Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр. София, 01 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 септември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1145/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. В. К. Р., чрез неговия защитник – адвокат Г. П., против въззивна присъда на Плевенския окръжен съд, постановена по внохд № 206/20012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Искането е да бъде отменен и подсъдимата оправдана. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 109/08.05.2012 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав, е отменил присъда № 49/13.04.2010 г., постановена по нохд № 1081/2009 г., на Никополския районен съд, като вместо нея е признал подсъдимата В. К. Р. от село З., обл. Пл., за виновна в извършено през периода 11.07.2007 г. до 07.01.2008 г., на територията на село З. и Г., престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години. Произнесъл се е за вещественото доказателство и направените разноски. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна, състава на престъплението, за което е бил обвинена и осъдена от въззивният съд. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. В. Р., е осъществила от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Приложен е законът, които е трябвало да бъдат приложени. През инкриминираният период при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – диплома за висше образувание, с-я А-82 № 001426, с рег. н. 18542/21.06.1982 г., на Лесотехнически институт София, издадена на нейно име, като за самото й съставяне не може да й се търси наказателна отговорност. Изводите за виновността й се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на св. П. и Я., подкрепени и допълнени от приложените писмени и веществено доказателства, от многобройните експертни заключения, включително и в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е била обвинена. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи този й извод. Обратно, събраните по делото, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че подсъдимата е автор на инкриминираното деяние. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са били предмет на внимание в мотивите на въззивният съд. Същият задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че са точни изводите относно логичността и обективността на показанията, на посочените свидетели, приложените писмени доказателства, на експертните заключения по съдебно-графологичната, включително и допълнителната, съдебно-архивната – по указания на ВКС, приложеното веществено доказателство. От друга страна, подробно в мотивите е посочено, кои твърдения на подс. Р. не се възприемат за достоверни и защо и от кои събрани доказателства се опровергават. Поради това законосъобразно е било прието, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което и не се нуждаят от преповтаряне. Законосъобразни са и изложените съображения относно характера на инкриминирания документ, осъществяването от обективна и субективна страна на състава, на това престъпление – л. 70 – 74. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Р. е извършила престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда и оправдаването й. С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а присъдата на Плевенския окръжен съд - оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 109/08.05.2012 г., постановена по внохд № 206/2012 г., на Плевенския окръжен съд, 2-ри наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: