- 7 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633

гр. София, 03.08.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.04.2022 (двадесети април две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5040 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5955/20.09.2021 година, подадена от А. А. Б., срещу решение № 213/27.07.2021 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 414/2021 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил първоинстанционното решение № 260 303/15.04.2021 година на Районен съд Плевен, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 4878/2020 година и е отхвърлил предявените от Б. срещу „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „специалист КИП и А“, извършено със заповед № 126/29.06.2020 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като дружеството бъде осъдено да му заплати сумата от 6782.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 30.07.2020 година до 30.01.2021 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2020 година до окончателното й заплащане.
В подадената от А. А. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационна жалба А. А. Б. е подал отговор с вх. № 8725/13.12.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване решение № 213/27.07.2021 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 414/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
А. А. Б. е бил уведомена за обжалваното решение на 17.08.2021 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 5955/20.09.2021 година, като е подадена по пощата на 17.09.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. А. Б. поискал въззивното решение на Окръжен съд Плевен да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това извършил ли е работодателят подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и подборът извършен ли е съобразно критериите, посочени в чл. 329 от КТ; за това следва ли да се извършва подбор, когато се закрива една длъжност и служителите от тази длъжност се назначават на друга подобна със сходни трудови функции; за това налице ли е реално съкращаване на щата когато се закрива изцяло една длъжност и служителите от тази длъжност се назначават на друга със сходни трудови функции и за това следва ли работодателят да изиска отново мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят се е намирал в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност.
Последният от така поставените от Б. въпроси не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Плевен до касационно обжалване. При постановяването на същото въззивният съд е приел, че за установено, че работодателят е спазил изискванията на чл. 333 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на касатора като е изискал мнение на ТЕЛК и е получил предварително разрешение от инспекцията по труда. По делото било установено, че за периода от 15.07.2020 година до 09.08.2020 година Б. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била връчена на 29.06.2021 година, а в нея като дата на прекратяване на трудовото правоотношение е посочено 30.07.2021 година. По силата на чл. 333, ал. 7 от КТ, предварителната закрила при уволнение, включително и тази по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. В случая този момент е преди Б. да започне да ползва горепосочения отпуск, поради което той не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. В този смисъл е съобразена установената с решение № 567/13.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1130/2009 година, решение № 84/28.02.2011 година, постановено по гр. д. № 788/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 559/09.07.2010 година, постановено по гр. д. № 650/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. В изложението не са наведени твърдения, от които да може да бъде направен извод, че допускането на решението на Окръжен съд Плевен по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което по отношение на този въпрос не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че в „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място] било налице реално съкращаване на щата за две бройки от длъжността „специалист КИП и А“. Това се установявало от заповед № 14/21.04.2020 г. на Изпълнителния директор на дружеството, с която било наредено да бъдат съкратени сто тридесет и шест щатни бройки от щатното разписание на „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място], сред които две щатни бройки за длъжността „специалист КИП и А“. На същата дата работодателят бил утвърдил Процедура за съкращаване на персонала на завода, приложена в препис по делото. Със заповед № 20ЧР/30.04.2020 година били наредени описани структурни промени, считано от 01.05.2020 година. От приложените преписи на щатни разписания на „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място], в сила от 01.11.2019 година и 15.05.2020 година и изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установявало, че с приемане на новото щатно разписания от 15.05.2020 година за в бъдеще отпадат трудовите функции на две щатни бройки от длъжността „специалист КИП и А“. Към 01.11.2019 година. бройките били седем и длъжността била с наименование „специалист КИП и А“ с код НКПД 81812029, а от 15.05.2020 година бройките били пет, като длъжността била преименувана в „организатор дозиране и транспорт материали“, но със същия код и с идентични трудови фикции съгласно представените за двете длъжности характеристики. С оглед на тези констатации третия от поставените от Б. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Плевен до касационно обжалване. Същият не съответства и не почива на установената от съда фактическа обстановка. Не е установено заеманата от А. А. Б. длъжност да е била закривана изцяло, като въззивният съд е съобразил установената практика, че само по себе си промяната на наименованието на една длъжност, без наред с това да се променят съществените й трудови функции, не представлява съкращаване на същата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Поради това промяната на наименованието на заеманата от Б. длъжност от „специалист КИП и А“ в „организатор дозиране и транспорт материали“ не представлява съкращаване на същата. Такова съкращаване обаче представлява намаляването на предвидените за тази длъжност бройки от седем на пет, като няма пречка това съкращаване да бъде направено едновременно с промяната на наименованието на длъжността. В тази връзка въззивното решение е съобразено с установената практика, че премахването, считано от определен момент за в бъдеще, на определени бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите за съответната длъжност, без техните функции да се възлагат на работници или служители, заемащи други длъжности, представлява реално съкращаване на щата. С оглед на това по отношение на този въпрос не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а не са обосновани и тези по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се отнася и за втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, доколкото по своето естество той представлява продължение на третия въпрос. Този въпрос би бил от значение ако въззивният съд бе приел, че работодателят не е длъжен да извършва подбор. В случая съдът е съобразил установената практика, че когато се съкращават не всички, а само част от бройките за определена длъжност то работодателят има не само правото, но и задължението да извърши подбор. Съставът на Окръжен съд Плевен е изложил мотиви за това, че работодателят не само е предприел действия по извършване на подбор, а такъв реално е бил извършен при спазване на установените в разпоредбата на чл. 329 от КТ критерий и при него А. А. Б. е получил по-ниска оценка от останалите заемащи длъжността по три показателя. Във връзка с това първият от поставените от Б., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси е свързан с фактическите изводи на съда по отношение на това извършен ли е подбора и за законосъобразността на същия. Поради това той не представлява въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, съгласно установените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС изисквания. При това въззивният съд е преценявал подбора от гледна точка на неговата законосъобразност, като е съобразил указанията на ТР № 3/16.01.2021 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС, а не е приемал че преценката на работодателя, кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре е въпрос на целесъобразност.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. А. Б. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Плевен да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от А. А. Б. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Плевен.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 213/27.07.2021 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 414/2021 година, по подадената срещу него от А. А. Б., касационна жалба с вх. № 5955/20.09.2021 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора А. А. Б. ще трябва да заплати на „Рубин Трейдинг“ ЕАД [населено място] сумата от 1800.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 213/27.07.2021 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 414/2021 година
ОСЪЖДА А. А. Б. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ап. 6, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, чрез адвокат И. Н. Н. от АК Плевен, да заплати на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД [населено място], район „Т.“, [улица], ет. 2 сумата от 1800.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.