6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №810 Гр.София, 29.11.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 753 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3267/22.07.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1306/11г., с което Бургаският окръжен съд е потвърдил разпореждане № 10779/19.05.2011г. по ч.гр.д.№ 4344/11г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на заявлението му по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение против М. А. Д., М. Г. Д., К. И. Г. и Г. П. К., [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в представения документ извлечение от счетоводните книги липсва хронологично регистриране на счетоводните операции, както и конкретни фактически основания за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита – просрочените вноски и датата на настъпването й. Частният жалбоподател поставя въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че са разрешавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: “Следва ли в представеното извлечение от счетоводните книги на банка, като задължителни реквизити, да бъдат посочвани и данни относно настъпване на предсрочната изискуемост, както и данни за платените и неплатените вноски по кредита или същите биха могли да се релевират само в заявлението по чл.417 ГПК?” и “Следва ли съдът в производството по чл.418 ГПК да търси данни за предсрочната изискуемост на кредита, както и данни за платените и неплатени вноски или трябва да изследва всички представени по делото документи, за да установи тяхното наличие?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В представените от частния жалбоподател определения на ВКС: Определение № 230/23.03.2011г. по ч.т.д.№ 193/11г. на І т.о., Определение № 117/27.01.2010г. по ч.т.д.№ 537/09г. на І т.о., Определение № 118/24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., Определение № 364/26.04.2011г. по ч.т.д.№ 117/11г. на ІІ т.о., Определение № 651/16.07.2010г. по ч.т.д.№ 497/10г. на І т.о., както и в Определение № 426/16.07.2009г. по ч.т.д.№ 332/09г. на І т.о., Определение № 331/28.11.2008г. по ч.т.д.№ 306/08г. на І т.о., Определение № 543/25.0.2009г. по ч.т.д.№ 464/09г. на ІІ т.о., Определение № 461/28.06.2010г. по ч.т.д.№ 272/10г. на ІІ т.о., Определение № 162/09.02.2010г. по ч.т.д.№ 66/10г. на І т.о. и решения по чл.290 ГПК относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредит: Решение № 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд.и Решение № 58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е дадено разрешение на поставените от частния жалбоподател въпроси. Посочени са изискванията, на които следва да отговарят документите по чл.417, т.2 ГПК, както и тези относно установяването и удостоверяването на предсрочната изискуемост на предоставен кредит. С оглед на възможностите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по правилата на чл.60, ал.2 ЗКИ или при условия, уговорени в договора, преценката на съда за изискуемостта на вземането се извършва за всеки конкретен случай. Въззивният съд се е позовал на Определение № 426/16.07.2009г. по ч.т.д.№ 332/2009г. на ВКС, І т.о. и Определение № 162/09.02.2010г. по ч.т.д.№ 66/2010г. на ВКС, І т.о., в смисъл, че извлечението от счетоводните книги следва да е със съдържание, което да не налага тълкуването му. Това принципно правилно становище следва да се съобрази с крайния резултат от преценката на решаващия съд, предвид на данните по делото, поради което частната жалба следва да се разгледа по същество. Въззивното определение е неправилно. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.471, т.2 ГПК – “Обобщено извлечение от кредитни сметки към дата 17.05.2011г. за отчитане на задълженията на длъжника М. А. Д. по договор за потребителски кредит № ВS-239 от 10.07.2009г.” Искането е заповед за изпълнение да се издаде по отношение на кредитополучателя и поръчителите по договор за поръчителство от 10.07.2009г. В заявлението е посочено, че погасителните вноски са месечни, а обслужването на кредита е преустановено от месец април 2010г., като са изпратени покани до длъжника и поръчителите и кредитът е обявен за предсрочно изискуем съгласно чл.13, ал.1, т.1 от договора. Към заявлението са приложени извлечението от счетоводните книги, описаните договори, писма и обратни разписки. В извлечението от кредитните сметки са описани договорът за кредит и договорът за поръчителство, а дългът е отразен към дата 17.05.2011г. с размер на просрочената главница и договорната наказателна лихва за периода от 10.04.2010г. до 17.05.2011г. Според чл.13, ал.1, т.1 от договора кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем при просрочване от страна на кредитополучателя на каквото и да било парично задължение по договора с повече от 60 дни. Задължението за погасяване на предоставената сума е по чл.3 и се извършва на 84 месечни анюитетни вноски в периода от 10.08.2009г. до 10.07.2016г. В чл.7 на договора за поръчителство е уговорено, че при просрочване от страна на кредитополучателя на каквото и да било парично задължение по договора за кредит с повече от 60 дни, както и при настъпване на което и да е от условията по чл.13 от договора за кредит, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем и да пристъпи към принудителното му събиране, включително чрез ангажиране отговорността на поръчителите. С 4 бр.писма – покани от 24.08.2010г. банката е уведомила длъжника и поръчителите, че е налице забава от 209 дни към 06.08.2010г., поради което е определен 7 –дневен срок за издължаване на сумата на главницата от 10979.18 лв. и лихви от 818.42 лв., както и е отправено предупреждение, че банката ще пристъпи към принудително събиране на вземането. Поканите са връчени на длъжниците. При тези данни съдът констатира, че банката е уведомила длъжника и поръчителите за настъпилата по договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост, посочила е датата й и размера на задължението, включително периода на забавата и начислените лихви. Уведомлението е направено и в съответствие с договора за поръчителство. В този смисъл, удостоверяването на подлежащото на изпълнение вземане срещу кредитопоучателя и поръчителите по договора за кредит се основава на извлечението от счетоводните книги, договора за кредит и договора за поръчителство. Установяването на настъпилата предсрочна изискуемост представлява твърдение на банката, че е налице неизпълнение на длъжника, както и се удостоверява с представянето на документи за спазване на уговорките по договора за кредит и по договора за поръчителство – уведомление и обратна разписка за получаването му. Тези твърдения са заявени от кредитора и документите са представени със заявлението по чл.417 ГПК. Прилагането на правилото, че всички данни следва да се съдържат в извлечението от счетоводните книги, т.е. да се отразени както неплатените вноски, така и датата на настъпване на предсрочната изискуемост, когато за същата е необходимо предприемането на определени действия от страна на банката, би довело до изискване извлечението да представлява възпроизвеждане на документите, от които възниква вземането на кредитора. Липсват законови правила за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, но когато относимите към ликвидността и изискуемостта на вземането данни се твърдят от кредитора и могат да се установят от други документи, приложени към заявлението, то преценката на съда по чл.418, ал.2 ГПК може да се направи въз основа на тяхното съдържание. Аргумент за обхвата на проверката на съда е и нормата на чл.417, т.2, която наред с извлеченията от счетоводните книги определя като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и “документ, с който се установяват вземания на банките”, т.е. различен от извлечението. Също така, по правилото на чл.418, ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на определено обстоятелство, това обстоятелство трябва да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ. При доказването на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на целия кредит освен извлечението от счетоводните книги, банката следва да се позове на договора за кредит и да представи същия със заявлението. Ако предсрочната изискуемост настъпва след предприемане на действия от страна на банката, то извлечението от счетоводните книги дори и да съдържа данни за това обстоятелство /посочване на неплатената вноска и датата на предсрочната изискуемост/, следва да е придружено от договора за кредит и документ за уведомяване на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, респ. други документи, според уговорката между страните. По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице условията по чл.418, ал.2 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 и чл.418, ал.1 ГПК следва да се уважи. Обжалваното въззивно определение следва да се отмени, като делото се изпрати на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Разноските за първоинстанционното производство са посочени в заявлението, като юрисконсултското възнаграждение правилно е изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3 вр. чл.9 от Наредба № 1/2004г. За въззивното и касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на заплатената общо държавна такса от 231.76 лв., както и юрисконсултски възнаграждение по чл.11 от Наредба № 1/2004г. общо от 200 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 3267/22.07.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1306/11г. от Бургаския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК за заплащане солидарно от М. А. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] М. Г. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] К. И. Г., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Г. П. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.70, в полза на [фирма], [населено място], [улица], ет.5, ЕИК[ЕИК], за сумата от 10861.22 лв. – главница по договор за потребителски кредит № BS-239/ 10.07.2009г. и договор за поръчителство от 10.07.2009г., сумата от 726.59 лв. – договорна наказателна лихва /неустойка/ за периода от 10.04.2010г. до 17.05.2011г., както и законната лихва от 18.05.2011г. и за сумата от 1145.27 лв. – разноски по делото за трите съдебни инстанции. ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.