Р Е Ш Е Н И Е № 297 Гр.София, 16 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1661/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.497/10 г.по описа на РС-Силистра /СрРС/ Ш. Б. С., с претенция за възобновяване на посоченото наказателно производство. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурорът от ВКП също намира основания, налагащи възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на първостепенния съд е постановена на 03.11.10 г.и като неатакувана пред горестоящ съд, е влязла в сила петнадесет дни по-късно. Искането за възобновяване е с вх.№3927/ 04.05.11 г. Съгласно нормата на чл.423,ал.1 НПК законовият срок, в който задочно осъденият може да отправи искане за възобновяване, е шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. Видно от приложеното на л.47 от съд.д. постановление на прокурор от ВКП от 14.04.11 г. , С. е установен и задържан на територията на ФРГ на 01.04.11 г. Според посочените дати е спазен цитираният шестмесечен срок и искането за възобновяване е допустимо, при възприемане,че осъденият е разбрал за осъдителния срещу него акт в деня на задържането му. По съществото на процедурата се констатира следното: С. е екстрадиран от ФРГ на основание европейска заповед за арест, издадена от РП-Силистра, с оглед изтърпяване на наложеното му с присъда № 798/03.11.10 г.,постановена по Н.Д.497/10 г.на РС-Силистра, наказание лишаване от свобода за срок от три години. Видно от изисканата и приложена по настоящото производство заповед за арест, българската държава като молеща такава е изпълнила разпоредбата на чл.41 ЗЕЕЗА и е дала гаранция, че на осъденото лице ще бъде дадена възможност да упражни правото си на повторно разглеждане на делото по силата на процедурата по чл.423 НПК в случаите, когато е призовано лично за съдебното заседание,но не се е явило и е осъдено задочно, както и когато не е призовано лично или уведомено по друг начин за датата и мястото на съдебното заседание, довело до постановяване на задочната присъда. Видно от казаното по-горе по отношение на екстрадирането, както и от съдържанието на искането в неговата първа част, С. се възползува от правото си да иска възобновяване на наказателното производство в шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда и се позовава именно на задочното разглеждане на производството пред съд, което отговаря на процесуалната действителност. При това положение са налице предпоставките на чл.423,ал.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по Н.О.Х.Д.497/10 г.по описа на РС-Силистра, като не е и нужно да се изследва фактът дали лицето е знаело за образуваното съдебно производство срещу него. Що се касае до мярката за неотклонение с дължимо произнасяне от страна на ВКС, съгласно нормата на чл.423,ал.4 НПК, се установява следното: Спрямо С. е повдигнато обвинение за извършена от него рецидивна кражба при опит,с дата на деянието 03.03.10 г. На 08.04.10 г. с постановление за привличане в качеството на обвиняем, на осъдения е повдигнато обвинение лично и му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 13.04.10 г.отново лично са предявени материалите от досъдебното производство. На 03.05.10 г.е изготвено обвинително заключение, впоследствие обвинителен акт, като съдебното производство е образувано на 15.06.10 г. с мярка за неотклонение „Подписка”. За първото съдебно заседание на 15.09.10 г.С. е бил нередовно призован, като е имало данни,че се намира извън пределите на страната. Изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение, при кратките посочени срокове,в които се е развивало производството, очевидно не е реализирала своето предназначение, след като осъденият се е отклонил от нейното изпълнение. По този начин до голяма степен сам е станал причина съдебното производство срещу му да бъде разглеждано задочно. СрРС от своя страна не е предприел действия по изменение на мярката за неотклонение в най-тежката такава, предвид дадените му правомощия по чл.66,ал.1 НПК. Това не е сторено както в хода на протичане на съдебното производство, така и след постановяване на осъдителната присъда, в процедура по чл.309 НПК. Заради поведението на С., съотнесено към постигане на целите на мярката за неотклонение, според настоящия състав на ВКС се извлича наличен риск от укриване на осъдения, поради което след възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата на РС-Силистра и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, следва да се измени взетата и изпълнявана спрямо осъдения мярка за неотклонение „Подписка” в „Задържане под стража”. По изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.423, ал.5 и 4 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.497/10 г.по описа на РС-Силистра. ОТМЕНЯВА присъда № 798/03.11.10 г.,постановена по Н.О.Х.Д.497/10 г. по описа на РС-Силистра. ВРЪЩА делото на друг състав на РС-Силистра за ново разглеждане от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. ИЗМЕНЯВА взетата и изпълнявана по отношение на Ш. Б. С. мярка за неотклонение “Подписка” в “Задържане под стража”. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/