4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3/07.01.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2684 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260066/24.03.2021 г. по гр.д. № 35/2021 г., с което Шуменски окръжен съд, отменяйки решение № 260254/08.12.2020 г. по гр.д. № 61/2020 г. на Шуменски районен съд, изменя мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Л. П. И. ЕГН [ЕГН] като: 1) постановява родителските права по отношение на детето да упражнява на майката Б. В. К. ЕГН [ЕГН] и определя местоживеенето му при нея в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 33; 2) определя режим на лични контакти на бащата П. Т. И. с детето, както следва: всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с пренощуване, по три дни през коледните, новогодишните и великденските празници, както и месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, 4) прекратява пресъдената в тежест на майката издръжка за детето, осъжда бащата да заплаща месечна издръжка 230.00 лв. и отхвърля претенцията до пълния предявен размер и 5) бащата е осъден за държавна такса по сметка на ШОС.
Решението се обжалва от П. Т. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси, първият - уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Длъжен ли е съдът по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период за преценката, дали са изменени обстоятелствата по постановените по-рано мерки за упражняване на родителските права, и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия (висшия интерес) на детето? и 2. Може ли единствено полът и възрастта на детето да са определящи при решаването на този въпрос? Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд по чл. 59, ал. 9 СК, а и с т. II от ППлВС № 1/12.11.1974 г. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 59, ал. 9 СК). Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Б. В. К. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в касационното производство.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ответникът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия въпрос. Съображения:
В решенията си Върховният касационен съд еднозначно приема, че в решението си по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в иницираното производство по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител.
В своята практика Върховният касационен съд приема, че ППл ВС № 1/12.11.1974 г. е актуално и при действието на СК от 2009 г. Изяснено е, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети пред вид с предходното решение, така и измененията, които не са взети пред вид, но са от значение за определяне на най-добрия (на висщия интерес) на детето. По своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни да се отнесат към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия и т.нат. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на конкретния случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето.
Съдът е длъжен да обсъди промените обстоятелства по отделно и в съвкупност, за да постигне решението по чл. 59, ал. 9 СК висшата цел – благополучието на детето. Тя произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство. Преценката за най-добрия (за висшия интерес) на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение № 196/29.03.2017 г. по гр.д. № 2660/2016 г. на Районен съд – Шумен за изменение на споразумението между родителите на непълнолетната Л., утвърдено от брачния съд, с което са били решени въпросите по чл. 51, ал. 1 СК. Той обаче не е изяснил във времево отношение кои обстоятелства са релевантни по спора по чл. 59, ал. 9 СК, отнесен и до него с жалбата срещу първоинстанционното решение на майката Б. В. К. срещу бащата П. Т. И.. Като изходна позиция е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според тези установени по делото обстоятелства, които биха подобрили неговото положение, съпоставени с онези, които биха го влошили с решението по чл. 59, ал. 9 СК. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена. Въззивният съд не е разграничил кои обстоятелства поставя в първата група и кои във втората. Не е засегнал и въпроса за ефикасността на взетите по-рано мерки с влязлото в сила решение № 196/29.03.2017 г. по гр.д. № 2660/2016 г. на Районен съд – Шумен, нито ги е съпоставял според висшия интерес на детето, което новото положение би следвало да обезпечи. Следователно първият материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, а начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на установената практика на Върховния касационен съд по чл. 59, ал. 9 СК, а и на т. II от ППлВС № 1/12.11.1974 г. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Другият материалноправен въпрос не е обуславящ. Преценката по чл. 59, ал. 9 СК въззивният съд не е извършвал само според пола и възрастта на непълнолетната Л.. Следователно е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и по втория въпрос.
Настоящият състав намира, че за преценката за правилността на решението е необходимо да изслуша двамата родители и непълнолетното дете Л..
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260066/24.03.2021 г. по гр.д. № 35/2021 г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 12.50 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при личното призоваване на родителите и на непълнолетното дете за изслушването им или за връщане на касационната жалба - в зависимост от представяне на платежния документ в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |