Ключови фрази
местна подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№591

София,06.08.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

ч.т.дело № 652/2009 година

Производство по чл. 278, във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Р. П. от с. К., обл. Силистра, чрез процесуалния му представител адв. С от АК гр. С., срещу определение № 238 от 16.07.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 107/2009 г. Със същото е потвърдено определение № 1 514/02.06.2009 г. на Районен съд гр. С., с което се прекратява производството по гр. д. № 606/2009 г. и делото се изпраща по подсъдност на Районен съд гр. В..

В частната касационна жалба са развити доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК частният жалбоподател е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по процесуалноправен въпрос от значение за делото, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателя е представил определение № 56/12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г. на І-во ТО на ВКС и определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/2009 г. на ІІ ТО на ВКС.

Ответникът по частната жалба „Е” АД гр. В. е депозирал становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователността на подадената жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Производството по гр. д. № 606/2009 г. на Силистренски районен съд е образувано по предявен от Д. Р. П. от с. К. срещу „Е” АД гр. В. иск да бъде признато за установено по реда на чл.124 ГПК, че не дължи на ответника сумата от 1 166,79 лв. по фактура № 0* от 18.12.2008 г., издадена му от ответника за консумирана ел.енергия за периода 13.08.2008 до 10.11.2008 г. С отговора на исковата молба ответникът на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК е направил отвод за неподсъдност на делото, което с определение № 1 514/02.06.2009 г. е било уважено и делото изпратено по компетентност на Варненския районен съд по седалището на ответника.

С обжалваното определение този съдебен акт е потвърден от въззивния съд по съображения, че в случая следва да бъде приложено общото правило за подсъдност и предявеният иск следва да бъде разгледан от съда, в чийто район е седалището на ответника.

Макар и да не е формулирал изрично, процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените към изложението определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК е този относно местната подсъдност по искове, предявени срещу юридически лица - дружества монополисти в страната.

По отношение на сочения процесуалноправен въпрос е налице основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият е обусловил изводите на въззивния съд относно компетентния да се произнесе по спора съд.

Касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне, тъй като повдигнатият процесуален въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Частната касационна жалба е основателна.

Вярно е, че съгласно чл. 108, ал. 1 ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, а по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството – ответник, същото е със седалище и адрес на управление в гр. В. и няма вписани клонове.

В случая обаче приложима е разпоредбата на чл. 113 ГПК, с която е регламентирана възможността исковете на потребителите да се предявяват и по постоянния им адрес. Предявеният от частния жалбоподател иск е основан на сключения договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, съгласно §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, следователно същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Определящо за подсъдността на така предявения установителен иск е именно посоченото качество на ищеца на “потребител”, поради което в разглеждания случай разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК не намира приложение. В този смисъл са и определения № 214/15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение№ 257 от 06.04.2010 г. на ВКС,ІІ ТО по ч. т. д. № 194/2010 г., които са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 1-3 ГПК и затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата.

С оглед на изложеното неправилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е уважено възражението на ответника по чл. 105 ГПК, което налага същото да се отмени, а делото да се изпрати по компетентност на първоначално сезирания Силистренски районен съд.

Водим от горното Върховнияг касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 238 от 16.07.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 107/2009 г.

ОТМЕНЯ определение № 238 от 16.07.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 107/2009 г., както и потвърденото с него определение № 1 514/02.06.2009 г. на Районен съд гр. С. по гр. д. № 606/2009 г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: