Ключови фрази

7


Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. София, 08.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 2844/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, чрез П. Р. – главен юрисконсулт, против решение № 623 от 15.03.2018 г. по гр. д. № 4556/2017 г. на Апелативен съд – София.
Ответникът - „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, чрез своя пълномощник адв. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Третите лица – помагачи А. Х. К. и М. Б. Б. - П. не са изразили становище по жалбата.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 2451 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 14812/2015 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, І-18 състав в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „Обединена българска банка“ („ОББ“) АД с ЕИК 000694957, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 5 срещу Министерство на правосъдието на РБ с адрес гр. София, ул. Славянска № 1 иск по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата от 48 851. 28 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от държавен съдебен изпълнител (ДСИ) към Съдебно - изпълнителната служба (СИС) при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й, както и в ЧАСТТА, в която „ОББ“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на Министерство на правосъдието сумата от 450 лв., е уважена частично исковата претенция и е осъдено ответното министерство да заплати на банката, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 48 851. 28 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от ДСИ към СИС при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й, както и да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 926. 60 лв. – разноски пред СГС и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 273 ГПК, сумата от 977. 03 лв. – разноски пред въззивната инстанция. В обхвата на касационното обжалване попада и въззивното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието против А. Х. К., като ДСИ, при условията на евентуалност, обратен иск за заплащане на сумата от 25 010 лв. – заявен като частичен иск от сума в общ размер на 60 276. 09 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по изп. дело № 24/2011 г. по описа на СИС при Районен съд – Мадан, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск – 17.11.2015 г. до изплащането й.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял имуществени вреди от противоправното деяние (осъществено чрез бездействие) на ДСИ по изп. д. № 24/2011 г. по описа на СИС към РС – Мадан. Според решаващия състав деянието се е изразявало в невключване в извършеното разпределение от 06.11.2013 г. на сумата, постъпила от публична продан на недвижим имот, на обезпеченото с ипотека вземане на ищеца – търговска банка срещу В. И. по договор за банков кредит за ремонт и строителство № 91/15.01.2007 г., както и в незапазване по сметка на ДСИ на приспадащата се на ищеца – обезпечен кредитор, сума. Установено е, че производството по цитираното изп. дело е за удовлетворяване на вземане на „ОББ“ АД, което не е гарантирано с реално обезпечение и по което взискателят е поискал налагане на възбрана, и насочил принудително изпълнение върху имот (собственост на поръчителите и солидарни длъжници В. И. и Б. И.), който е ипотекиран в полза на същата банка за вземането срещу първия по договора за банков кредит № 91/2007 г. Изложени са съображения, че в качеството й на ипотекарен кредитор банката е следвало да бъде присъединена по право – чл. 459, ал. 2 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Формиран е извод, че в случая ДСИ е бездействал, което деяние е определено като противоправно, защото не е съобразил служебно обстоятелството, че банката – ищец е ипотекарен кредитор за вземане, което не е тъждествено с изпълняемото право по изп. д. № 24/2011 г. на СИС при РС – Мадан и за което в нейна полза е учредена договорна ипотека върху имота, предмет на изпълнението по това производство, както и не е запазил припадащата се на ипотекарния кредитор сума (като му я предаде, след като представи изпълнителен лист). Въззивният съд е намерил за ирелевантен по делото фактът, че с влязло в сила решение по чл. 463 ГПК незаконосъобразното разпределение на получената при проданта сума, е потвърдено. Установил е наличието на причинна връзка между противоправното деяние – бездействие на ДСИ и причинената имуществена вреда (претърпяна загуба) за ищцовата банка – кредитор, която е изгубила качеството си на привилегирован кредитор за вземането си срещу В. И. по договора за кредит № 91/2007 г. и така е получила сумата от 48 851. 28 лв. в по – малко от сумата, която е следвало да получи от цената на продадения на публична продан и ипотекиран в нейна полза имот. За неоснователно е прието възражението на ответното министерство, че при висящо изпълнително производство срещу физическите лица - ипотекарни длъжници, е възможно да бъде удовлетворено вземането на банката, поради което с присъждане на обезщетение за причинени на взискателя имуществени вреди би се достигнало до неоснователно му обогатяване – с получаване на една и съща сума на две различни основания. Според въззивната инстанция аргумент в обратната насока е фактът на установената по делото липса на секвестируеми имуществени права на длъжника, позволяващи удовлетворяване на вземането на взискателя в значителен размер, а така също и възприетата от решаващия състав принципна възможност платеното процесно обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията по изпълнителното производство. Мотивирани са и съображения за отсъствие на елементи от фактическия състав на предявеният, като евентуален, от Министерството на правосъдието против ДСИ А. Х. К. обратен иск. Според съда отношенията между министерството и ДСИ са трудови (арг. чл.278 ЗСВ) и се регламентират по правилата на чл. 203 - 206 КТ, като в случая няма основание за ангажиране на пълната имуществена отговорност на причинилия вредата ДСИ (чл. 203, ал. 2 КТ). Изводът се основава на липсата на твърдения и данни вредата да е причинена от противоправното поведение на ДСИ, изразяващо се в умишлено неизпълнение на трудовите задължения, респ. да е в резултат на извършено престъпление или да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Въззивният съд е приел, че само в очертаните случаи се прилага гражданският закон, а ограничената имуществена отговорност по чл. 206 КТ се реализира по специален извънсъдебен ред - чл. 210 КТ.
С определение № 124 от 20.02.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, по следните въпроси:
1. „Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?“;
2. „При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?“;
3. „При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?“
По така повдигнатите правни въпроси, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното:
1. Неосъществената парична престация е вредата, която взискателят търпи в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение, стига да е надлежно конституиран. При извършено разпределение на суми, постъпили по изпълнително дело от осребрено имущество на длъжника, вредата е сумата, която взискателят е пропуснал да получи при разпределението, ако беше то съобразено с правата и привилегиите на кредиторите, надлежно участващи в него. Обезщетението по чл. 49 ЗЗД следва да бъде отчетено при удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист.
2. Плащането на обезщетението по чл. 49 ЗЗД има погасителен ефект спрямо паричното задължение и постига удовлетворяване на вземането, предмет на изпълнение в поредността, очертана от специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – разноски, лихви и главница.
3. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението (с удовлетворяване на вземането) и събиране на разноските по изпълнението – чл. 433, ал. 2 ГПК. При висящ изпълнителен процес, възможността това да се случи за в бъдеще, е открита. Вземането може да бъде събрано при наличие на ликвидно имущество на длъжника, дори и то да бъде открито (или премине в правната му сфера) след плащане на обезщетението по чл. 49 ЗЗД. В този случай - съобразно даденият в предходния пункт отговор - изпълнението ще следва да продължи за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, като отчита факта на платеното обезщетение от възложителя на работата и неговия размер. Така ще се избегне неоснователното обогатяване на взискателя (увредения) да получи два пъти една и съща сума.
Предвид дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване въззивното решение в обжалваната му част се явява неправилно.
Ищец-търговска банка е взискател по две изпълнителни производства срещу В. С. И.. В единият случай - по изп. дело № 24/2011 г. по описа на СИС при Районен съд – Мадан той и съпругата му Б. С. И. отговорят солидарно (като поръчители) за задължението по договор за инвестиционен кредит (овърдрафт), сключен със „Сфера“ ООД. В другият случай – по изп. дело № 108/2011 г. по описа на СИС при РС – Смолян банката е ипотекарен кредитор на В. И., който е обезпечил дълга си по договор за банков кредит за ремонт и строителство с учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот (поземлен имот в [населено място] – застроен и незастроен, съставляващ бензиностанция, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда и навес). По първото дело, по искане на взискателя е вписана възбрана върху същия недвижим имот, собственост на длъжниците И. и е пристъпено към изпълнение. Имотът е продаден на публична продан и така постъпилата по изпълнението осребрена сума е разпределена от ДСИ при РС -Мадан с протокол от 06.11.2013 г., който е предявен на участниците на 09.12.2013 г., вкл. и на ищеца - „Обединена българска банка“ („ОББ“) АД, която е хирографарен кредитор по това производство. Срещу разпределението е постъпила жалба от взискателя „ОББ“ АД по реда на чл. 463 ГПК и то е потвърдено с влязло в сила решение по гр. д. № 281/2014 г. на Апелативен съд – П.. Съобразно с така потвърденото разпределение остатъкът от осребрената сума е постановено да бъде възстановена на длъжниците по изпълнението.
Установено е по делото, че ДСИ не е включил обезпеченото с ипотека вземане на взискателя „ОББ“ АД в така извършеното разпределение и не е запазил по сметка припадащата се част от сумата, получена от извършената публична продан на ипотекирания в полза на банката имот. На този взискател са изплатени от осребрената сума при проданта 180 322. 87 лв., а е следвало да получи като присъединен по право кредитор (чл. 459, ал. 2 ГПК) сумата 229 174. 15 лв. или с 48 851. 28 лв. в по - малко.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел за ирелевантен към отговорността на ответното министерство по чл. 49 ЗЗД факта, че процесното разпределение е обжалвано по реда на чл. 463 ГПК и е било потвърдено от съда. Така съдебният изпълнител е обвързан от задължителния за него акт, с който при осъществен инстанционен съдебен контрол е потвърдено атакуваното разпределение.
Имуществената отговорност на съдебния изпълнител е заместител на защитата чрез обжалване, поради процесуална незаконосъобразност. При вземане за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител въпросът за характера на тези действия е преюдициален за исковия процес по претенцията на увредения срещу частния съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, респ. срещу държавния съдебен изпълнител по чл. 49 ЗЗД. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. По деликтния иск противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото. В първия случай със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а във втория случай - на едно потестативно право – така Решение № 139/31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., Решение № 161 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2010 г., IV г. о. и Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о., които настоящият състав изцяло споделя.
За разлика от производствата по жалби срещу действията на съдебния изпълнител – по чл. 435 и сл. ГПК, където страната упражнява потестативното си право да бъде отменено конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и по съществуването единствено на което право се формира сила на пресъдено нещо, производствата по чл. 463 ГПК се характеризират като спорна, правораздавателна процедура. В случая процесното разпределение е било обжалвано и потвърдено от Апелативен съд – Пловдив именно в такова развило се спорно, правораздавателно производство, целящо да отмени неправилните изводи на Окръжен съд – Смолян за допуснати от съдебния изпълнител нарушения при извършеното разпределение на получените суми, постъпили в резултат на извършена публична продан. С решението в това производство съдът се произнася не само по процесуалния въпрос за законосъобразността на извършеното разпределение, но разрешавайки този въпрос той установява и съдебно признава, респ. отрича съществуването и на самото материално право за предпочтително удовлетворяване на обезпечените кредитори, вкл. и настоящия ищец – търговска банка (т.е. между кои кредитори, за какъв размер на вземането им и кое е основанието на привилегията) – така Решение № 205/21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2798/2013 г., I т. о., което съставът споделя. Това решение по жалбата е било задължително за съдебния изпълнител. Като се е подчинил на този обвързващ за него съдебен акт относно извършеното разпределение, чиято процесуална законосъобразност е проверена и съдебно призната, и е отречено правото на предпочтително удовлетворяване на обезпечения кредитор – „ОББ“ АД от постъпилата от осребреното имущество сума и въз основа на стабилизираното разпределение при условията на чл. 462, ал. 2 ГПК е предал сумите по него, ДСИ при РС – Мадан не е осъществил противоправно деяние по изп. дело № 24/2011 г. по описа на СИС при този съд.
Отсъствието на противоправност в поведението на държавния съдебен изпълнител, като елемент от фактическия състав на основанието по чл.49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД изключва отговорността на възложителя на работата му, в лицето на Министерство на правосъдието, с когото първият е в служебни отношения (чл. 265 ЗСВ) за вреди от незаконни действия или бездействия при упражняване на функциите му по осъществяване на принудително изпълнение.
Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени на основание чл. 281, т. 3 ГПК – поради нарушение на материалния закон и тъй като не са налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК) спорът следва да се разреши от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 48 851. 28 лв. (за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен с влязло в сила решение), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от ДСИ към СИС при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й. С оглед изхода на спора по тази искова претенция не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на регресния иск на Министерство на правосъдието срещу третото лице помагач – А. Х. К., предявен като обратен и в условията на евентуалност, за заплащане на сумата от 25 010 лв. – частичен иск от иск с общ размер на 60 276. 09 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди по изп. д. № 24/2011 г. по описа на СИС при РС – Мадан, ведно със законната лихва от предявяването на този иск – 17.11.2015 г. до изплащането й.
При този изход на делото в тежест на ответника на касация – т.е. ищцовата банка следва да се възложат разноските за всички инстанция, предвид заявеното искане на касатора – ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Разходът на посочените за всички инстанции разноски на ответника за държавни такси е удостоверен с документи за тяхното извършване, а срещу размерът на претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по делото не е направено възражение от ищеца. Ето защо последният следва да бъде осъден да заплати на ответника – Министерство на правосъдието разноски в общ размер от 2 711. 03 лв. за всички инстанции.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 623 от 15.03.2018 г. по гр. д. № 4556/2017 г. на Апелативен съд – София в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 2451 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 14812/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 5 срещу Министерство на правосъдието на РБ с адрес гр. София, ул. Славянска № 1 иск по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата от 48 851. 28 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от държавен съдебен изпълнител към СИС при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й и в частта, в която „ОББ“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на Министерство на правосъдието сумата от 450 лв. и е ОСЪДЕНО Министерство на правосъдието да заплати на „Обединена българска банка“ АД, на основание чл.49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 48 851. 28 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от ДСИ към СИС при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й, както и да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 926. 60 лв. – разноски пред СГС и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 273 ГПК, сумата от 977. 03 лв. – разноски пред въззивната инстанция, а също и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието против А. Х. К., като ДСИ, при условията на евентуалност, обратен иск за заплащане на сумата от 25 010 лв. – заявен като частичен иск от сума в общ размер на 60 276. 09 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по изп. дело № 24/2011 г. по описа на СИС при Районен съд – Мадан, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск – 17.11.2015 г. до изплащането й и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 5 срещу Министерство на правосъдието на РБ с адрес гр. София, ул. Славянска № 1 иск по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 851. 28 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от държавен съдебен изпълнител към СИС при Районен съд – Мадан по изп. дело № 24/2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до изплащането й.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 5 да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Министерство на правосъдието на РБ с адрес гр. София, ул. Славянска № 1 сума в общ размер на 2 711. 03 (две хиляди седемстотин и единадесет лв. и 3 ст.) лева – разноски за всички инстанции.
Решението е постановено при участието на А. Х. К. и М. Б. Б. – П., трети лица – помагачи на ответника.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.