01.10.2008год., постановена по в.н.о.х.д. № 1043/08 год. на Софийски градски съд, в гражданско-отхвърлителната й част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: