ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 693   София, 16.11.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 731/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “О” АД - гр. С. срещу Определение № 281 от 25.V.2009 г. по ч.гр.д. № 306/ 2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 748 от 21.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 237/ 2009 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист: за 7 512.60 лв. - главница, за 578.24 лв. - договорна лихва за периода от 10. ХІ.2008 г. до 14.ІV.2009 г. и 3.31 лв. - наказателна лихва за периода 10. ХІ.2008 г. - 14.ІV.2009 г. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като представеното извлечение от сметка съдържа информация: за длъжника, за договора за кредит, за дължимите суми, посочени поотделно - главница, лихви и съответен период, следва да се приеме, че същото, ведно с договора за кредит, съставляват документ по чл. 417 ГПК, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, в който смисъл е практиката на ВКС - Определение № 118/24.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №25/2009 г. и Определение № 264/7.V.2009 г. по ч.гр.д. № 210/2009 г. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като законът изисква ”извлечение”, което да е в синтезиран и разбираем вид, а подробно изследване на възникване на задължението и определяне на лихвата за претендирания период, посочен в него, може да се направи в следващ исков процес, ако постъпи възражение от длъжника. Иска определението да се отмени. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят излага, че въпросът за издаване в полза на банка на заповед за незабавно изпълнение въз основа на писмен договор и извлечение от сметка, е решен в противоречие с практиката на ВКС, като отново сочи цитираните определения на ВКС. Поддържа, че така се създава противоречива практика на съдилищата, за което представя невлезли в сила разпореждания на различни районни съдилища. Ответникът по частната жалба М. П. М. - от гр. Т. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата в дадения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените суми в представеното извлечение от сметка, съдът е приел, че заявителят, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за издаване на заповед за незабавно изпълнение - чл. 60 ал. 2 ЗКИ - не е представил извлечение от сметката на длъжника по смисъла на чл. 417 т. 2 ГПК - същото да е издадено от компетентни лица и да съдържа данни от счетоводните регистри, а не произволно отразени суми. Посочил е, че договорът за кредит и извлечението от сметка не удостоверяват към 14.ІV.2009 г. подлежащо на изпълнение вземане, тъй като с тях не е удостоверено движението по сметката на длъжника и настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита и начина на определяне на наказателната лихва. От изложения от жалбоподателя правен въпрос за снабдяване на банките със заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, могат да се изведат решените от съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са релевантни за делото - какво е съдържанието и от кого следва да бъде издаден документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките, посочени в чл. 417 т. 2 ГПК, за да се издаде въз основа на тях заповед за незабавно изпълнение. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, съдържаща се в Определение № 118/24.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009 г. и Определение № 264/ 7.V.2009 г. по ч.т.д. № 210/ 2009 г. на ВКС, която е в смисъл, че представените от Банката договор за кредит и извлечение от счетоводната книга на Банката на основание чл. 417 т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, са редовни от външна страна документи, въз основа на които маже да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Налице е основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Частната жалба е основателна. Към заявлението са приложени Договор за кредит от 19. ХІІ.2007 г. и Извлечение от счетоводната книга на Банката на основание чл. 417 т. 2 ГПК, които съдържат данни за кредитополучателя, за поетото задължение, за размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за договорните и наказателни лихви, за предсрочната изискуемост и за остатъка от задължението към 14.ІV.2009 г. Налице са документи по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, във връзка с чл. 417 т. 2 ГПК, изходящи от Банката, изготвени от оторизирани нейни длъжностни лица, въз основа на които документи следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложените релевантни за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК и изпълнителен лист, тъй като липсва документ, посочен в чл. 417 т. 2 ГПК, удостоверяващ вземането и не е уважил частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което искането да се уважи. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски 722.20 лв. (262.82 лв. държавна такса за трите съдебни инстанции и 459.38 лв. адвокатско възнаграждение). Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 281 от 25.V.2009 г. по ч.гр.д. № 306/ 2009 г. на Ловешки окръжен съд и Разпореждане № 748 от 21.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. №237/ 2009 г. на Тетевенски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 ГПК и изпълнителен лист за плащане от М. П. М. - от гр. Т. на “О” АД - гр. С. на сумата 7512.60 лв. - парично задължение по Договор за потребителски кредит от 19. ХІІ.2007 г., със законната лихва, считано от датата на заявлението 15.ІV.2009 г. до окончателното изплащане, сумата 578.24 лв. - договорна лихва за периода от 10. ХІ.2008 г. до 14.ІV.2009 г. и 3.31 лв. - наказателна лихва за периода 10. ХІ.2008 г. - 14.ІV.2009 г., както и разноски по делото 722.20 лв. ВРЪЩА делото на Тетевенски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: