Р Е Ш Е Н И Е № 124 Гр.С., 12.10.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4080 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Н., Д. А. Н. и Т. Д. П. срещу решение №.279/22.04.16 по т.д.№.143/16. на Окръжен съд Варна, ТО, с което е обезсилено решение №.415/23.10.15 по г.д.№.13026/14 на Варненски районен съд, 42с. - за определяне на основание чл.69 ал.2 ЗЗД по молба на касаторите на 6-месечен срок на длъжника [фирма] за изпълнение на задължението му да изготви за своя сметка необходимия инвестиционен проект и го внесе за надлежно одобрение съобразно т.3 от споразумение от 10.10.06 - и производството по делото е прекратено. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.180/7.03.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „В хипотеза на производство по спорна съдебна администрация съгласно чл.69 ал.2 ЗЗД, когато в хода на делото въз основа на събраните доказателства съдът приеме, че твърденията в исковата молба за това, че изпълнението на задължението, за което е подадено искането, не е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, са неверни и то има срочен характер, обуславя ли този факт недопустимост на иска?”. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за недопустим, тъй като не са налице предпоставките за намеса на съда в договорните отношения на страните посредством приложението на чл.69 ЗЗД. Посочил е, че производство по чл.69 ал.2 ЗЗД е по спорна съдебна администрация и се разглежда по общия исков ред. За да може, обаче, да се инициира, е необходимо да е налице насрещно задължение на едната страна по договора към другата, което да не е ограничено със срок, и изпълнението да е предоставено на волята или възможностите на длъжника. В случая нито едно от тези условия не е налице - не се касае за безсрочно задължение и за резултат, чието настъпване е възложено на волята или на възможностите на ответника по иска. Страните са били обвързани от два договора - споразумение от 10.10.06, имащо характер на предварителен договор за покупко-продажба, и нотариален акт от 19.10.06 - с който сделката е изповядана. И в двата документа е уговорена една и съща цена /685520евро/ и начин на плащане /на две части–185 520евро при подписване на нотариалния акт и 500 000евро след изпълнение на всяко едно от условията, посочени в т.2 от споразумението/. В т.2 от нотариалния акт е отразено, че остатъкът от 500 000евро е платим до 20.10.07, след изпълнение на всяко едно от условията по т.2 от споразумението от 10.10.06; в т.2 от споразумението е предвидено, че условията, които обуславят плащането на остатъка, са: промяна в предназначението на имотите, което да позволява застрояването им; влизане в сила на ПУП-ПРЗ за описаните имоти; издаване на разрешение за строеж; липса на законови и/или договорни права и/или претенции от страна на трети лица, както и на каквито и да е вещни тежести, искови молби, ипотеки, право на ползване, право на строеж, възбрани и др.; взаимно писмено съгласие в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на представителите на страните/; в т.3 от споразумението във връзка с процедурата по издаване на разрешение за строеж [фирма] се е задължило да изготви за своя сметка необходимия инвестиционен проект на бъдещата сграда. При тези уговорки, от съвкупното тълкуване на т.2 от нотариалния акт и уговорките в т.2 от споразумението, съдът е приел, че осъществяването на дейностите по т.2 от споразумението е условие за заплащане на остатъка от цената, като същевременно е уговорен и краен срок за това плащане – 20.10.07г. Поради това и следва да се приеме, че, съгласявайки се с този краен срок, страните са приели, че всички условия, от сбъдването на които зависи плащането на цената, също трябва да са изпълнени до тази дата. Касае се за условия, които са определени като такива с краен срок, а не безсрочно. Това важи и за задължението за снабдяване с инвестиционен проект – което е срочно и е трябвало да бъде изпълнено най-късно на датата на падежа на втората вноска. Същевременно, въведеното от ищците искане се отнася до комплексен правен резултат, чиито елементи касаят правомощията на различни административни органи /смяна на статута на процесните имоти, изработване и приемане на ПУП, издаване на строително разрешние/ – т.е. не се касае и до резултат, чието настъпване е възложено на волята или възможностите на длъжника. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Производството по чл.69 ал.2 ЗЗД не е исково, а спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съконтрагенти по повод изпълнение на договор. То започва по молба на кредитор за определяне на достатъчен срок за изпълнение на задължение на длъжник, което е предоставено на неговата воля и възможности и не е уговорен срок за изпълнението му. Съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес /ТР №.13/10.04.13 по тълк.д.№.13/12, ОСГК на ВКС/. Характерът и целта на производството чл.69 ал.2 ЗЗД не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес - съгласно които съдът поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. В това производство съдът във всички случаи изследва дали са налице предпоставките на чл.69 ал.2 ЗЗД – за да се произнесе по основателността на молбата. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, по същество. Ако съдът достигне до извод, че визираните в чл.69 ЗЗД предпоставки са налице – той уважава молбата и определя подходящ срок. Когато приеме, че тези предпоставки не са налице – като по този начин разрешава въпрос, който е по съществото на спора – той следва да отхвърли молбата като неоснователна - а не да прекратява производството по нея като недопустимо. Противното би означавало, че производството би могло да завърши с акт по същество - решение, само в хипотеза, когато предпоставките на чл.69 ал.2 ЗЗД са налице, а във всички останали случаи /т.е. когато съдът прецени, че не са налице/ то да бъде прекратявано – като по този начин се отнема предоставено на страните от закона право за разглеждане по същество на спор относно гражданско право. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В хипотеза, когато е преценил, че елементите на чл.69 ал.2 ЗЗД не са налице, той би следвало да се произнесе с акт по съществото на спора – решение, и да отхвърли молбата като неоснователна. Като не го е направил и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение, той е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна. Атакуваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на друг състав за постановяване на акт по съществото на спора. Липсата на такъв препятства упражняването на контролни правомощия от касационната инстанция, тъй като липсва акт по съществото на спора, който да е годен обект на касационна проверка. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.279/22.04.16 по т.д.№.143/16. на Окръжен съд Варна, ТО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: