Р Е Ш Е Н И Е № 514 София, 15 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 472/2010 година. Производството е образувано по повод искане на осъдената П. Н. Т. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 20.02.2010 год. по в.н.о.х.д. № 1157/2009 год. на Плевенския окръжен съд. В искането, поддържано в съдебно заседание лично и чрез защитника, са релевирани основанията по смисъла на чл.422,ал.І,т.5, във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК и отправено искане за упражняване правомощието по чл.425,ал.1,т.2, пр. последно НПК, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира следното: С атакуваният съдебен акт е изменена присъда № 631/11.11.2009год., по н.о.х.д.№3245/07год. на районен съд-гр.Плевен, в частта, в която е осъдена молителката, че е осъществила престъпния състав, в дадените от нея обяснения пред съда и - ревизирана по отношение индивидуализацията на наказанието, определено при условията на чл.55 НК-намален размера на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца-на шест месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок.В останалата част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата за извършено престъпление по чл.286, ал.2 НК и е осъдена при условията на чл.54 НК - на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.І НК е отложено за срок от три години. Искането на осъдената Т. е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.02.2010год., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 29.07.2010год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3НПК срок. Разгледано по същество, е неоснователно. При постановяване на атакувания по този ред съдебен акт, не е допусната заявената процесуална незаконосъобразност. Липсва нарушение на разпоредбите на чл.186-чл.193 НПК/отм./, в каквато насока са наведените доводи в искането на осъденото лице. Молителката некоректно е посочила, че осъждането й е изградено върху незаконосъобразно разследване и с това е обоснована тезата, че действията по разследването, не могат да породят желаните правни последици. Внимателният прочит на материалите по делото, води до извод в противоположна посока. Процесуалната дейност на инстанциите по същество е изцяло съобразена с ТР№2/2002год. на ОСНК.Заявените в искането процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза, не са от категорията на съществените по смисъла на т.1 от цитираното тълкувателно решение. Не може да бъде споделено виждането на Т., за грубо погазване на процесуалните й права, свързано с лишаване от възможността да реализира правото си на защита. Конституционно закрепеният в разпоредбата на чл.56 принцип на правото на защита, намерил своята конкретизация и детайлизиране в чл.15 НПК, е синхронизация на вътрешното ни законодателство с международните стандарти и в частност с чл.3,ал.3 от Е. конвенция за правата на човека и чл.14,ал.3 от Международния пакт за граждански и политически права.В него е включена цялостната система от процесуални права, даващи възможност на обвиненото лице да осъществи пълноценно функцията по защитата. Диспозитивно по своя характер, то се упражнява в обема, който според обвиняемия е необходим.С оглед изискванията на процесуалния закон, молителката е могла да организира адекватна защита срещу точно, пълно и ясно формулирано обвинение в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес,при строго съблюдаване на вътрешните и международни стандарти на процесуални изисквания. Не е ограничено правото на защита на подсъдимата, с признаването й за виновна и осъждането й, за това че е приписала на С. Д. престъпление по смисъла на чл.129НК и сащата е привлечена като обвиняема. В хода на наказателното производство са установявани съставомерните елементи на престъплението по чл.286,ал.2 НК-приписване на престъпление пред надлежен орган, със съзнанието, че набеденият е невинен, както и квалифициращият признак-привличане към наказателна отговорност на набеденото лице. На базата на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанциите по същество са приложили правилно материалния закон. В. е изводът, че подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.286, ал.2 НК и е в синхрон с ТР№17/05.07.1978г. на ОСНК. Установените фактически положения сочат, че Т. е сезирала с жалба-вх.№ ................. год. районна прокуратура-гр.Плевен, в която е приписала престъпление на Д.. Безспорно е действала със съзнанието, че свид.С. Д., не й е причинила телесна повреда по чл.129,ал.2НК, предвид ползваното като доказателство медицинско свидетелство, в което видно от графологичната експертиза е извършена добавка-„комоцио церебри”.Настоящият съдебен състав счита да В. доводът, изтъкнат в искането, че при сезирането на надлежен орган лицето не е длъжно да сочи правната квалификация на предполагаемото престъпно посегателство.Но такова възражение би било основателно, само в случай,че молителката умишлено не е ползвала документ, в който са внесени неверни данни и гласните доказателствени източници не сочат нещо различно, от твърдяното от Т.. За да се осъществи състава на престъплението “набедяване”, е необходимо, лицето като съзнава, че набеденият е невинен, да му припише престъпление и това - извърши пред “надлежен орган”, какъвто безспорно е районната прокуратура. Правните изводи на съда са законосъобразни.От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че подсъдимата Т. като е депозирала жалба пред съответния орган, е съзнавала, че свид.Д., не е извършила престъплението, което й е приписал. Определената на подсъдимата санкция, след редукцията, извършена от въззивния съд – шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, е справедливо определена и съответна на извършеното престъпление, като е съобразен и „разумния срок” по смисъла на чл.22,ал.1НПК и чл.6,ал.1 ЕКПЧОС, обстоятелство мотивирало окръжния съд да индивидуализира наказанието при условията на чл.55НК.. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането на осъденото лице П. Т. за възобновяване на наказателното дело, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. Н. Т. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 26.02.2009год. по в.н.о.х.д. № 1157/09год на окръжен съд-гр.Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: