Ключови фрази
Частна касационна жалба * редовност на исковата молба


3



3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№344

гр. София, 23.06.2017 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юни , през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1004 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на И. Г. И. срещу определение № 855 от 13.03.2017 г. по ч.т.д. №653/2017 на САС-ГК,ІІ с-в, с което е потвърдено разпореждането на СГС по т.д. № 1814/2016 г., с което е била върната исковата молба на И. Г. И. срещу [фирма] по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лева и за неимуществени за 5000 лева, претърпени от ищеца като автор на разказа „Завръщане“, който е бил публикуван от страна на ответника без съгласието на ищеца и с изменение в текста в учебно помагало за кандидатстване след 7 клас „П.: подробен, сбит, трансформиращ“ във всичките му тиражи от 2007 до 2014 г.. Претендира отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане и връщане на делото за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане на иска.
Ответникът в писмен отговор счита, че липсват основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, доколкото се касае за гражданскоправен спор и цената на иска е общо в размер над 5 000 лева.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставят правни въпроси, които обобщено се свеждат до редовността на ИМ, с оглед изискването за нейното съдържание , съгласно чл.127 ал.1 т.4 ГПК при излагане на фактите, от които произтича спорното право.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на И. Г. И. срещу [фирма] по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 8000 лева и неимуществени за общо 5000 лева, претърпени от ищеца като автор на разказа „Завръщане“, който е бил публикуван от страна на ответника с изменение в текста в учебно помагало за кандидатстване след 7 клас „П.: подробен, сбит, трансформиращ“ във всичките му тиражи издадени от от 2007 до 2014 г., съдът е приел, че с молбата си от 07.11.2016 г., подадена до първоинстанционния съд в изпълнение на указанията на последния, дадени по реда на чл.129 ал.1 ГПК, не са отстранени първоначалните недостатъци на ИМ, тъй като не ставало ясно, какви и колко искове са предявени, поради което и обжалваното разпореждане е потвърдено като незаконосъобразно.
По правния въпрос, наведен от частния касатор във връзка с преценката на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. споделя становището, изразено в задължителната практика на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК цитирана от самия частен жалбоподател: Определение № 201 от 27.05.2014 г. по ч.гр.д. №3063/14 на Второ г.о. , в което по отговора на правния въпрос е изразено становището, че за да е налице редовно сезиране на съда с ИМ е достатъчно надлежното посочване на фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника. Тези факти по конкретния спор са били очертани още в първоначалната ИМ , но доколкото ищецът е въвел като основания за претенциите си и текстове от ЗАПСП, които не съответстват на изложените факти , първоинстанционният съд му е дал указания за уточняване на исковата претенция. Това е било надлежно сторено от ищеца с молбата му до съда от 07.11.2016 г., в която се уточнява, че претенцията му срещу ответника е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 8000 лева, претърпени от ищеца като автор на разказа „Завръщане“, публикуван от страна на ответника без съгласието на автора и с изменение в текста в учебно помагало за кандидатстване след 7 клас „П.: подробен, сбит, трансформиращ“ във всичките му тиражи издадени от 2007 до 2014 г., в следствие на което, авторът е пропуснал ползи в размера на дължимото му се авторско възнаграждение и е претърпял неимуществени вреди: „притеснения,нерви и влошено здраве“, които се претендират общо в размер на 5000 лева, като е довнесъл и съответната държавна такса. В действителност, молбата за отстраняване недостатъците в ИМ по своето съдържание не е съвсем коректна, но не и до степен да бъде препятствие за разкриване волята на страната, да сезира съда с точно определен спор за защита на авторско право на ищеца. Липсата на коректно изразена воля в молбата от 07.11.2016 г. е довело и до заблуждението на първоинстанционния съд, че ищецът прави отказ от частичния иск, вместо правилния извод, че не поддържа претенциите в първоначалните им размери, а увеличава последните, което е допустимо съгласно чл.214 ал.1,предл. последно ГПК .
От изложеното следва, че налице е основанието по чл.280 ал.1,т.`1 ГПК за допускане до касация, а по същество частната касационна жалба е основателна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение, счита същото за незаконосъобразно, поради което и


О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване.
ОТМЕНЯ определение № 855 от 13.03.2017 г. по ч.т.д. №653/2017 на САС-ГК,ІІ с-в, както и потвърденото с него разпореждане на СГС по т.д. № 1814/2016 г..
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд , VІ-15 с-в за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.