Р Е Ш Е Н И Е № 50162 Гр. София, 28.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 597/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивна присъда № 8/30.05.2022 година по в.н.о.х.д. № 120/2022 година на Апелативния съд – Велико Търново. С нея подс. М. П. е оправдан по обвинението по чл. 277а, ал. 7 НК, за което е бил осъден с присъда по н.о.х.д. № 123/2021 година на ОС Ловеч. В протеста се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че оправдателната присъда е постановена в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 и 5 НПК и така е осуетено процесуалното право на държавното обвинение да докаже наказателната си претенция. В резултат на тези нарушения било опорочено вътрешното убеждение на съда, който неправилно приложил материалния закон, оправдавайки подс. М. П.. В допълнение към протеста, изготвено след запознаване с мотивите на въззивната присъда, е изложен пространен анализ на установените по делото факти и с цитати от различни решения на ВКС са изведени съображения за обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК като се оспорва правният извод на въззивния съд за субективната несъставомерност на деянието на подсъдимия П.. Иска се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се отстранят допуснатите при постановяване на оправдателната присъда съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа подадения касационен протест и пледира за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд - Велико Търново. Подсъдимият П. и защитника му, редовно призовани, не се явяват и не сочат причини за това. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим - подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен. С първоинстанционната присъда № 5/21.05.2021 година по н.о.х.д. № 123/2021 година Ловешкият окръжен съд признал подс. М. П. П. за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл. 277а, ал. 7 НК - противозаконно държане на оръдия, предназначени за търсене на археологически обекти – на металдетектор марка „П.“ в периода от 25.09.2015 година до м. декември 2015 година и на металдетектор „М.“ в периода от неустановена дата през 2018 година до 18.09.2019 година, като за всяко от тях бил осъден на по шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 1 НК било определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С въззивна присъда № 4/11.10.2021 година по в.н.о.х.д. № 210/2021 година Великотърновският апелативен съд оправдал подс. П. за първото по време деяние по чл. 277а, ал. 7 НК, отменил приложението на чл. 23, ал. 1 НК и потвърдил първоинстанционната присъда за второто по време деяние, чийто предмет на престъплението бил металдетекторът „М.“. По жалба на подс. П. потвърдителната част на въззивната присъда била проверена от ВКС. С решение № 27/14.04.2022 година по н.д. № 14/2022 година въззивният съдебен акт бил отменен в тази част поради констатирани от върховната инстанция нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание да се изясни фактическата обстановка по делото при спазване на процесуалните изисквания за събиране, анализ и оценка на доказателствата. С присъдата по в.н.о.х.д. № 120/2022 година, предмет на настоящия касационен контрол, въз основа на събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства подс. П. бил оправдан и по второто обвинение по чл. 277а, ал. 7 НК за противозаконното държане в периода през 2018 година до 18.09.2019 година на металдетектора „М.“ със сериен номер ***** като оръдие, за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти. Първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 123/20121 година била отменена и в частта относно отнемането в полза на държавата на предмета на престъплението, както и за възложените в тежест на подс. П. разноски по делото. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: В подадения протест не се съдържат никакви данни в подкрепа на заявеното нарушение на процесуалните правила чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК. Общото оплакване, че съдът е формирал вътрешното си убеждение без да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, не е изследвал пълно всички обстоятелства по делото, не е подложил на внимателна проверка всички събрани доказателства, не е обсъдил доказателствата в тяхна взаимовръзка, игнорирал е част от тях и така е нарушил процесуалното право на държавното обвинение като страна в процеса да докаже наказателната си претенция, не позволяват да бъде осъществена касационна проверка на протестираната присъда. Касационното производство е второ по ред, поради което ВКС продължава да бъде инстанция по правото, а не по фактите и не разполага предвид пределите на касационната проверка, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, с правомощие да извърши самостоятелен анализ на наличната доказателствена съвкупност и да установи различни от приетите за доказани от въззивната инстанция фактически положения. Отделно от това с протеста не се оспорват установените от въззивния съд факти, а единствено правният извод на съда, че тези факти не се субсумират под престъпния състав на чл. 277а, ал. 7 НК, което е оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В отменителното решение № 27/14.04.2022 година по н.д. № 14/2022 година, предходният състав на ВКС е констатирал, че при изграждането на фактическите си изводи досежно елемент от състава на престъплението - знанието, че металдетекторът е послужил за търсене на археологически обекти, въззивният съд е нарушил принципни забрани, съставляващи фундамент на правото на защита и по специално забраната за основаване на присъдата на предположения, на неподкрепени с други доказателства самопризнания, както и правото на подсъдимия да не се самоуличава. Допуснатите нарушения са отстранени при новото разглеждане, а върховната инстанция не открива наличие на нови от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК, които да обусловят служебната й намеса по силата на чл. 124 от Конституцията. Това позволява да бъде разгледано оплакването в протеста за допуснато нарушение на материалния закон. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Въззивният съд е приел за установено, че подс. П. е член на Българското дружество по металдетектинг от 2013 година, през 2015 година закупил металдетектор „P.“ и подал заявление за регистрацията му до Министерство на културата като средство за упражняване на хоби, но не и за теренни археологически проучвания. Регистрацията е отказана, тъй като металдетекторът не подлежи на такава в подобен случай. Впоследствие металдетекторът бил отчужден, а в края на 2018 година подсъдимият закупил инкриминирания металдетектор „М.“, чийто технически възможности изпробвал на 22 и 23.06.2019 година на черен път и в близост до собствения си имот в [населено място], [община] като намерил 15 на брой предмети – 2 броя пафти, 1 пръстен, метално парче с кука, парче метал с точки, четвъртито парче метал, 2 бр. парчета от някакъв предмет, 2 бр. монети с дупки в средата, 1 бр. плоско метално парче, 1 монета с изображение на мъжка глава, монета с надпис от две страни, монета с изображение от двете страни и монета със зеленикава корозия. На 24.06.2019 година подсъдимият писмено уведомил Музея на народните и художествени занаяти и приложни изкуства в гр. Троян за находката си, посочвайки мястото на което е открил предметите, както и че не знае дали представляват културни ценности и е готов да ги предаде. Посочил, че ползва металдетектора за упражняване на своето хоби като член на Българското дружество по металдетектинг, че в този случай той не подлежи на регистрация според Министерството на културата, както и че е наясно, че търсенето на археологически обекти с металдетектор без разрешение е престъпление по чл. 277а НК. С писмо от 02.07.2019 година, копие от което било изпратено и до РУ на МВР – гр. Троян, Директорът на Регионалния музей в Ловеч го уведомил, че от съдържанието на заявлението му не може да се установи дали е спазен срока по чл. 93, ал. 1 ЗКН и го посъветвал да предаде намерените предмети на РУ на МВР – Троян. В полицейското управление започнала предварителна проверка, подс. П. отново заявил готовността си да предаде предметите пред полицейските служители, които не ги приобщили в хода на проверката, а след като ОП Ловеч образувала досъдебното производство, с разрешение на съда било извършено претърсване в дома на подс. П. в [населено място] и те били иззети заедно с процесния металдетектор. При тези факти, които не са оспорени от прокурора в подадения касационен протест, въззивният съд правилно е приложил материалния закон като е оправдал подс. П. по обвинението по чл. 277а, ал. 7 НК с предмет на престъплението металдетектор „M.“. В доктрината (вж. М., К., Наказателноправна защита на културното наследство в Република България, Сиби, 2015, л. 107, л. 164-169) е изяснено, че родов обект на престъпленията по чл. 277а – чл. 278б НК са обществените отношения, свързани с дейностите по опазване на културното наследство, така че то да не бъде разпиляно или унищожено, а запазено за поколенията. Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК по същността си е форма на вещно укривателство или на приготовление към противозаконно търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. Диспозицията на наказателната норма е бланкетна и съдържанието на термина „археологически обект“ се изяснява от разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, според която това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Важно е да се посочи, че предметите, оръдията, материалите и компютърните програми са предмет на престъплението по чл. 277, ал. 7 НК и трябва да са предназначени да послужат или да са били използвани за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, което да е противозаконно, а това означава те да се изготвят, държат или укриват като средство за извършване на друго престъпление против културното наследство. При установената фактология по делото деянието на подс. П. е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна по чл. 277а, ал. 7 НК, както правилно е заключил въззивният съд. Несъмнено, инкриминираният металдетектор е бил във фактическата власт на подсъдимия, поради което е налице една от възможните форми на изпълнителното деяние по чл. 277, ал. 7 НК по държане на техническо средство (оръдие). Поначало обаче, металдетекторът не е вещ, чието придобиване, държане или отчуждаване е забранено от закона или да се подчинява на разрешителен, регистрационен или уведомителен режим, извън случаите, когато е придобит с цел теренни проучвания. Това се отнася и за множество други предмети от бита като лопати, кирки и всякакви подобни инструменти, принадлежности и инвентар, които наред с металдетектора иначе биха могли да бъдат използвани като техническо средство за търсене на археологични обекти и така да се превърнат в оръдия по смисъла на чл. 277а, ал. 7 НК. Упражняването на фактическа власт върху такива вещи става противозаконно и ще е налице този изискуем признак от обективната страна на престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК, когато те или изначално са придобити за да послужат, или вече са послужили като средство за осъществяване на посочената в закона цел – търсене на археологически обекти. Установяването на противозаконността на държането е винаги фактически въпрос, който следва да бъде разрешен въз основа на събраните доказателства, а не по предположения, почиващи на характеристиките на едно или друго техническо средство и съответно възможността му да бъде годно за оръдие по смисъла на чл. 277а, ал. 7 НК, каквито съображения се съдържат в подадения протест. Въззивният съд с основание не се е съгласил със заключението на първата инстанция, че подсъдимият е държал металдетектора и със знанието, че е предназначен за търсене на археологически обекти, следвайки верния подход да изгради извода си за субективната несъставомерност на деянието му след внимателен, обстоен и пълен анализ на неговите действия. Верен е изводът на апелативния съд, че не съществува нито едно доказателство, което да обори или да постави под съмнение обяснението на подсъдимия П., че целта му е била да изпробва как работи металдетектора, а не да търси археологически обекти, както и че е открил предметите случайно. Обяснението е преценено като напълно достоверно доказателствено средство въз основа на фактите, че подсъдимият сам е съобщил за находката си в музея в гр. Троян, а впоследствие е оказал и пълно съдействие на органите на полицията, като е показал къде е открил предметите. Доказателства, въз основа на които да се направи извод, че подсъдимият П. е придобил металдетектора с цел иманярство по смисъла на чл. 277а, ал. 1 НК, не са събрани. По делото няма дори и индиция за това, че той се е занимавал с подобна незаконна деятелност. Обстоятелството, че предметите, за част от които е установено, че са археологически обекти без значима културна, научна или художествена стойност, са открити (по самопризнанието на подсъдимия) чрез използването на металдетектора, не е достатъчно, за да бъде ангажирана наказателната му отговорност за противозаконно държане на оръдие, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, каквото е повдигнатото му пред съда обвинение. Това логически следва от съвместното тълкуване на чл. 277а, ал. 7 НК с чл. 93, ал. 1 от ЗКН, който вменява в задължение на лице, намерило вещ в случаите на чл. 91 ЗС, да уведоми за това в 7-дневен срок най-близкия държавен, регионален или общински музей, (това подсъдимият е сторил) и с чл. 278, ал. 1 НК, който предвижда наказателна отговорност за неспазването на това задължение, когато се касае за културна ценност. В посочените разпоредбите на ЗКН и НК не се поставят никакви изисквания към употребените средства, с които предметите са открити, включително и когато те са открити заровени в земята. Това е от важно значение за главния подлежащ на доказване факт по чл. 277а, ал. 7 НК, защото изключва държането от страна на подсъдимия на металдетектора да е незаконно само поради простия факт, че с него са открити археологически обекти. Обвинителната конструкция – ангажиране на наказателната отговорност за незаконно държане на оръдие със знание, че е предназначено за търсене на археологически обекти, приложена спрямо лица, за които не е доказано, че са иманяри и отговорно са изпълнили задължението си за уведомяване по чл. 93, ал. 1 ЗКН, е немислима. Чрез нея не само не се постига наказателната защита на обществените отношения, свързани със запазването на културното наследство, но се снижава и търсената със ЗКН негова закрила, тъй като би демотивирала лицата, открили предмети, да съобщят за това в най-близкия музей при угрозата да бъдат подложени на наказателно преследване. Цитираните в подадения протест части от решения на ВКС, приложени и към протеста, не подкрепят заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Те са постановени по дела с различна фактология от тази по настоящото - подсъдимите лица са привлечени към наказателна отговорност както за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК, така и за такова по чл. 278, ал. 6 НК, като никой от тях не е изпълнявал задължението по чл. 93, ал. 1 ЗКН. В протеста са изложени и съображения, които не могат да бъдат оставени без отговор от касационната инстанция, след като противоречат на основни положения на материалното наказателно право. Укорът към Великотърновския апелативен съд, че „е навел довод за субективна несъставомерност на деянието, като не е отчел обществената опасност на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК (л. 2 от допълнението към протеста), е недопустимо отрицание на общото понятие за престъплението, визирано в чл. 9, ал. 1 НК. Известно е, че без вина, няма престъпление, независимо от това каква е степента на обществената опасност на деянието като такова или строгостта на закона, с която то поначало се наказва. А щом няма престъпление (тъй като деянието не е извършено виновно), е без правно значение и каква е материалната стойност на откритите археологични обекти – културни ценности (л. 6 от допълнението на протеста). Отделен въпрос е, че тези археологични обекти и тяхната стойност нямат никакво отношение към престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК, тъй като не са нито предмет на това престъпление, нито средство за неговото извършване. В обобщение, не се установяват претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които да обосноват отмяната на протестираната въззивна присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8/30.05.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 120/2022 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.