Ключови фрази
право на ползване * пропуснати ползи * съсобственост * договор за наем * обезщетение за ползване * покана

РЕШЕНИЕ
№ 411

София, 28 декември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1143 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 27.05.2011 г. по гр.д. № 307/2011, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени до размера на общо 3.211,75 лева искове по чл. 30, ал. 3 ЗС със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на отправената покана и разграничението между иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и иска за част от реализираните ползи по чл. 30, ал. 3 ЗС.
По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира (вж. решение № 94/16.04.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1562/2012 и решение № 212/10.09.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 228/2011), че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Отправянето на покана за предоставяне но ползването или заплащане на пропуснати ползи има за последица отговорността на поканения за вреди в резултат на възпрепятстването или ограничаването на отправилия поканата съсобственик да ползва съобразно правата му. Отправянето на покана с нищо не ограничава възможностите на неползващия съсобственик, той винаги има право да участва както в реализираните преди, така и в реализираните след поканата ползи. Поканата му дава правото занапред да претендира реално пропусната от него полза независимо от това дали ползващият съсобственик не е реализирал никаква, или е реализирал само някаква дребна полза. Посоченото в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС изискване общата вещ да се използва „лично” само от друг съсобственик не означава, че той трябва след поканата непрекъснато да упражнява лично фактическа власт върху вещта. Общата вещ се използва „лично” само от един от съсобствениците във всички случаи, в които той не осигурява достъп на друг съсобственик (вж. ТР № 7/2012, ВКС, ОСГК).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през исковия период имотът е отдаван под наем, като ищците не са получавали никаква част от него, въпреки нотариалните покани от 01.10.1999 и 01.10.2007 г., поради което ответниците дължат само съответната част от получените през този период суми.
В нарушение да закона въззивният съд е приел, че ответниците дължат само съответната част от получения наем за имота през процесния период, въпреки че не са предоставили достъп на ищците след получаването на отправената от тях покана. В хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС те дължат да споделят фактически реализираната от тях полза. След получаването на покана, при непредоставяне на достъп е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС и ответниците дължат обезщетение за ползата, която ищците са пропуснали да реализират. Пропуснатата полза може да е значително по-голяма от тази която ищците фактически са реализирали поради неефективното управление на общия имот. При тази квалификация на предявения иск не е в тежест на ищците да доказват сключени ли са наемни договори и какъв наем е уговорен и получаван. В тяхна тежест е да докажат дела си от съсобствеността и размерът на наема, който е било възможно да бъде получен според пазарните условия през процесния период – това е тяхната пропусната полза.
Видно от изложеното въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищците са собственици на процесния имот, както следва: П. и Т. З. – на ј от имота – през целия исков период от 09.07.2003 до 09.08.2008 г.; В. Г. на ј от имота – от началото на исковия период 09.07.2003 до 05.05.2008 г., когато нейната част е прехвърлена на П. и Т. З.. Ответниците, съответно праводателите им са поканени да плащат обезщетение за пропуснати ползи за тази част от имота с покани от 1999 и 2007 г. (кой е отдавал имота под наем е без значение, значение има кой е препятствал ползването). Според местонахождението на имота в непосредствена близост до общинския и частния пазари, върху него е възможно физически да бъдат разположени 6 броя маси за извършване на търговия, месечният наем за всяка от които с оглед на съществуващите пазарни условия по това време възлиза на 120 лева. По делото няма доказателства за такова интензивно търсене на търговска площ, поради което съдът приема, че реална е била възможността за разполагане и отдаване под наем на 4 броя маси, с оглед на което реалната пропусната полза следва да бъде определена при условията на чл. 162 ГПК на 240 лева месечно.
Видно от изложеното ищцата В. Г. е пропуснала да реализира ползи в размер на 4.080,00 лева с 285,00 лева законни лихви до предявяване на иска, а ищците П. и Т. З. – 10.320,00 лева със 725,00 лева за конни лихви до предявяване на иска. С въззивното решение, в необжалваната част, са им присъдени съответните части от фактически получения наем, поради което следва да им бъде присъдена разликата до пълния размер на пропусната полза.
На ищците следва да бъдат присъдени и съответната част от сторените разноски по делото по компенсация в размер на 1.117,40 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд от 27.05.2011 г. по гр.д. № 307/2011 в отхвърлителната част до размера на 14.420,00 лева, както и в частта за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 27.05.2011 г. по гр.д. № 307/2011 в отхвърлителната част над размера на 14.420,00 лева до пълния размер на предявените искове 25.000,00 лева.
ОСЪЖДА Е. М. Б., К. М. Б. и И. М. К. да заплатят общо на П. Н. З. и Т. Г. З. сумата 8.128,25 лева на основание чл. 31, ал. 2 ЗС със законната лихва от 09.07.2008 г. и сумата 478,97 лева законна лихва до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД; отделно на В. Н. Г. – сумата 3.060,00 лева на основание чл. 31, ал. 2 ЗС със законната лихва от 09.07.2008 г. и сумата 170,46 лева законна лихва до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД; както и на тримата – сумата 1.117,40 лева. разноски по компенсация.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.