Р Е Ш Е Н И Е №. 8 Гр.София, 05.06.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 3014/2017 г. за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. П., Г. С. С. и К. А. П., представлявана от своята майка и законен представител Г. С., срещу Решение № 1784/20 юли 2017 г.на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 965/2017 г., с което след отмяна на Решение № 5568/1.07.2016 г. на СГС по гр.д.№ 1027/2015 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 7062/12.09.2016 г. на СГС по същото дело, в осъдителните му части са отхвърлени предявените в субективно съединение искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ съответно за сумите 56 000 лв., 78000 лв. и 92000 лв. ведно със законната лихва върху тях от 8.07.2013 г. С първоинстанционното решение са уважени до посочения размер предявените преки искове на касаторите срещу ЗАД „Алианц България“ за неимуществени вреди от смъртта на А. П., причинена при ПТП на 8 юли 2013 г. В необжалваната отхвърлителна част /за разликите до 200 000 лв./ решението на СГС е влязло в сила. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете с правно основание чл.226 ал.1 т.1 ГПК до размер на 56 000 лв. за К. П., до размер на 78000 лв. за Г. С. и до размер на 92000 лв. за малолетната К. П. ведно със законната лихва от 8 юли 2013 г. до окончателното плащане на застрахователните обезщетения. В срока за отговор на касационната жалба ЗАД „Алианц България“ АД – ответник по касация, изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. С определение № 525/26.07.2018 г. на Върховния касационен съд постановено в производство по чл.288 ГПК, решението на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№ 965/2017 г. е допуснато до касационно обжалване по въпросите относно приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и критериите за определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В проведеното на 22 януари 2019 г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за справедлив размера на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на А. Г. П., причинена при ПТП, установено с влязла в сила присъда, сумата 128 000 лв. за майката К. Д., сумата 144 000 лв. за фактическата съпруга Г. С. и 176 000 лв. за малолетната дъщеря К. Прокопева, вземайки предвид младата възраст на пострадалия, близките му отношения с ищците, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП – 8 юли 2013 г. За да отхвърли изцяло предявените искове, е съобразил извършените в хода на производството плащания с парични преводи на застрахователя в полза на К. Д. П., Г. С. С. и К. А. П. – съответно в размер на 64 000 лв., 72 000 лв. и 88 000 лв. ведно с изтеклите лихви до датата на доброволното плащане – 28.07.2015 г. Отчетено е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на Ѕ, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, и въззивният съд е редуцирал обезщетенията в съответствие с приетия принос. В отклонение от трайно установената практика на ВКС по въпроса за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, според която приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат следва да бъде доказан по несъмнен начин, въззивната инстанция е определила съпричиняване, почиващо на предположения, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия правният спор следва да бъде разрешен по същество. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е надлежно релевирано с отговора на исковата молба, но не е доказано по категоричен начин, че бездействието на пострадалия, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, е допринесло обективно за настъпването на смъртта му. В случаите на неизползване на обезопасителен колан намаляването на обезщетението е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем ако пострадалият е ползвал предпазен колан. При установения механизъм на ПТП – последователни приплъзващи удари поставеният обезопасителен колан би задържал пътника върху седалката, ВЕРОЯТНО БИ задействал въздушната възглавница и би го предпазил от удара в челното стъкло и огледалото за обратно виждане, тъй като тялото няма да полети напред, но евентуалните увреждания на вътрешните органи – далак, черен дроб, бъбреци – от въздействието на инерционните сили върху тях при поставен колан биха могли да доведат до летален изход съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Непоставянето на обезопасителния колан не е допринесло за настъпването на фаталните последици според заключението на комплексната експертиза. Основният фактор за настъпване на ПТП е извън поведението на пострадалия. При отсъствие на категорични доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от съда размер. Въззивният съд не е мотивирал оценъчен извод за всеки от релевираните факти, посочвайки значението им за съдържанието на увреждането, но ги е анализирал в тяхната съвкупност и правилно е определил паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди от ищците, които не са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлителните му части и претендират обезщетение в размер на 56000 лв., дължимо на К. П., 78 000 лв. – на Г. С. и 92 000 лв. – на К. П.. При определяне размера на застрахователното обезщетение за всяка от ищците от общо определените от въззивния съд глобални суми – съответно 128 000 лв., 144 000 лв. и 176 000 лв. следва да се приспаднат изплатените след завеждане на делото /на 28.07.2015 г./ от застрахователя суми 64000 лв. 72000 лв. и 88000 лв. с преводни нареждания, представени пред първоинстанционния съд, установяващи превеждането на посочените суми по банкови сметки на ищците ведно с изтеклите лихви от датата на ПТП – 8 юли 2013 г. до датата на плащането на обезщетенията. Въззивното решение, с което исковете са отхвърлени, следва да бъде отменено, а исковете на К. Д. П., Г. С. С. и К. А. П. – уважени до размер на 56000 лв. 72000 лв. и 88000 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 28.07.2015 г. до окончателното им плащане, тъй като до посочената дата начислените лихви за изплатени доброволно от застрахователното дружество. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 пр.2 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1784/20 юли 2017 г. по в.гр.д.№ 965/2017 г. на Софийския апелативен съд и вместо него П О С Т А Н О В Я В А: ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София да заплати на К. Д. П. от [населено място] сумата 56 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Г. П., причинена от ПТП, настъпило на 8 юли 2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 28 юли 2015 г. до окончателното й плащане, както и 2652 лв. разноски на Г. С. С. сумата 72000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Г. П., причина от ПТП на 8 юли 2013 г. ведно със законната лихва върху нея от 28 юли 2015 г. до окончателното й плащане, както и 3444 лв.разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София да заплати на К. А. П. чрез нейната майка и законен представител Г. С. С., двете от [населено място], сумата 88000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. Г. П., причинена от ПТП на 8 юли 2013 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, заедно със законната лихва върху посочената сума от 28 юли 2015 г. до окончателното й плащане, както и 3948 лв.разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София да заплати по сметка на ВКС сумата 4350 лв., представляваща държавна такса за касационното производство, на основание чл. 78 ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: