4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 540 С.,08.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 350/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. К. от [населено място] срещу определение № 124 от 24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 146/2011 г. на Добрички окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 17.01.2011 г. по гр. д. № 451/2009 г. на Добрички районен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила решение по посоченото дело поради невнасяне на дължимата държавна такса. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на въззивното определение и моли за неговата отмяна. Твърди, че е внесъл своевременно държавна такса в размер на сумата 25 лв., но по „технически причини” е пропуснал да представи вносния документ по делото. Поддържа, че тъй като невнасянето на пълния размер на определената от съда такса - 29.72 лв., се дължи на заблуда, не е съществувало основание за връщане на молбата за отмяна. Позовава се на неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд да го уведоми лично за размера на дължимата такса, въпреки наличието на упълномощен процесуален представител, на който е съобщено задължението за внасяне на таксата. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател е депозирал втора частна касационна жалба с вх. № 2014/01.04.2011 г., в която е възпроизвел оплакванията в първоначалната жалба за неправилност на атакуваното определение. Допускането на касационно обжалване е обосновано с доводи за съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд при определяне на дължимата такса и съобщаване на указанията за внасянето й. Ответникът [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да потвърди разпореждането на Добрички районен съд, с което е върната подадената от Г. Г. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 451/2009 г., съставът на Добрички окръжен съд е приел, че подателят на молбата не е изпълнил указанията на първостепенния съд за внасяне на държавна такса за производството по отмяна в указания от първостепенния съд размер - 29.72 лв. Въззивният съд е констатирал, че съобщението за размера на таксата и срока за внасянето й по сметка на ВКС е връчено надлежно на частния жалбоподател чрез посочения от него процесуален представител адв. Х. Х., но в рамките на предоставения срок е внесена такса от 25 лв., вместо дължимите 29.72 лв. Неизпълнението на указанията относно таксата е приравнено на основание за връщане на молбата за отмяна, с оглед на което е потвърдено постановеното в този смисъл определение на Добрички районен съд. Въззивното определение е сред актовете по чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на които е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател е изпълнил формално изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но изложението не съдържа нито ясно формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, нито обосновка на визираните в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК основания за достъп до касация. Независимо от това следва да се допусне касационно обжалване на определението предвид служебно констатираната от настоящия състав, в съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, негова процесуална недопустимост. Недопустимостта произтича от липсата на функционална компетентност на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по съществото на подадената частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.306, ал.1 от ГПК, която урежда обжалването на разглежданата категория разпореждания, препраща изрично към предвидения в чл.286 от ГПК процесуален ред за обжалване на разпореждането за връщане на касационна жалба. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба е Върховният касационен съд, а с оглед препращането в чл.306, ал.1 от ГПК този съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол и върху правилността на разпореждането за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. Произнасяйки се по подадената пред него частна жалба срещу разпореждането по чл.306, ал.2 от ГПК, Добрички окръжен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба - разгледана по същество от настоящия състав на ВКС. Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 27.12.2010 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Г. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 11 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 451/2009 г. с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 29.72 лв. в едноседмичен срок от уведомяването. Разпореждането е връчено на 06.01.2011 г. на адв. Х. Х. в качеството му на пълномощник на Г. К. на посочения в молбата за отмяна служебен адрес в [населено място]. Към гр. д. № 451/2009 г. е приложено пълномощно, с което Г. К. е упълномощил адв. Х. да го представлява до окончателното приключване на делото и в производство за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК. Поради непредставяне на доказателства за внасяне на таксата съдът е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане от 17.01.2011 г., с което е върнал молбата за отмяна на основание чл.306, ал.2 от ГПК във вр. с чл.286 от ГПК. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразен е изводът на Добрички районен съд за наличие на предвиденото в чл.306, ал.2 от ГПК основание за връщане на молбата поради неотстраняване в срок на нередовностите й, свързани с държавната такса. При администриране на молбата за отмяна съдът изрично е указал на подателя, че в едноседмичен срок следва не само да внесе таксата, а и да представи по делото доказателства за изпълнение на това си задължение. До момента на постановяване на атакуваното разпореждане доказателства за внасяне на таксата не са представяни, поради което депозираното едва с частната жалба преводно нареждане от 10.01.2011 г. не може да санира пороците на нередовната молба. Преводното нареждане не доказва отстраняване на нередовността на молбата и поради факта, че внесената такса е в размер на 25 лв. и не съответства на указания от съда размер от 29.72 лв. Доводите в частната жалба за технически причини, препятствали представянето на преводното нареждане пред съда, и за заблуда относно действителния размер на дължимата такса са правно несъстоятелни, включително като се има предвид, че молбата е подадена от пълномощник - адвокат, който е бил наясно с последиците от несвоевременното изпълнение на дадените по реда на чл.306, ал.1 от ГПК указания. Неоснователен е и доводът за ненадлежно съобщаване на разпореждането за таксата. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на страната, чрез когото е подадена молбата за отмяна. Връчването е извършено на служебния адрес на представителя, посочен изрично в молбата като адрес за призоваване по делото. По този начин е изпълнено изискването на чл.39, ал.1 от ГПК за редовно уведомяване и за съда не е съществувало задължение да уведомява и лично подателя на молбата на адрес, различен от посочения адрес за призоваване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 124 от 24.02.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 146/2011 г. на Добрички окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2011 г., постановено по гр. д. № 451/2009 г. на Добрички районен съд, с което на основание чл.306, ал.2 от ГПК е върната подадената от Г. Г. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение по същото дело. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :